О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 73
София, 05.04.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети март две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев ч. гр. дело № 723 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, във вр. с чл. 95, ал. 5 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Л. К. Д. от [населено място] срещу определение от 27.11.2018 г. по гр. д. № 328/2018 г. на Софийския апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за предоставяне на правна помощ за процесуално представителство по делото.
В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение и се иска отмяната му. Жалбоподателят твърди, че не получава постоянен и сигурен доход, както и че получената от съпруга ? при продажбата на недвижим имот сума, не обуславя извод, че тя притежава средства за заплащане на адвокатско възнаграждение.
Върховният касационен съд, IІ г.о., преценявайки данните по делото, намира следното:
Частната жалба е подадена в срок срещу определение, което подлежи на обжалване съгласно чл. 95, ал. 5 ГПК, поради което е допустима, но разгледана по същество тя е неоснователна.
За да откаже предоставянето на правна помощ, Софийският апелативен съд е приел, че въпросът за правната помощ се повдига във въззивното производство, след като молителката е оттеглила пълномощията от упълномощения от нея адвокат, който е подал въззивна жалба срещу първоинстанционното решение от нейно име. Констатирано е, че тя е частично освободена по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК от заплащане на държавна такса за въззивната жалба за разликата между сумата от 200 лв. до дължимата такса от 805, 45 лв. Установено е, че данните посочени в декларацията по чл. 83, ал. 2 ГПК, подадена пред първоинстанционния съд, се различават от тези, заявени с молбата за предоставяне на правна помощ. Пред въззивната инстанция са декларирани доходи на молителката, на съпруг, недвижимо имущество, както и че не притежава дялове и акции в търговски дружества. При служебно извършени справки в Търговския регистър и Служба по вписванията съдът е констатирал, че молителката е едноличен собственик на капитала на две търговски дружества, както и че тя и съпругът и са продали недвижим имот в [населено място] за сумата от 97 069, 68 лв., получена от съпруга ?. В изпълнение на дадени указания за представяне на допълнителни доказателства, установяващи тези данни, молителката е посочила, че едното търговско дружество е ново и не е подаван годишен финансов отчет, а второто не е извършвало дейност през 2016 г. и 2017 г. като е заявила, че през последните пет години нито тя, нито съпругът и са подавали декларации за доходите си като физически лица и не са реализирали такива. При тези данни, въззивният съд е приел, че молителката е омъжена, не издържа други лица, в трудоспособна възраст, не декларира влошено здравословно състояние и с оглед служебно събраните данни за имущественото й състояние, които не са опровергани от допълнителни доказателства, въпреки дадените ? указания, тя разполага със средства за заплащане на адвокатско възнаграждение. Изложени са и допълнителни съображения, че молителката е подала редовна въззивна жалба, чрез процесуален представител, в която не са формулирани доказателствени искания, поради което основната част от процесуалното представителство пред въззивния съд е осъществено и предоставянето на правната помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която би донесло.
Определението е правилно. Правна помощ се предоставя на физически лица, които нямат достатъчно средства да заплатят адвокатско възнаграждение, т.е. нямат имущество и доходи над необходимите средства за издръжката им. Доходите могат да бъдат от пенсия, стипендия, заплата, хонорари и други възнаграждения за работа, доходи от несеквестируемо или по друга причина неотчуждаемо имущество и др. Имуществото се състои от права върху секвестируеми вещи, дялови участия и други имуществени права. При преценката на имущественото състояние на страната се вземат предвид: 1) действителните доходи от пенсия, стипендия, заплата, хонорари и други възнаграждения за работа; 2) доходите, които може да бъдат реализирани от несеквестируемо или по друга причина неотчуждаемо имущество и 3) правата върху секвестируеми вещи, дялови участия и други имуществени права. Съдебната практика е константна, че преценката не може да бъде извършвана на основата на предположение за възможността лицето да полага труд и да реализира доход, както и за наличието на приходи от осъществявана търговска дейност при наличието на изрично изявление в декларацията, че такива доходи лицето не получава. Ако за съда съществува основателно съмнение в истинността на посочените в декларацията данни, могат да бъдат дадени указания за представяне на допълнителни доказателства, установяващи тези данни и едва след отстраняване на съществуващата неяснота относно тези обстоятелства, съдът следва да постанови акта, с който се произнася по искането, както е процедирано и в конкретния случай. Ако въпреки дадените от съда изрични указания, страната не представи доказателства в подкрепа на декларираните от нея обстоятелства – за наличие на причини, поради които тя твърди, че не е в състояние да реализира доходи от трудова или търговска дейност, въпреки че е в трудоспособна възраст, и са налице данни, че тя е регистрирана като едноличен собственик на капитала на търговски дружества, то следва да се приеме, че самата страна е създала пречки да се установи действителното ? имуществено състояние. С оглед посочените данни по делото се налага извод, че частният жалбоподател разполага с достатъчно средства (включително свободни такива от продажба на недвижим имот) за заплащане на адвокатско възнаграждение, като се има предвид и обстоятелството, че тя е упълномощила адвокат за първоинстанционното производство, на когото е заплатила възнаграждение в размер на 4136, 29 лв., който е бил упълномощен и за въззивното производство и чрез него е подадена въззивна жалба срещу първоинстанционното решение. Като е съобразил, че жалбоподателят Л. К. Д. разполага с достатъчно средства да заплати адвокатско възнаграждение, както и че нуждата от правна помощ е възникнала поради оттеглянето на пълномощията на избрания от нея адвокат, който е подал редовна въззивна жалба, в която не се правят доказателствени искания, въззивният съд правилно е приел, че не са налице предпоставките на чл. 23, ал. 3 и чл. 24, т. 1 ЗПП за предоставяне на правна помощ, изразяваща се в процесуално представителство по делото. Обжалваното определение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
П о т в ъ р ж д а в а определение от 27.11.2018 г. по гр. д. № 328/2018 г. на Софийския апелативен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: