О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 295
София, 30.07. 2013 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети юни, две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 1845/2013г.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Н. В., Г. И. Т., О. Т. Т., М. Т. П., Е. Г. И.,Т. М. Ж., В. Г. С., Л. И. Т., Й. Г. Й., всички чрез пълномощника им адвокат В. И., срещу въззивно решение № 1747 от 05.11.2012г. по гр.дело № 1666/2012г. на Софийския апелативен съд. Изложени са твърдения за произнасяне в решението по правни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС и са решавани са противоречиво от съдилищата – основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1,т.1 и т.2 ГПК. Въпросите са : правното значение на осъществената законна суперфиция върху имот, одържавен по реда на ЗОЕГПНС за възстановяване на първоначалните собственици по реда на ЗВСОНИ; правното значение на актуалния регулационен статут на имота в случаите на възстановяване собствеността по реда на ЗВСОНИ; правното значение на регулационните правила в случаите на отделяне на свободни части от имот, който се владее на основание осъществена суперфиция, когато това отделяне не може да доведе до създаване на самостоятелен обект на собственост –парцел с минимално изискуемите по закон площ и лице. Твърди се незаконосъобразност на изводите, че реституцията е въпрос на публична администрация, а не на материално право като е без значение дали имотът е променил регулационния си статут и дали отделната незастроена част от имота представлява самостоятелен обект на собственост.
Ответникът по касация Е. Б. А. – Б. и М. Б. Н., чрез пълномощника си адвокат М., оспорват касационната жалба в становище в срока по чл.287, ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и отговаря на изискванията на чл.284 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е потвърдено решение №799/08.02.2012г. по гр.д.№4011/2010г. на СГС, с което е отхвърлен предявеният от настоящите касатори срещу ответниците по касация отрицателен установителен иск за собственост върху недвижим имот, представляващ празно дворно място с площ 2880 кв.м., съставляващо част от бивши парцели ІІІ,ІV,V, кв.34 по плана на София, м.О. купел, а по регулационен план от 1959г. за същия квартал, съставляващо имоти пл.№101,105 и части от имоти пл.№98,99,100,102 и 103. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ответниците, чиято е доказателствената тежест в процеса, са установили по безспорен начин правото си на собственост върху процесния имот. Те се легитимират с констативен нотариален акт № 29/1999г. на основание чл.1 ЗВСОНИ. Имотът е одържавен по ЗОЕГПНС от техните наследодатели като празно дворно място, находящо се в София, м.О. купел, с площ 6300 кв.м., съставляващо парцел ІІІ,ІІ,V. Със Заповед на кмета на СО №57-221/08.03.1995г. е наредено да се отпише от актовите книги за държавна собственост дворно място от 2880 кв.м., съставляващо част от бивши парцели ІІІ,ІV и V, кв.34 по плана на „О. купел”, а по регулационния план от 1959г. за същия квартал съставляващо имоти с пл.№101,105 и части от №98,99,100,102 и 103, означени на скица, неразделна част от заповедта. Съгласно заключението на техническата експертиза е налице идентичност на одържавения имот и този, върху който е възстановено правото на собственост на ответниците. Имотът е възстановен така, че останалите части от УПИ, върху които е осъществено основното строителство на ищците, въз основа на преотстъпено им от държавата право на строеж, образуват имот отговарящ на изискванията за самостоятелен обект на собственост. Същевременно след реституцията оставащите части от поземлените имоти, върху които са изградени постройките на ищците, отговарят на минималните изисквания за образуване на УПИ – лице и площ, съгласно чл.54,ал.1 ППЗТСУ /отм./ и чл.19 ЗУТ. Ищците твърдят, че им се засяга правото да ползват имотите си на основание чл.64 ЗС като собственици на постройките върху тях.По делото обаче не е установено към момента на влизане в сила на ЗВСОНИ да са ползвали незастроената част от земята или да са осъществили процедура по чл.15в,ал.2 ЗС.Реституцията за ответниците е настъпила по силата на закона. Към момента на влизане в сила на ЗВСОНИ имотът е в патримониума на държавата. Налице е частично застрояване на имота като от останалата незастроена част от него може да се обособи самостоятелен имот, която е достатъчна, съобразно ЗТСУ/отм./ и ЗУТ за образуване на самостоятелен парцел.Така отделената незастроена част отговаря на законното изискване имотът да съществува реално.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на сочените основания на чл.280,ал.1 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР№1/2009г., ОСГТК, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл.284,ал.1,т.3 ГПК.Този въпрос определя рамките, в които ВКС селектира касационната жалба и той следва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение. В разглеждания случай въпросите относно значение на осъществената законна суперфиция върху имота, одържавен по реда на ЗОЕГПНС за възстановяването му реда на ЗВСОНИ не могат да обусловят допускане на касационно обжалване. Те имат обуславящо значение за изхода на делото, но са решени в съответствие със задължителната съдебна практика – ТР №1/1995г., ОСГК, ВКС. Съобразно дадените с т.2 на това тълкувателно решение указания въззивният съд въз основа на събраните доказателства е приел, че след като върху одържавения незастроен имот са реализирани постройки, то построеното върху държавна земя по чл.15,ал.3 и чл.15в,ал.1 ЗС включва правото на ползване и върху земята от суперфициарния собственик. Налице е обаче хипотезата на частично застрояване на одържавения незастроен имот.От останалата незастроена част може да се обособи самостоятелен имот и тази част е достатъчна съобразно ЗТСУ/отм./ и нормативните актове по приложението му, за образуване на самостоятелен дворищнорегулационен парцел.Така отделената част отговаря на законовото изискване имотът да съществува в размер на самостоятелен обект на собственост и реституцията е налице за останалата незастроена част от имота. Останалите правни въпроси и доводи са ирелевантни. Те не са включени в решаващите изводи на въззивния съд от една страна, а от друга представляват касационни оплаквания за нарушения на материалния закон. Освен това въззивният съд не е приел, че реституцията е въпрос на публична администрация и подробно е аргументирал предпоставките на приложимата разпоредба на чл.1,ал.1 ЗВСОНИ. Въпросите за актуалния регулационен статут на имота и регулационните правила в случаите на отделяне на свободни части от имот, който се владее на основание осъществена суперфиция също са ирелевантни, тъй като обуславящият извод е за това, че при реституцията отделните имоти, върху които е реализирана суперфицията отговарят на изискванията на ППЗТСУ /отм./ за самостоятелни УПИ, както и възстановената част от отнетия бивш общ имот отговаря на изискванията на нормативните актове за самостоятелен парцел. Нанасянето в кадастъра не отнема и не създава право на собственост. Касаторите сочат противоречие с постановени решения на ВС по ГПК/отм./ , но не са посочили по кои конкретни релевантни правни въпроси е налице хипотезата на чл.280,ал.1,т.2 ГПК. Ето защо тези решения не могат се приемат за относими.
С оглед изхода на производството по чл.288 ГПК на ответниците по касация следва да се присъдят направените разноски в размер на 2500 лева, видно от договор за правна защита.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1747 от 05.11.2012г. по гр.дело № 1666/2012г. на Софийския апелативен съд.
ОСЪЖДА В. Н. В., Г. И. Т., О. Т. Т., М. Т. П., Е. Г. И.,Т. М. Ж., В. Г. С., Л. И. Т. и Й. Г. Й. да заплатят на Е. Б. А. – Б. и М. Б. Н. разноски в размер на 2500 лева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: