3_4979/09.11.2009 г.
ЗЗО чл.40а, ал.1
ЗЗО чл.33, ал.1, т.2
Относно: здравно осигуряване на български гражданин, който е гражданин и на друга държава
Според изложеното в запитването трудовото правоотношение на лицето е прекратено на 25.05.2008 г. Напуснало е страната на 19.06.2008 г. и на 22.08.2008 г. е сключило граждански брак. Останало е да живее със съпруга си в САЩ и е придобило двойно гражданство. Не е подало заявление до компетентната ТД на НАП за напускане на страната. От приложената справка за здравноосигурителния статус е видно, че има периоди, за които не са внесени здравноосигурителни вноски. В тази връзка се поставя въпроса във връзка с освобождаване от задължението за внасяне на здравноосигурителни вноски.
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите Закона за здравното осигуряване (ЗЗО, ДВ бр. 70/1998 г., посл. изм. ДВ бр. 42/2009 г.) изразяваме следното становище:
С влизането в сила на чл.40а от ЗЗО от 21.12.2004г., българските граждани, включително тези с двойно гражданство, които са длъжни да осигуряват себе си и пребивават в чужбина повече от 183 дни през една календарна година, могат да не заплащат здравноосигурителни вноски до края на съответната календарна година, считано от датата на напускане на страната, и за всяка следваща календарна година след предварително подадено заявление до компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите.
С оглед на това, тъй като лицето не е подало заявление за напускане на сраната според изискванията на чл.40а, ал.1 от ЗЗО, то посочената правна норма е неприложима в конкретния случай.
Разпоредбата на чл.33 от ЗЗО определя кръга на задължително осигурените в Национална здравноосигурителна каса (НЗОК) лица. Съгласно ал.1, т.2 на горецитираната разпоредба на задължително здравно осигуряване подлежат българските граждани, които са граждани и на друга държава и постоянно живеят на територията на Република България. По аргумент на противното не са задължително осигурени в НЗОК българските граждани, които са граждани и на друга държава и постоянно живеят на територията на друга държава.
Изясняването и корекцията на здравно осигурителния статус на лицата се извършва по искане на заинтересованите лица. Исканията за корекция на здравен статус следва да са придружени с документи, доказващи съответните обстоятелства. Такива документи за лица с двойно гражданство са: международен паспорт или документ, издаден от МВР за периоди на пребиваване в чужбина, както и документ, удостоверяващ чуждото гражданство и датата на придобиване.
Предвид изложеното, доколкото лицето има двойно гражданство, едното от които българско и не живее в България,в съответствие с разпоредбата на чл. 33, ал.1, т. 2 от ЗЗО то не подлежи на задължително осигуряване в НЗОК (само за годините, през които пребиваването в чужбина е повече от 183 дни от датата на придобиване на двойното гражданство). За изясняване и коригиране на здравноосигурителния статус за тези години следва да бъдат представени описаните по-горе документи в компетентната ТД на НАП – лично или чрез упълномощено лице. При упълномощаване на друго лице не се изисква нотариална заверка на пълномощното. ‘