,
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 100
София, 21.03. 2014 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Първанова ч. гр. дело №1812/2013г.
Производството е по чл.274,ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба на С. Н. Н. срещу определение №20707 от 19.12.2012г. по ч.гр.д.№15912/2012г. на Софийския градски съд, с което е обезсилено разпореждане от 23.05.2012г. по гр.д.№956/2012г. на Софийския районен съд и делото е изпратено за разглеждане на Административен съд – София. С разпореждането на районния съд е върната поради неотстраняване на нередовностите предявената от С. Н. Н. срещу Министерство на правосъдието искова молба за заплащане обезщетение в размер на 40 000 лева. Въззивнят съд е приел, че съгласно твърденията в исковата молба, искът следва да се квалифицира по чл.74,ал.2 Закон за защита срещу дискриминация /ЗЗДискр./, доколкото се претендират вреди, произтичащи от действия /бездействия/ на орган на държавна власт.Разпоредбата препраща към ЗОДОВ и делото подлежи на разглеждане от административния съд.
Жалбоподателят сочи, че обжалваното определение е незаконосъобразно.
Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК.
В изложението по чл.274,ал.3 вр. чл.280,ал.1 ГПК чл.284,ал.3,т.1 ГПК вр. чл.280 ГПК жалбоподателят не е посочил правен въпрос, по който да бъде допуснато касационно обжалване. Той е посочил, че е налице основанието по чл.280,ал.1,т.3 ГПК за допускане касационно обжалване на определението. Изложил е оплаквания, че неправилна е преценката на съда относно статута му на лишен от свобода, който е определящ за основателността на иска му. Посочени са съображения и доводи за това, че са налице предпоставките на Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр./, в т.ч. признаците по чл.4 с.з. за ангажиране отговорността на ответника.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., приема следното :
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК липсват формулирани конкретни правни въпроси по чл.280, ал.1 ГПК. Според ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г., ОСГТК на ВКС касаторът е длъжен да посочи конкретния правен въпрос от значение за изхода на делото, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби.ВКС няма правомощие да извлече правния въпрос от жалбата или от обжалвания акт. Непосочването на релевантен правен въпрос, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №20707 от 19.12.2012г. по ч.гр.д.№15912/2012г. на Софийския градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: