О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 144
София, 31.03.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 04.02.2015 две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 521/2015 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№4395/08.12.2014г.,подадена от Д. М. М.,чрез пълномощника му адвокат С. Ц.,против решение №268/30.10.2014г. на Габровски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№308/2014г. по описа на същия съд,с което се отменя решение №66/29.05.2014г.,постановено по гр.д.№502/2013г. по описа на Дряновски районен съд и вместо него е постановено:отхвърля предявения иск да се признае за установено по отношение на [община],че Д. М. М. е собственик на навес за МПС с ограда,бивш инвентарен №12 по описа на [фирма],гр.Д. с покривна площ от 296 кв. м и навес за МПС,бивш инвентарен №18 по описа на [фирма],гр.Д.,с покривна площ от 294 кв.м,находящ се в поземлен имот,описан в решението,и да се осъди [община] да предаде на Д. М. М. владението върху гореописаните вещи.
В касационната жалба се правят оплаквания,че въззивното решение е неправилно,поради нарушение на материалния закон,постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необснованост,като се иска неговата отмяна.
В изложението си по член 284,ал.3,т.1 ГПК,приложено към касационната жалба,касаторът твърди,че е налице основанието за допускане на касационно обжалване на въззивното решение съгласно член 280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че безспорно е установено,че ищецът Д. М. е станал собственик на поземлен имот с площ от 3 466кв.м,заедно със 7 броя сгради,попадащи в имота,по силата на Постановление за възлагане на недвижим имот от 01.03.2013г. на ЧСИ-влязло в сила на 27.03.2013г.,като към момента на публичната продан на имотите,собственост на [фирма] Д.,в недвижимия имот са били изградени и двата процесни навеса.Съдът е посочил,че процесните вещи не са били включени в Постановлението за възлагане,не е извършвана оценка на същите при публичната продан,като се е позовал на данните по заключението на съдебно-техническата експертиза,от които се установява че същите са трайно прикрепени към имота и са построени през 1987г. и 1991г.,към който момент земята, върху която са построени същите, е била държавна собственост,поради което последните са били държавна собственост по силата на чл.92 ЗС.Съдът е стигнал до извода,след анализ на промените в законодателството,свързани с правната уредба на държавната и общинска собственост,проследена във времето след 1991г.,като е отчел и данните по образуването и промените в [фирма] ,Д.,че това право,съществуващо по смисъла на горепосочената разпоредба на чл.92 ЗС,не е изгубено или погасено,а само е преминало в активите на горепосоченото дружество.Съдът е приел,че след като при извършената публична продан процесните навеси не са били предмет на продажбата, [фирма] е запазило собствеността върху последните,поради което е налице хипотезата на член 92 ЗС-т.е. следва да намери приложение принципа на приращението,тъй като навесите са строени на държавна земя,впоследствие включени в активите на дружеството и това изключва ищеца като настоящ собственик на земята.
В изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване,касаторът заявява,че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос-за приложението на чл.92 от ЗС,при прехвърляне на правото на собственост върху земята,заедно с постройките и подобрения,находящи се в имота,в противоречие със задължителна практика на ВКС-решения на ВКС,постановени по реда на член 290 ГПК, именно:
Решение №183/18.06.2012г. по гр.д.№88/2012г.,ІІго,ВКС,с което е прието,че прехвърлянето на правото на собственост върху земята прави приобретателя собственик и на всички постройки и насаждения,освен ако не е уговорено нещо различно при сключването на договора,т.е. ако изрично постройките не са изключени от предмета на разпореждане”,
Решение №529/09.07.2010г. по гр.д.№1129/2009г. по описа на ВКС,ІГО,според което щом продавачът не е изключил изрично от продажбата вещи/подобренията/,които се намират в мястото,то купувачът придобива всичко,което са намира в същото,а запазването на собствеността върху сградата,отделно от мястото,трябва да бъде изрично уговорено в нотариалния акт,за да се смята оборена презумпцията по чл.92 ЗС.
Във втората част от изложението си,касаторът формулира въпроси,които според него са били решени неправилно от въззивния съд,по които произнасянето на ВКС,ще е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитието на правото,с цел отстраняване на неясноти с тълкуване на разпоредбата на член 97 от ЗС.
Касационният съд намира,че не е налице хипотезата на член 280,ал.1,т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решние,тъй като разпоредбата на член 92 ЗС е ясна и безпротиворечива и е налице задължителна практика на ВКС/на част от която се позовава и самият касатор/,която практика не се налага да бъде променяна.
С оглед изложеното,следва да се приеме,че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение съгласно член 280,ал.1,т.1 ГПК,по формулирания в точка първа от изложението правен въпрос,разрешен в противоречие с приложената със същото задължителна практика на ВКС .
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №268/30.10.2014г. на Габровски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№308/2014г. по описа на същия съд.
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ касационната жалба.
Да се изпрати съобщение на касатора Д. М. М. от [населено място],лично и чрез пълномощника му адвокат С. Ц.,в едноседмичен срок от получаването за внесе по сметка на ВКС такса в размер на 78,51 лева,съгласно член 18,ал.2,т.2 от Тарифата за държавните такси,които се събират от съдилищата по ГПК и представи по делото документ за внесената такса,като в противен случай жалбата ще му бъде върната.
Делото да се докладва след изтичане на срока.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: