О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 121
гр. София, 01.03.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети януари, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
като изслуша докладваното от съдията Първанова гр.дело № 2509/2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на В. Ф. А. и А. Д. А., [населено място], област В. Т., чрез пълномощника им адвокат В. Н. и на Ш. К., [населено място], област В. Т., чрез пълномощника му адвокат П. П., срещу въззивно решение № 41 от 20.03.2017г. по в.гр.д. № 502/2016г. по описа на Великотърновския апелативен съд.
Касаторите В. А. и А. А. обжалват въззивното решение в частта, с която са осъдени да заплатят на ищеца Ш. К. сумата от 16 016 лева – извършени подобрения в поземлен имот V – 109 в кв. 24 по плана на [населено място]. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че са налице основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане касационно обжалване на решението. Твърди се, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса: дали ответникът по жалбата /ищец в производството по делото/ е държател или е владелец, в нарушение на чл. 68, ал. 2 и чл. 69 ЗС и в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 85/1968 г. по гр.д. № 75/1968 г., ППВС № 6/1974 г., решение № 1300/2008 г. по гр.д. № 5861/2007 г., ІІ г.о., решение № 129/2011 г. по гр.д. № 72/2010 г., І г.о., решение № 2743/1974 г. по гр.д. № 1846/1974 г., І г.о., решение № 830/2008 г. по гр.д. № 4076/2007 г., V г.о. и решение № 1167/1999 г. по гр.д. № 2062/1998 г., ІV г.о. Посочва се, че ответникът по жалбата е пребивавал в имота на основание заем за послужване, никога не е владял този имот за себе си, и в този смисъл е ползвател и държател на същия, а не владелец. По втория въпрос: дали с оглед характера на претендираните строителни работи на подобрителя- ищец се дължи увеличената стойност на имота или стойността на извършените разходи и материали, вложени в ремонта, се поддържа противоречие с ППВС № 6/1974 г. и решение № 571/14.10.2008 г. по т.д. № 313/2008 г., ВКС, І т.о. Поддържа се и основанието на чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК.
Касаторът Ш. К. обжалва въззивното решение в частта, с която е отменено първоинстанционното решение и са отхвърлени исковете му с правно основание чл. 74, ал. 2, във връзка с чл. 72, ал. 1 ЗС за заплащане на сумата над 16 016 лева до претендираните 30 200 лева – извършени подобрения в поземлен имот V – 109 в [населено място]. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че е налице основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване /значение за развитието на правото/. Развиват се касационни оплаквания за необоснованост и неправилност на обжалваното решение.
Касационните жалби не се оспорват от насрещните страни в становища по чл. 287, ал. 1 ГПК. Подадени са срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговарят на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което са процесуално допустими.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение въззивният съд е отменил решение № 289/13.07.2016 г. по гр. д. № 781/2015 г. на Окръжен съд – Велико Търново в частта, с която В. Ф. А. и А. Д. А. са осъдени да заплатят на Ш. К. сума над 16 016 лева до присъдените 30 200 лева, от които: за направа на покрив – месец септември – месец октомври 2011 година, с вложени материали и труд – 4 000 лева; за направа на стени от тухли, измазване и изолация на тавани на четири стаи – месец октомври – месец ноември 2011 година – сума над 8 322 лева до 10 000 лева; за направа на комин, баня, тоалетна, облицовки с фаянс и теракота – месец ноември – месец декември 2011 година – сума над 1 530 лева до 3 000 лева; за поставяне на ПВЦ дограма на цялата къща – 1 500 лева; за направа на външна врата (порта) – месец ноември 2011 година – 300 лева; за направа на стопанска постройка – месец август – месец септември 2013 година – 300 лева; за подмяна на ел. инсталация – месец ноември 2011 година – сума над 2 064 лева до 2 800 лева; за поставяне на инсталация за камери и аларма – месец януари 2012 година – 1 700 лева; за изграждане на външна тоалетна – месец септември 2012 година – 600 лева; за направа на външна пещ – месец август 2012 година – 1 900 лева. Отхвърлил е предявените от Ш. К. искове с правно основание чл. 74, ал. 2, вр. чл. 72, ал. 1 ЗС за заплащане на сума над 16 016 лева до претендираните 30 200 лева (за 14 184 лева), включваща: за направа на покрив – месец септември – месец октомври 2011 година, с вложени материали и труд – 4 000 лева; за направа на стени от тухли, измазване и изолация на тавани на четири стаи – месец октомври – месец ноември 2011 година – сума над 8 322 лева до 10 000 лева; за направа на помийна (септична) яма, баня, тоалетна, облицовки с фаянс и теракота – месец ноември – декември 2011 година – сума над 1 530 лева до 3 000 лева; за поставяне на ПВЦ дограма на цялата къща – 1 500 лева; за направа на външна врата (порта) – месец ноември 2011 година – 300 лева; за изграждане на стопанска постройка – месец август – месец септември 2013 година – 300 лева; за подмяна на ел. инсталация – месец ноември 2011 година – сума над 2 064 лева до 2 800 лева; за поставяне на инсталация за камери и аларма – месец януари 2012 година – 1 700 лева; за изграждане на външна тоалетна – месец септември 2012 година – 600 лева; за направа на външна пещ – месец август 2012 година – 1 900 лева, като неоснователни и недоказани. В останалата част, с която ответниците В. Ф. А. и А. Д. А. са осъдени да заплатят на ищеца Ш. К. на основание чл. 74, ал. 2, вр. чл. 72, ал.1 ЗС сумата от 16 016 лв., включваща: 8 322 лева, включваща: 2 490 лева – сума, с която се увеличава стойността на имота, находящ се в [населено място], [улица], в следствие направата на външна мазилка – пръскана – 166 кв. м., 4 104 лева – сума, с която се увеличава стойността на имота в резултат на направата на вътрешна мазилка, шпакловане и боядисване – 228 кв. м.; 1 728 лева – сума, с която се увеличава стойността на имота вследствие дъсчената обшивка на таваните; 500 лева – сума, с която се е увеличава стойността на имота в резултат на поставянето на дюшеме на четири стаи (подова настилка); 1 200 лева – сума, с която се увеличава стойността на имота в резултат на изграждането на джамал (камина); 1 530 лева – сума, с която се увеличава стойността на имота вследствие направата на вътрешна ВиК инсталация – 86 кв. м. (1 290 лева), външна ВиК до септична яма (240 лева); 2 400 лева – сума, с която се увеличава стойността на имота в резултат на извършен ремонт на ограда (каменен дувар); 2 064 лева – сума, с която се увеличава стойността на имота вследствие на подмяната на ел инсталация, т.е. общо за 16 016 лева, е потвърдил първоинстанционното решение.
За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че предявените от Ш. К. против В. А. и А. А. искове са с правно основание чл. 74, ал. 2, във връзка с чл. 72, ал. 1 ЗС. Ищецът претендира сумата от 30 200 лева за извършени от него подобрения, подробно изброени в исковата молба по пера – от т. 1 до т. 13. С договор от 05.05.2011 г., удостоверен с нотариален акт № 341/2011 г., В. А. /майка на фактическата съпруга на ищеца – А. Д. / е закупила за нея поземлен имот в [населено място], с площ 1 950 кв. м., заедно с построените в него жилищна сграда и стопанска постройка. Ш. К. и А. Д. са допуснати от ответниците в придобития имот. В периода м. септември 2011 г. – м. август 2012 г. в имота са извършени строително – ремонтни работи на обща стойност 30 545, 62 лева, съгласно проведената пред първоинстанционния съд съдебно – техническа експертиза. Ремонтните дейности са осъществени със знанието и без противопоставянето на собствениците, извършването им от ищеца Ш. К. сочи намерение за своене и обуславя качеството му на владелец на имота. Той е приравнен на добросъвестен владелец на основание чл. 74, ал. 2 вр. чл. 72, ал. 1 ЗС, макар да няма качеството на такъв / тъй като няма данни да е владял имота на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е опорочена/. С оглед на това, съдът е приел, че ищецът има право да иска за подобренията, които е направил /и са доказани по приетата съдебно – техническа експертиза/, сумата, с която се е увеличила стойността на имота вследствие на тези подобрения. Уважил е претенциите за сумата от 16 016 лева, включваща стойността на подробно описани строително – ремонтни дейности, като за сумата до претендираните 30 200 лева, исковите претенции са отхвърлени като неоснователни и недоказани /за 14 184 лева/.
Настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на решението в обжалваната от Ш. К. част. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК липсва формулиран по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК правен въпрос, който да е от значение за развитието на правото. Изложени са само оплаквания за необоснованост и неправилност на изводите на въззивния съд, че касаторът е недобросъвестен владелец с твърдение от негова страна, че е добросъвестен владелец. Тези доводи обаче не могат да послужат пряко за основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане касационно обжалване на решението в производството по предварителна селекция на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане касационно обжалване на решението по касационната жалба на В. Ф. А. и А. Д. А. по поставения в нея въпрос за присъждане стойността на извършените подобрения. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/2009 г., ОСГТК, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал.1, т. 3 ГПК.Той следва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение. В случая въпросът дали с оглед характера на претендираните строителни работи на подобрителя- ищец се дължи увеличената стойност на имота или стойността на извършените разходи и материали, вложени в ремонта, е значим за изхода на делото и е обусловил решаващата воля на съда. Същият не е разрешен в съответствие с посоченото ППВС № 6/1974 г. и по него следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. С последното се приема, че не бива да смесва увеличената стойност на имота с разходите за това увеличение. При обезщетяване на владелеца е необходимо във всички случаи да се изследва каква би била цената на вещта без подобрението и каква е тя с него към момента на разглеждане на спора и постановяване на решението. В случая въззивният съд е основал изводите си на съдебно – техническата експертиза, която е дала заключение за стойността на всяко едно от заявените подобрения, за тяхната обща стойност, но не и за сумата, с която се е увеличила стойността на имота вследствие на тези подобрения. Подобренията са остойностявани по пера – извършени разходи за отделни ремонтни дейности, както са описани и в исковата молба. Право на обезщетение за извършени подобрения в чужд имот по чл. 72 и 74 ЗС има само владелецът, не и държателят. Посочените разпоредби регулират правоотношенията, породени от неоснователното обогатяване на собственика с подобренията, извършени от владелеца на вещта и не се отнасят до лица, които не упражняват владение. Поставеният в изложението към касационата жалба въпрос относно качеството, в което е действал подобрителят – като владелец или като държател е въпрос по същество и не може да предпостави самостоятелно допускане до касационно обжалване. Той следва да се обсъди с решението по съществото на спора.
С оглед горното следва да се приеме, че е налице хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане касационно обжалване на решението в частта, с която ответниците В. Ф. А. и А. Д. А. са осъдени да заплатят на ищеца Ш. К. на основание чл. 74, ал. 2, вр. чл. 72, ал. 1 ЗС сумата от 16 016 лева, извършени подобрения. На касаторите следва да се укаже да внесат по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 320 лева. Не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която са отхвърлени исковете на Ш. К., поради липсата на общата предпоставка на чл.280,ал.1 ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на II г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 41 от 20.03.2017 г. по в. гр. д. № 502/2016 г. по описа на Великотърновския апелативен съд в частта, с която В. Ф. А. и А. Д. А. са осъдени да заплатят на Ш. К. на основание чл. 74, ал. 2 във връзка с чл. 72, ал. 1 ЗС сумата от 16 016 лева, представляваща стойността на извършени в поземлен имот V – 109, кв. 24 по плана на [населено място], подобрения.
УКАЗВА на В. Ф. А. и А. Д. А. да внесат държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната им жалба, в размер на общо 320 лева и да представят вносен документ. В противен случай производството по делото ще бъде прекратено. След изтичане на дадения срок делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание или за прекратяване.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение в останалата част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: