О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 69
София, 26.03.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети март две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев ч. гр. д. № 584 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на В. П. П. и Б. Ч. П. от [населено място] срещу определение № 752 от 21.11.2018 г. по в. ч. гр. д. № 576/2018 г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено определение № 256 от 21.09.2018 г., постановено по гр. д. № 240/2018 г. на Силистренския окръжен съд. С последното е уважено възражението на ответника „Сантандер Консюмер Банк“ АД, със седалище и адрес на управление в Норвегия, относно подсъдността на предявените при условията на евентуалност исковете по чл. 108 ЗС и чл. 57, ал. 2 ЗЗД, като е прогласено, че българският съд не е международно компетентен да разгледа спора и делото е прекратено.
Жалбоподателите поддържат становище за незаконосъобразност на въззивното определение и искат същото да бъде отменено, като делото се върне на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия по разглеждане на предявените искове.
В приложено към касационната частна жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани процесуалноправни въпроси, които според жалбоподателите са от обуславящо значение за изхода на делото, като се поддържа, че по отношение на тях са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК основания за допускане на касационното обжалване, а именно: 1. Представлява ли съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 7, ал. 1 ГПК произнасяне на съда по незаявено изрично възражение в отговора на исковата молба за компетентност на българския съд; 2. Представлява ли съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 8, ал. 3 ГПК, предвид направеното от ответника в отговора на исковата молба възражение за компетентност на българския съд и прекратяване на делото пред първата инстанция, без да е дадена възможност на ищеца да изрази становище по направеното възражение; 3. Представлява ли съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 9 ГПК неспазването от съда на основни принципи на гражданския процес за равенството на страните в процеса, състезателното начало и установяване на истината. Неспазването на тези задължения води ли до нарушаване на правото на защита на страната в процеса и 4. Включва ли се в правомощията на въззивната инстанция служебна проверка на правилността на обжалваното определение, за която проверка въззивния съд е обвързан от посочените в жалбата пороци.
Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на касационно обжалване по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК съдебен акт на въззивния съд, попадащ в приложното поле на т. 9 в от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, преграждащ по-нататъшното развитие на производството /чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК/.
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че производството е образувано по предявен от частните жалбоподатели против „Сантандер Консюмер Банк“ АД, Норвегия иск по чл.108 ЗС за признаването им за собственици и осъждане на ответника да им предаде владението върху лек автомобил марка „Фолксваген пасат”, рег. [рег.номер на МПС] , придобит с договор за покупко-продажба от 06.03.2017 г., който ответникът държи без основание в Н. и при условие на евентуалност иск по чл. 57, ал. 2 ЗЗД – ответникът да бъде осъден да им заплати сумата от 37 000 лв., представляваща неговата равностойност, ведно със законната лихва върху главницата, считано от завеждането на иска, до окончателното изплащане на сумата, ако лекият автомобил е отчужден от него. Установено е, че ищците са с местожителство в България, а ответното дружество е със седалище и адрес на управление в гр.Лисакер, Норвегия и с оглед предмета на спора, приложимият международен акт за определяне на международно компетентния по спора съд е Конвенция относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (наричана Луганска конвенция от 2007г.). Съгласно чл. 2, т. 1, раздел 1, дял ІІ, във вр. чл. 60 от конвенцията компетентен да разгледа спора е норвежкият съд, доколкото предявените искове не попадат в нито едно от изключенията, предвидени в раздел от 2 до 7 на дял ІІ, изключващи общата компетентност. Посочено е, че в конкретния случай при определяне на международно компетентния да разгледа спора съд, не се прилагат разпоредбите на КМЧП, тъй като съгласно чл. 3, ал. 1 КМЧП неговото приложение е субсидиарно, съответно при наличието на цитирания международен акт относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, обвързващ Република България и Н., приложение намират неговите разпоредби. Изложени са и мотиви, че не обосновава компетентност на българския съд и нормата на чл. 24, изр. 1 от същата конвенция, съгласно която компетентен е този съд на държава, обвързана по конвенцията, пред който се яви ответникът, доколкото по делото е депозиран отговор по исковата молба от ответника, в който изрично е оспорена компетентността на българския съд, поради което съгласно чл. 24, изр.2 се изключва изключва приложението на чл.24, изр.1.
Допускането на касационно обжалване на определенията съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, което предпоставя с въззивното определение да е разрешен правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителните предпоставки от кръга на визираните в т. 1 – т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, респ. да е налице вероятна нищожност или недопустимост, или очевидна неправилност на постановения въззивен съдебен акт.
В конкретния случай, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че касационното обжалване не следва да бъде допускано, тъй като формулираните от касаторите процесуалноправни въпроси не кореспондират с данните по делото и с посочените по-горе съображения на съда за постановяване на обжалваното определение, нито по отношение на тях са налице посочените в т.4 на ТР № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС допълнителни предпоставки. В този смисъл, първият поставен въпрос за това налице ли е процесуално нарушение по смисъла на чл. 7, ал. 1 ГПК при произнасяне на съда по незаявено изрично възражение в отговора на исковата молба за компетентност на българския съд, доколкото може да се приеме за правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, при указанията на ТР № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, а не за оплакване по чл. 281, т. 3 ГПК, не отговаря на конкретно установеното по делото, а именно, че ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който е направил и отвод за неподсъдност на българския съд. Само за пълнота на изложението следва да бъде отбелязано, че съгласно изричната разпоредба на чл. 28 КМЧП, който се прилага субсидиарно, доколкото липсва уредба в приложимата конвенция, международната компетентност се проверява служебно от съда, а в конкретния случай е налице и изрично възражение от ответника. Останалите поставени въпроси също не представляват принципен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, а са поставени в контекста на релевираните от касатора оплаквания за допуснати от въззивния съд нарушения на съдопроизводствените правила и в този смисъл същите имат отношение не към преценката за допускане на касационното обжалване, а към тази за евентуална неправилност на въззивното решение по смисъла на чл.281, т.3, предл. 2 ГПК във фазата на разглеждане на касационната жалба. По тези въпроси липсва и произнасяне на въззивния съд. Предвид изложеното предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване не са налице. В случая липсват и предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал. 2 ГПК, нито жалбоподателите се позовават на тях.
С оглед изложеното касационно обжалване на определението на СГС не следва да бъде допуснато.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 752 от 21.11.2018 г. по в. ч. гр. д. № 576/2018 г. на Варненския апелативен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: