О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 56
София, 12.03.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети март две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев ч. гр. дело № 675 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на СД „Хефест-Друмчев и сие”, чрез управителя Л. А. Д., срещу определение № 136 от 17.07.2018 г. по ч.гр.д. № 906/2018 г. на Върховния касационен съд, І г.о., с което е оставена без разглеждане като недопустима частната касационна жалба на жалбоподателя срещу определение № 16660 от 05.07.2016г. по ч.гр. д. № 5755/2016 г. на Софийския градски съд, IV-А въззивен състав, с което е оставена без уважение частната жалба на П. А. Д. срещу разпореждане от 23.03.2015г. по гр.д. № 20312/2004г. на Софийския районен съд, 49 с-в, за издаване на изпълнителен лист.
В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение и се иска отмяната му.
Ответникът по частната жалба П. А. Д. счита частната жалба за основателна, а останалите ответници не вземат становище по нея.
Върховният касационен съд, състав на IІ г.о., преценявайки данните по делото, намира следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 276, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но по същество е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение, съставът на Върховния касационен съд, I г.о. е приел, че определението на Софийския градски съд не подлежи на обжалване, като се е позовал на дадените с ТР № 5 от 12.07.2018г. по тълк.д. № 5 от 2015г. на ОСГТК на ВКС.
Определението е правилно. Приетото в него относно процесуалната недопустимост на частната касационна жалба срещу въззивното определение е в съответствие с процесуалния закон. Съгласно дадените с посоченото тълкувателно решение задължителни разяснения не подлежат на касационно обжалване по реда на чл.274, ал.3 ГПК въззивните определения, постановени по частни жалби срещу разпореждания на първоинстанционния съд по молби за издаване на изпълнителен лист по чл.407, ал.1 ГПК, каквото е и обжалваното пред ВКС определение на СГС.
Доводите на жалбоподателя, че в частната си касационна жалба е посочил като основания за допускане на касационното обжалване тези по чл.280, ал.2 ГПК – вероятна нищожност или недопустимост, както и очевидна неправилност на въззивното определение нямат никакво отношение към допустимостта на подадената срещу него частна касационна жалба, поради което не следва да бъдат обсъждани.Тези основания биха могли да бъдат предмет на разглеждане от предходния състав на ВКС само в случай, че жалбата срещу въззивното определение бе процесуално допустима.
С оглед изложеното частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
П о т в ъ р ж д а в а определение № 136 от 17.07.2018 г. по ч.гр.д. № 906/2018 г. на Върховния касационен съд, І г.о.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: