О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 192
София, 29.10.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев ч. гр. дело № 3714 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 89 от 19.06.2018 г. по гр.д. № 2266/2018 г. на Върховния касационен съд, ІІ г.о., с което е оставена без разглеждане като недопустима молбата на частния жалбоподател за отмяна на влязло в сила решение № 1434 от 03.08.2012 г. по гр.д.№ 1177/ 2012 г. на Софийския апелативен съд, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя против ЖСК „Български художник” и Г. Г. К. искове за собственост с правна квалификация чл.108 ЗС- за установяване правото на собственост на ищеца, на основание придобивна давност за времето от 16.05.1992 г., и осъждане на ответниците да му предадат владението върху апартамент № 114 в [населено място], м.”К. с.- п. к.”, УПИ І, кв.133д, [жилищен адрес] ведно със 7,872% ид.ч. от общите части на сградата и е прекратено производството по делото.
В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение.
Ответникът по частната жалба Г. Г. К., в представения писмен отговор, счита частната жалба за неоснователна, като претендира разноски. Ответникът ЖСК”Български художник” не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, IІ г.о., преценявайки данните по делото и доводите на частния жалбоподател, намира следното:
Частната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 276, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но по същество е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение, съставът на ВКС е приел, че молбата за отмяна е по чл.303, ал.1, т.1 ГПК предвид изложените в нея твърдения на молителя и представените към нея писмени документи, а именно: писмен отговор на Г. Г. К. по гр.д.№ 40820/ 2016 г. на СРС, образувано по искова молба на [фирма]; протокол от проведено на 08.07.2006 г. общо събрание на ЖСК „Български художник”; искова молба на Г. Г. К. срещу Р. С. П., по която е образувано гр.д.№ 18343/2006 г. на СРС; заключение на съдебно-почеркова експертиза от 14.12.2017 г. по гр.д.№ 40818/ 2016 г. на СРС и експертна справка № 84-Е/ 04.04.2017 г. на отдел „Експертно-криминалистическа дейност” при СДВР. Констатирано е, че молбата за отмяна на основание чл.303, ал.1, т. 1 ГПК е недопустима като подадена след изтичане на посочения в чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК тримесечен преклузивен срок, който тече от деня, в който молителят е узнал за новото обстоятелство и е могъл да се снабди с новото доказателство. Изложени са съображения, че молителят е узнал за съществуването на приложените към молбата за отмяна документи от отговора на исковата молба по гр.д.№ 40820/ 2016 г. на СРС, образувано по искова молба на търговско дружество, представлявано от физическото лице, което представлява и [фирма] и като такова е подписало молбата за отмяна- Р. С. П., не по-късно от 02.03.2017 г., когато същият е депозирал пред СРС молба-становище във връзка с този отговор, поради което към момента на подаване на молбата за отмяна на 15.02.2018 г., законоустановения тримесечен преклузивен срок е изтекъл. По отношение на представените с уточняваща молба от 28.03.18г. документи е посечено, че молбата е депозирана в изпълнение на дадени от СГС указания с разпореждане от 20.02.2018г. за посочване момента на узнаване на влязлото в сила решение и на представените с първоначалната молба от 15.02.2018г. нови доказателства, и в този смисъл тези документи са извън предмета на молбата, по която е образувано настоящото производство, респ. нямат значение за решаващия извод за неговата недопустимост. Същото е прието и за документите, представени с молба от 15.06.2018г.
Определението е правилно. Приетото в него относно процесуалната недопустимост на молбата за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязлото в сила решение, е в съответствие с процесуалния закон. Констатациите на предходния състав на ВКС, че преклузивния срок за подаването на молбата за отмяна по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК е изтекъл съвпадат с конкретните данни по делото. Същото е установено от приложените към отговора на ответника по молбата за отмяна писмени доказателства, които са заверени от процесуалния му представител по реда на чл. 32 от Закона за адвокатурата и по силата на нормативната разпоредба имат силата на официално заверени документи. В тази връзка неоснователни се явяват доводите на частния жалбоподател, че същите не представляват писмени доказателства по делото. Не кореспондира с установеното по делото и твърдението на частния жалбоподател, че за процесуалния представител на ответника по подадената молба за отмяна Г. Г. К., липсват надлежно учредени представителни права за извънинстанционното производство по отмяна. В кориците по делото / л. 178 от гр. д. № 2055/2008 г. на СГС/ се намира пълномощно, с което Г. Г. К. е упълномощил адвокат С. Р. М. да го представлява в съдебното производство до приключването му във всички съдебни инстанции, както и изрично в производства по отмяна. Сроковете, определени в чл.305 ГПК за подаването на молба за отмяна на влязъл в сила съдебен акт в различните хипотези на чл.303 и по чл.304 ГПК, са преклузивни и за спазването им съдът следи служебно. Затова депозирането на молбата в срока по чл.305 ГПК е абсолютна процесуална предпоставка за нейната допустимост. Следователно подадената молба за отмяна, след като са изтекли сроковете по чл.305 ГПК / за съответното основание по чл.303, ал.1/, е процесуално недопустима и не следва да се разглежда по същество, в който смисъл са и задължителните указания на т. 9 на тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. по т.д. № 7 /2014 г. на ОСГТК на ВКС.
С оглед горното, настоящият състав намира частната жалба за неоснователна, а обжалваното определение за законосъобразно и като такова то следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК частният жалбоподател следва да заплати на ответника по жалбата Г. Г. К. сторените от него разноски в настоящото производство в размер на 200 лв. за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
П о т в ъ р ж д а в а определение № 89 от 19.06.2018 г. по гр.д. № 2266/2018 г. на Върховния касационен съд, ІІ г.о.
О с ъ ж д а [фирма], [населено място] да заплати на Г. Г. К. от [населено място] сумата 200 лв./двеста лева/ разноски.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: