О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 103
С., 07.06.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и пети май две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев ч. гр. дело № 1674 по описа за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Н. Б. Г. от [населено място] срещу определение № 569/31.01.2017 г. по в. ч. гр. д. № 44/2017 г. на Благоевградския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 6674/15.11.2016 г., постановено по гр. д. № 943/2016 г. на Разложкия районен съд.
Жалбоподателката твърди неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и иска неговата отмяна.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на ІІ г.о., след преценка на данните и доводите по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 276, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С обжалваното определение е потвърдено определение № 6674/15.11.2016 г., постановено по гр. д. № 943/2016 г. на Разложкия районен съд. С последното е върната исковата молба на частната жалбоподателка, поради неотстраняване на нередовностите й в определения от съда срок на основание чл. 129, ал. 3 ГПК и производството по делото е прекратено. Въззивният съд е приел, че производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на жалбоподателката, с която се иска признаване за установено по отношение наследниците на Б. Б. Г., че наследниците на Х. Б. Г. (изрично посочени в молбата) не са собственици на поземлени имоти с идентификатори 53059.101.70 и 53059.101.71 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], обл. Б., одобрени със Заповед РД – 18 – 98/29.12.2015 г. на изпълнителния директор на АГКК, както и да се допусне поправка на грешка в кадастралната карта на [населено място]. С определение № 5368 от 10.09.2016 г., връчено на ищцата на 07.10.2016 г., районният съд е оставил исковата молба без движение. Указал й е, че трябва да представи удостоверение за данъчна оценка и актуална скица на имотите, издадена от АГКК, както и вписан екземпляр от исковата молба. Същата е депозирала писмена молба с искане да бъде продължен срока за отстраняване нередовностите на исковата молба като със свое разпореждане от 12.10.2016 г., съдът е продължил срока, считано от 14.10.2016 г. до 28.10.2016 г., вкл. На 26.10.2016 г. по делото е постъпила нова молба от ищцата, с която е поискано ново удължаване на срока за изпълнение на указанията като е поискано срокът да не бъде фиксиран като дата, а като приключване на процедурата по обжалване отказ за вписване на искова молба. Районният съд е продължил срока за отстраняване на констатираните по исковата молба нередовности с още две седмици, считано от 28.10.2016 г. до 11.11.2016 г., вкл. В определения срок ищцата не е представила поправена вписана искова молба, нито е поискала отново продължаване на срока по реда на чл.63, ал.1 ГПК, поради което с определение от 15.11.2016 г. съдът е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото.
За да потвърди обжалваното определение, въззивният съд е изложил мотиви, че съгласно чл.129, ал.1 ГПК съдът следи за редовността на исковата молба и когато констатира нередовност е длъжен да я остави без движение и да укаже на ищеца да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности, а когато ищецът не отстрани в срок нередовностите, исковата молба заедно с приложенията се връща. По същия начин се постъпва и когато дадените указания са били изпълнени, но след дадения от съда по реда на чл.129 ГПК срок, с оглед нормата на чл.64, ал.1 ГПК, съгласно която извършените след изтичане на срока процесуални действия не се вземат предвид, тъй като срокът по чл.129, ал.3 ГПК е преклузивен и с изтичането му се преклудират правата на ищеца да отстрани недостатъците на исковата си молба. Изложени са съображения, че съгласно т. 3 от ТР № 3/09 г. на ОСГК на ВКС неизпълнението на изричното указание на съда за вписване на искова молба, подлежаща на вписване по чл.114 ЗС, е основание за нейното връщане. Прието е, че първоинстанционният съд е съобразил установената съдебна практика, че е длъжен служебно да съобщи на страната определения срок за извършване на процесуалните действия, в случая – за отстраняване на констатираните по исковата молба нередности, но не е задължен да уведомява заинтересованата страна за продължаването на първоначално определения срок, а тя е длъжна сама да следи за произнасянето по продължаване на срока и носи отговорност за пропускането му. Формиран е решаващ извод, че правилно районният съд, на основание чл.129, ал.3 ГПК, е разпоредил връщане на исковата молба и е прекратил производството по делото като са изложени и допълнителни мотиви, че не са изпълнени от ищцата и другите указания на съда освен за вписване на исковата молба, а именно за представяне на удостоверение за данъчна оценка на имотите, предмет на исковата претенция и актуална скица на имотите, издадена от АГКК, което е самостоятелно основание за връщане на исковата молба.
Преди да разгледа по същество жалбата, касационният съд следва да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Допускането на касационно обжалване предпоставя с въззивното определение да е разрешен правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в т. 1 – т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Според задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/09г. на ОСГТК на ВКС, посочването на правния въпрос от значение за конкретното дело е задължение на касатора /частния жалбоподател/, който следва да обоснове общото и специфичните за достъпа до касация основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателката твърди, че „съдът се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос – възможност на страната за участие в процеса, чрез извършване на определени процесуални действия – представяне на вписана искова молба, който въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото”, което по същество представлява оплакване за неправилност на изводите на въззивния съд, а не правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. В стадия за селекция на частните касационни жалби Върховният касационен съд не проверява правилността на обжалваното пред него определение, а селектира жалбите съобразно специфичните за достъпа до касация основания като преценява дали по отношение на определението са осъществени общото основание за достъп до касация по чл. 280, ал. 1 ГПК и допълнителни предпоставки от кръга на визираните в т. 1 – т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Непосочването на конкретен правен въпрос, чието разрешаване е обусловило изводите на въззивния съд, е достатъчно основание за недопускане на въззивното определение до касационен контрол.
Формулирани са и процесуалноправни въпроси, за които се поддържа, че произнасянето на касационната инстанция по тях е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото /допълнително основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК/, а именно: 1. Когато съдът постанови отказ за удължаване на срока от кой момент се преклудират действията на молителя/жалбоподателя; 2. От кой момент става известно разпореждането на съда за отказа спрямо страната и/или спрямо пълномощника и 3. Каква е възможността на страната да оспори мотивите на отказа за удължаване на срока.
Поставените въпроси са изцяло неотносими към съображенията на съда за постановяване на обжалваното определение, доколкото същият е формирал извода си за законосъобразност на първоинстанционното определение не с оглед на тези въпроси, а въз основа на констатацията, че районният съд не е постановил отказ, а е продължил срока за отстраняване на констатираните по исковата молба нередовности с още две седмици, считано от 28.10.2016 г. до 11.11.2016 г. и в определения срок, жалбоподателката не е представила поправена вписана искова молба, нито е поискала отново продължаване на срока по реда на чл.63, ал.1 ГПК.
Самостоятелен аргумент за недопускане на обжалването е и обстоятелството, че жалбоподателката не е обосновала и необходимост от произнасяне на ВКС с оглед осигуряване на точното прилагане на закона и развитието на правото предпоставка по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, излагайки доводи относно посочените в т.4 на цитираното тълкувателно решение предпоставки, които в случая липсват.
По въпроса за задължението на съда за уведомяване на страната за постановеното определение по реда на чл. 63 ГПК, в случай, че се произнесе по искането й в рамките на първоначално определения срок, какъвто е и настоящият случай, е налице богата практика на ВКС: опр.№385 по ч.гр.д.№374/10 г., II г. о., опр. № 79 по ч.гр.д. №24/10 г., IV г.о., опр. № 193 по ч.гр.д. № 103/11 г., III г.о., опр. № 408 по ч.т.д. № 339/11 г. на II т.о., опр. № 126 по ч.т.д. № 448/2015 г., II т.о. и др., която е непротиворечива и ненуждаеща се от осъвременяване.
По отношение на въпроса от кой момент се преклудират правата на ищеца да отстрани недостатъците на исковата си молба, отговорът на същия следва от пределно ясната и ненуждаеща се от тълкуване формулировка на разпоредбите на чл. 64, ал.1 ГПК, съгласно която извършените след изтичане на срока процесуални действия не се вземат предвид.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на определение № 569 от 31.01.2017 г. по в. ч. гр. д. № 44/2017 г. на Благоевградския окръжен съд.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Н е д о п у с к а касационно обжалване на определение № 569/31.01.2017 г. по в. ч. гр. д. № 44/2017 г. на Благоевградския окръжен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
Председател:
ЧЛЕНОВЕ: