О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 18
София, 02.02.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. дело № 73 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК.
Образувано е по молба на С. М. Б. от [населено място] за отмяна на влязлото в сила протоколно определение от 30.06.2016 г. по гр. д. № 556/14 г. на Панагюрския районен съд.
С посоченото определение е прекратено производството по делото образувано по предявения от молителката иск за делба, поради неизпълнение в срок на указания за внасяне на депозит за назначаване на особен представител на един от ответниците. Молителката релевира като основание за отмяна на влязлото в сила протоколно определение това по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ответниците по молбата не са депозирали по реда на чл. 306, ал. 3 ГПК писмен отговор.
При проверка допустимостта на производство, Върховният касационен съд, ІІ г.о., намира подадената молба за отмяна на влязло в сила съдебно определение за недопустима.
Съгласно задължителните указания на т. 6 от ТР № 7/14 г. на ОСГТК не подлежат на отмяна по чл. 307 ГПК определенията, преграждащи по- нататъшното развитие на делото, с изключение на определението за прекратяване на делото поради отказ от иска. В мотивите към тази точка от тълкувателното решение е разяснено, че прекратителните определения, с изключение на тези по чл. 233 ГПК, имат процесуалноправен резултат, който ги отличава от решенията като вид съдебни постановления. С влизането им в сила не се погасява правото на ищеца да получи търсената с иска защита. Той отново може да заяви с иск същото спорното право като повторното предявяване на иска е нов юридически факт, с осъществяването на който се поражда процесуално правоотношение, което не е идентично със старото. Прекратителните определения не са посочени изрично като съдебни актове, подлежащи на отмяна. В Глава двадесет и четвърта ГПК като предмет на производството за отмяна изрично са посочени решенията. Производството по чл. 303 – чл. 309 ГПК е извъниинстанционно производство за контрол по отношение на неправилни съдебни решения. Извънредният характер на производството произтича от относимостта му единствено към влезли в сила решения, както и от необходимостта за защита срещу тяхната неправилност в ограничен брой случай, изчерпателно изброени и лимитативно въведени. Този характер на производството обуславя приложимостта му не към всички актове на съдилищата, а само към определена категория съдебни актове – решения, ползващи се със силата на пресъдено нещо и определения, имащи техните правните последици, към които единствено могат да се отнесат и предвидените основания за отмяна по чл. 303 и чл. 304 ГПК. Като извънредно процесуално средство за съдебен контрол на неправилни решения, ползващи се със сила на пресъдено нещо, отмяната не може да се приложи по отношение на други съдебни актове, за които след изчерпване на редовния процесуален ред не съществува друг път за защита.
В конкретния случай молителката цели отмяна на влязло в сила прекратително определение, което не е такова по чл. 233 ГПК – поради отказ от иск. Тъй като съдебният акт, чиято отмяна се иска не е от категорията актове подлежащи на отмяна по реда на извънинстанционното производство, то и молбата се явява недопустима и не ангажира компетентността на съда.
Водим от горното Върховният касационен съд, ІI г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
О с т а в я без разглеждане молба на С. М. Б. от [населено място] за отмяна на влязлото в сила протоколно определение от 30.06.2016 г. по гр. д. № 556/14 г. на Панагюрския районен съд.
П р е к р а т я в а производството по гр. дело № 73/2018 г. по описа на Върховния касационен съд, II г.о.
О п р е д е л е н и е т о подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред друг състав на ВКС.
Председател:
Членове: