О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 335
С. 13.07.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести април, две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдия Първанова гр. дело № 5470/2016г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. И. В., [населено място], чрез особения представител адвокат Н. В., срещу въззивно решение №293/14.07.2016г. по гр. дело № 302/2016г. на Окръжен съд – Велико Търново, с което като е извършена делба на жилищния имот чрез възлагане на делбения жилищен имот на съделителя П. В. са определени суми за уравняване дяловете на С. В. В. – 12 270,02 лева, на В. В. В. – 12 270,02 лева, на И. Н. В. – 3 883,34 лева и на Г. Н. В. – 3 883,34 лева.
В приложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се сочи, че е налице основанието на чл.280,ал.1,1 ГПК по следните въпроси : следва ли въззивният съд с цел изясняване по делото на въпроса за стойността на допуснатия до делба имот да уважи направеното с въззивната жалба доказателствено искане, което не е допуснато от първоинстанционния съд, въпреки че е своевременно направено. Касаторът твърди, че така поставеният въпрос е свързан с приложението на чл.266,ал.3 ГПК и е решен в противоречие с ТР №1/2013г., ОСГТК, ВКС.
Ответниците по касация не изразяват становище по жалбата в срока по чл.287,ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е потвърдено решение № 493/20916г. по гр.д.№1567/2014г. в обжалваната част, с която като е постановено на основание чл.349,ал.2 ГПК поставяне в дял на делбения имот на съделителката П. В. е присъдено уравнение на дяловете на останалите съделители при определена цена на имота в размер на 48 470 лева.
Въззивният съд е приел, че предметът на делбата във фазата по извършването и, е недвижим имот, представляващ 1/2 ид.ч. от УПИ ХVІ-851, целия 327 кв.м. и източната половина на къщата, посторена в него, който е реално неподеляем съгласно неоспорената техническа експертиза. Възлагателна претенция на съделителя В. е основателна. Доказани са предпоставките на чл.349,ал.2 ГПК. За да определи сумите по уравняване дяловете на останалите съделители въззивният съд е съобразил размера на техните квоти в съсобствеността, съгласно влязлото в сила решение по допускане на делбата, и е възприел заключението на приетата от първоинстанционния съд експертиза като мотивирано, компетентно и обективно. Изложил е съображения, че действителната стойност на делбения имот е средната пазарна цена, определена според търсенето и предлагането към момента на ликвидиране на съсобствеността. При определянето на тази оценка вещото лице е използвало метода на вещната стойност, метода на приходната стойност и метода на пазарните аналози. По първия вещото лице е взело предвид градоустройственото отреждане на терена, местоположението на имота, изградеността на инженерната инфраструктура, площта на имота, екологична обстановка, функционални тип на населеното място и зоната, както и други понижаващи и повишаващи фактори. При остойностяването по втория метод вещото лице е анализирало продажби, съответстващи в най-голяма степен на делбения имот като е взело предвид средните пазарни цени на реално сключени сделки за покупко-продажба на подобни имоти в града при определени пазарни множители за конструкция, площ, изложение, местоположение и състояние на обектите. По отношение на оплакванията, че заключението е неправилно и хипотетично, тъй като е изготвено без реален оглед на процесния етаж на сградата, въззивният съд е приел, че оценката е изготвена въз основа на правна, техническа и икономическа информация, лични наблюдения и измервания, както и друга достъпна за целта информация. Липсата на осигурен достъп до обитавания от жалбоподателката В. етаж е станал причина за събирането на данни от лица, които са го посещавали и знаят какво има вътре. От разпита на експерта в съдебно заседание се установява, че неколкократно е посещавал имота, но достъп до етажа не бил осигурен, което води до извод, че реален оглед на втория етаж не е извършен по вина на въззивника В.. Въпреки липсата на оглед в жилищната част на етажа обаче не възниква съмнение относно правилността на заключението. При съобразяване поведението на съделителката за неоснователни са приети оплакванията и, че съдът е допуснал процесуално нарушение, изразяващо се в недопускане на повторна експертиза, която да определи стойността на имота.
Съобразно разясненията, дадени в ТР№1/2009г., ОСГТК, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело. Този въпрос определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането и до касационно разглеждане, тъй като касационната инстанция няма правомощие да изведе въпросите от касационната жалба, от изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК или от самото обжалвано решение. Въпросът трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. Така формулираните от касатора процесуални въпроси не са решени от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на ВКС, в т.ч. посочената т.3 от ТР№1/2013г., ОСГТК. Съобразно приетото с нея въззивният съд е длъжен да събере доказателствата, които се събират служебно от съда, само ако е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи на първоинстанционния съд, или ако тези доказателства са необходими за служебно прилагане на императивна материалноправна норма. В случая въззивният съд е приел, че съделителката В. /въззивник във втророинстанционното производство/ е препятствала извършването на оглед на процесния имот, тъй като тя го държи, поради което е неоснователно искането и да бъде назначена повторна техническа експертиза, мотивирано с факта, че не е извършен оглед. В съответствие с цитираното ТР и установената съдебна практика по прилагане разпоредбите на чл.202 ГПК и чл.161 ГПК въззивният съд е приел, че не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила от първоинстанционния съд за назначаване на повторна експертиза и не са налице предпоставките на чл.266,ал.3 ГПК за назначаване на такава във въззивното производство.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението.
Няма искане за присъждане на разноски за настоящото производство, поради което такива не следва да се присъждат.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №293/14.07.2016г. по гр. дело № 302/2016г. на Окръжен съд – Велико Търново в обжалваната част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: