О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1100
гр. София, 30.11.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на втори ноември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 899/11г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. П. Д. от [населено място] срещу решение № 697 от 12.05.11г., постановено по в.гр.д.№ 546/11г. на Пловдивския окръжен съд с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е оставил в сила решение № 503 от 21.12.10г. по гр.д.№ 5/08г. на Карловския районен съд в частта, с която е изнесен на публична продан апартамент № 6, находящ се на третия етаж на жилищната сграда на Ж. “И.”, построена в УПИ ІІ, в кв.116 по плана на [населено място], ведно с принадлежащите му таванско помещение № 5, избено помещение № 8, склад № 2 и гараж № 2.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че делбата на апартамента и гаража е допусната между В. П. Д. и Ц. И. И. (бивши съпрузи) при квоти 13169,5/21386 ид.части за първия и 8216,5/21386 ид.части за втората съделителка. Прието е също, че в случая не са налице два имота, а един реално неподеляем имот, тъй като до делба е допуснат жилищен имот с прилежащите му помещения- таванско, избено, складово и гараж. Изложени са и съображения, че след като гаражът е част от самата сграда, а не представлява самостоятелна постройка със самостоятелно право на строеж върху дворното място, той има обслужващо предназначение за жилищния имот и не представлява самостоятелен обект на правото на собственост.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса самостоятелен обект на правото на собственост ли е гараж, находящ се в сграда-етажна собственост или представлява обслужващо помещение към жилище, намиращо се в същата сграда, който е решен в противоречие с практиката на ВКС и е решаван противоречиво от съдилищата.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като са налице релевираните предпоставки по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
В случая поставеният от касатора правен въпрос обуславя изхода на спора и същият е решен в противоречие с представеното от него Р № 237 от 29.05.96г. по гр.д. № 60/96г. на ВС, І г.о.(незадължителна практика), с което при аналогична хипотеза е прието, че гаражът е самостоятелен обект на правото на собственост (предмет на делото за делба са били апартамент и гараж, намиращи се в един и същ жилищен блок). Останалите представени решения се отнасят за различни случаи и противоречие с тях липсва.
Не е налице и релевираното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като касаторът не се позовава на противоречие със задължителна практика на ВКС, респ. на ВС.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 697 от 12.05.11г., постановено по в.гр.д.№ 546/11г. на Пловдивския окръжен съд.
У к а з в а на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да внесе по с/ка на ВКС държавна такса в размер на 886, 59 лв. като в противен случай касационната жалба ще бъде върната.
Д е л о т о да се докладва след внасяне на дължимата държавна такса или след изтичането на срока.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: