О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 70
гр. София, 17.02.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети февруари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 786/11г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано по молба вх. № 103769 от 16.11.2011 г. от П. А. М. и Е. М. М., като наследници на М. Г. М. с искане за изменение на решение № 264 от 10.11.2011 г., постановено по гр. д. № 786/2011 г. на ВКС в частта за разноските.
Ответникът по молбата Ж. „П. улица” изразява становище за нейната неоснователност.
Молбата за изменение на решението в частта за разноските е подадена в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество същата е неоснователна, поради следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 248, ал. 1 ГПК, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. С посоченото решение на ВКС е оставена без уважение молбата на М. Г. М. от [населено място] (починал в хода на производството и заместен от своите наследници) за отмяна на влязло в сила решение № 173 от 23.06.2009 г. по гр. д. № 709/08 г. на Върховния касационен съд, I г.о. на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК молителките П. А. М. и Е. М. М. са осъдени да заплатят на Ж. „П. улица” сумата от 5000 лева разноски.
За да възникне отговорността за разноски е необходимо да е налице неоснователно предизвикан правен спор; разноски, причинени от водене на дело по повод на този спор и съдебен акт, който потвърждава правното твърдение на претендиращия за разноски и отхвърля правното твърдение на отговарящия за разноски. В разглеждания случай са осъществени и трите кумулативни предпоставки за присъждане на разноски и по-конкретно по делото са ангажирани доказателства, че същите са реално направени като е представен договор за правна помощ от 10.10.2011 г., в който е посочено, че уговореното възнаграждение за производството за отмяна е платено в брой. След като договорът за правна помощ е сключен с един адвокат и уговореното възнаграждение е платено само на него, без значение е обстоятелството, че пълномощното се отнася за трима адвокати.
Искането за изменение на решението в частта за разноските не може да бъде уважено и на основание чл. 78, ал. 5 ГПК поради прекомерност, тъй като такова възражение не е направено своевременно от молителите или техния пълномощник до приключване на устните състезания. При липса на такова искане решаващият съд присъжда поисканите разноски, без да обсъжда размера на присъденото възнаграждение, съобразно действителната правна и фактическа сложност на спора. Процесуалният пропуск на страната да направи възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК до приключване на делото, не може да бъде отстранен чрез изменение на решението в частта за разноските по реда на чл. 248 ГПК.
Д. за нелегитимност на ръководството на кооперацията няма отношение към правилността на решението в частта за разноските и не може да бъде обсъждан в настоящото производство, още повече, че разноските са присъдени на Ж. „П. улица”, а не на нейния представител. В това производство не могат да бъдат обсъждани и доводите за нищожност на постановеното решение. Без значение за отговорността на молителите за разноски, спрямо ответника по молбата по отмяна, е обстоятелството, че на молителката Е. М. е призната първа група инвалидност, тъй като от тази отговорност същата не може да бъде освободена на основание чл. 83, ал. 2 ГПК, дори такова искане да беше направено своевременно. Твърдението на молителките, че реално плащане на разноски не е извършено, тъй като ответникът Ж. „П. улица” няма действаща банкова сметка, дори да бе установено, от него не би могло да се направи такъв извод, а освен това възражения за липсата на реално плащане до приключване на делото не са правени и след като в договора за правна помощ е посочено, че възнаграждението е платено в брой, при наличните данни съдът не би могъл да приеме противното. Обстоятелството за несъответствие на датата на упълномощаване с проведеното съдебно заседание също не води до основателност на молбата, тъй като пълномощното, ведно с договора за правна помощ са приложени за съдебното заседание, проведено на 12.10.2011 г., от което следва, че се касае за допусната техническа грешка при изписване датата (месеца) на пълномощното.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
О с т а в я без уважение молбата на П. А. М. и Е. М. М. за изменение на решение № 264 от 10.11.2011 г., постановено по гр. д. № 786/2011 г. на ВКС в частта за разноските.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: