О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 62
София, 21.03.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение в закрито заседание на тринадесети март две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев ч. гр. дело № 603 по описа за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на И. И. К. от [населено място] срещу определение № 30/08.02.2016 г. по гр.д. № 397/2016 г. на Върховния касационен съд, І г.о., с което е оставена без разглеждане молбата на частния жалбоподател за отмяна на влезли в сила решения.
В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение и се иска отмяната му.
Ответникът по частната жалба – ИК „Синдикат на Българските учители”, [населено място], в представения писмен отговор, счита частната жалба за неоснователна.
Частната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 276, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но по същество е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение, съставът на ВКС е приел, че подадената от жалбоподателя молба за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5 ГПК на влезлите в сила решение от 20.04.2005 г. по гр. д. № 1673 от 2004 г. на Софийския градски съд в частта, с която е оставено в сила решение от 29.01.2004 г. по гр.д.№ 1718 от 2003 г. на Софийския районен съд и решение от 12.06.2009 г. по гр. д. № 230 от 2008 г. на Софийския градски съд, с което е оставено в сила решение от 29.01.2004 г. по гр. д. № 1718 от 2003 г. на Софийския районен съд, е процесуално недопустима като подадена след преклузивните срокове по чл. 305, ал. 1, т.3, т. 4 и т. 5 ГПК, както и поради липса на релевирани от страна на молителя на надлежни фактически твърдения за наличие на предвиденото в чл.303, ал.1, т. 3 ГПК основание за отмяна.
Определението е правилно, приетото в него относно процесуалната недопустимост на молбата за отмяна на влезлите в сила съдебни решения, е в съответствие с процесуалния закон. Допустимостта на извънинстанционното производство за отмяна на влязло в сила съдебно решение е предпоставено от релевиране от страна на молителя на надлежни фактически твърдения за наличие на предвидените в чл. 303, ал. 1 ГПК основания, с които процесуалният закон свързва този правен резултат. Тези твърдения очертават предмета на производството и определят обсега на правораздавателната дейност, осъществявана от ВКС в това производство. Следователно, при липса на изложение на обстоятелства, при чието наличие би било налице предвидено в закона основание за отмяна, молбата се явява недопустима и не ангажира компетентността на съда. Освен това сроковете по чл. 305, ал. 1 ГПК са преклузивни и след като преди тяхното изтичане заинтересованата страна не е поискала отмяна на влязлото в сила решение, на някое от изрично изброените в закона основания, тя губи възможността да направи това по-късно.
Предвид гореизложеното, настоящият състав намира частната жалба за неоснователна, а обжалваното определение за законосъобразно по съображенията, изложени в него, към които препраща съгласно правилото на чл. 278, ал. 4, вр. чл. 272 ГПК. То следва да бъде потвърдено.
Доводите на частния жалбоподател за допуснати нарушения при постановяването на влезлите в сила решения, нямат никакво отношение към валидността, допустимостта и правилността на обжалваното определение на ВКС, респ. не следва да бъдат разглеждани в настоящото частно производство.
Направените в частната жалба оплаквания за неправилност на посоченото определение в частта за разноските по същество представляват искане за изменение на обжалваното определение в тази му част по реда на чл. 248 ГПК, по което компетентен да се произнесе е съставът, постановил обжалваното определение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
П о т в ъ р ж д а в а определение № 30 от 08.02.2016 г. по гр.д. № 397/2016 г. на Върховния касационен съд, І г.о., с което е оставена без разглеждане молбата на И. И. К. от [населено място] за отмяна на влезли в сила решения и е прекратено производството по делото.
И з п р а щ а делото на състава по гр.д. № 397/2016 г. по описа на Върховния касационен съд, І г.о., постановил определение № 30 от 08.02.2016 г. за произнасяне по искането на И. И. К. от [населено място] за изменение на определението в частта му за разноските по реда на чл. 248 ГПК.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: