О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 95
С., 18.05.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение в закрито заседание на седемнадесети май две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев ч. гр. дело № 1588 по описа за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на М. А. С. и И. К. С. от [населено място], общ. П. срещу определение № 458 от 16.03.2017 г. по ч. гр. д. № 274/2017 г. на Бургаския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 890 от 09.02.2017 г., постановено по гр. д. № 637/2017 г. на Бургаския районен съд.
Жалбоподателите поддържат становище за незаконосъобразност на въззивното определение и искат то да бъде отменено и делото се върне за продължаване процесуалните действия по разглеждане на предявения установителен иск с правна квалификация чл. 124, ал. 4 ГПК против АГКК-гр. Б..
Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на ІІ г.о., след преценка на данните и доводите по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 276, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С обжалваното определение е потвърдено определение № 890 от 09.02.2017 г., постановено по гр. д. № 637/2017 г. на Бургаския районен съд. С последното производството по делото е прекратено и исковата молба, по която е образувано, е върната. Въззивният съд е приел, че производството пред първоинстанционният съд е образувано по искова молба срещу Агенция по геодезия, картография и кадастър – [населено място], с искове да се приеме за установено спрямо агенцията, че скица № 15-466405/21.09.2016г., издадена от агенцията, е документ с невярно съдържание в частта, относно отразения в нея ПИ № 418 без вписване на идеалните части на собственост, а именно: 1/2 ид.ч. за ищците и 1/2 ид.ч. за останалите съсобственици, както и досежно отразените две сгради с идентификатори № 4 и № 5 в скица № 15-466403 от 21.09.2016г., което не е съобразено с извършената промяна на КККР по заповед № КД-14-02-1726/30.10.13г. на Началника на С. Б. и скицата-проект към нея, като следва да бъде отразена една сграда с идентификатор № 5 с по 1/2 ид.ч. от нея за ищците и 1/2 ид.ч. за останалите съсобственици. Съдебният състав изцяло е възприел изложените от първоинстанционния съд мотиви, че посочените по-горе отразявания могат да бъдат променени по административен ред и че в исковата молба не се сочи накърняване на правата на собственост на ищците, поради което исковете са процесуално недопустими поради липсата на правен интерес от тяхното предявяване. Прието е, че скицата не е правопораждащ документ и не е достатъчно убедително доказателство при евентуален спор за собственост като същата може да материализира внесените в регистрите данни, но не може успешно да бъде противопоставена на документи за собственост. При евентуален спор за собственост скицата онагледява местоположението и конфигурацията на имота, но не удостоверява по достатъчно обоснован начин правата на собствениците в него. Изложени са съображения, че установяването, че част от вписаните в скицата данни са неверни, е лишено от правен интерес, доколкото собствениците се легитимират като такива посредством своите документи за собственост.
Преди да разгледа по същество частната касационна жалба, касационният съд следва да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Допускането на касационно обжалване предпоставя с въззивното определение да е разрешен правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в т. 1 – т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Според задължителните указания в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, посочването на обуславящия изхода на делото правен въпрос е задължение на касатора /частния жалбоподател/, който следва да обоснове общата и специфичните за достъпа до касация основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК.
В случая в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК частните жалбоподатели не са формулирали никакви въпроси, което е достатъчно основание за недопускане на въззивното определение до касационен контрол. В стадия за селекция на частните касационни жалби Върховният касационен съд не проверява правилността на обжалваното пред него определение, а селектира жалбите съобразно специфичните за достъпа до касация основания като преценява дали по отношение на определението са осъществени общото основание за достъп до касация по чл. 280, ал. 1 ГПК и допълнителни предпоставки от кръга на визираните в т. 1 – т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Самостоятелен аргумент за недопускане на обжалването е и обстоятелството, че жалбоподателите не са обосновали нито една от специфичните за достъпа до касация допълнителни предпоставки по т. 1 – т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Същите са аргументирали приложното поле на касационния контрол с противоречие с постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 124 от 18.04.2013 г. по гр. д. № 783/2012 г. на ВКС, ІV г.о., което обаче не може да обоснове хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като се отнася до различен случай.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на определение № 458/16.03.2017 г. по ч. гр. д. № 274/2017 г. на Бургаския окръжен съд.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Н е д о п у с к а касационно обжалване на определение № 458 от 16.03.2017 г. по ч. гр. д. № 274/2017 г. на Бургаския окръжен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: