О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 312
София, 30.07.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 11.06.2014 две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №1385/2014 година
Производството е по член 288 от ГПК,след отмяна на определение №51 от 21.03.2014г. по делото,с постановеното определение №335/09.06.2014г. по ч.гр.д.№3336/2014г. по описа на ВКС,Първо гражданско отделение.
Образувано е по касационна жалба вх.№ 8106/30.12.2013г.,подадена от Община,гр.П.,чрез пълномощника й адвокат И. В.,против решение № 342/21.11.2013г. на Пернишки окръжен съд,ІІІ състав,гражданска колегия,постановеновено по в.гр.д.№645/2013г. по описа на същия съд,в частта му,в която се потвърждава решение №267/12.04.2013г. постановено по гр.д.№621/2011г. по описа на Пернишки районен съд за отхвърляне на иска,предявен от [община] срещу [фирма],София,за признаване за установено спрямо ответника,че ищецът е собственик на недвижим имот-трафопост”Бор”,находящ се в [населено място],общ.П.,и представляващ съвкупност от сграда със застроена площ от 9 кв.м и енергийно съоръжение,изградени в поземлен имот Х в кв.55 а,по плана [населено място],общ.П..
В касационната жалба се правят оплаквания,че решението в обжалваната му част е неправилно поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила,нарушения на материалния закон и необоснованост,като се иска неговата отмяна в тази му част.
Ответникът по касационната жалба [фирма] София,чрез пълномощника си адвокат С. М. Л.-Н.,в депозирания писмен отговор, счита че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалвана му част и моли същото да не се допуска.
С решаващите си моитви,въззивният съд е констатирал,че за процесният трафопост е бил съставен акт за държавна собственост №12584/09.05.1995г.,в който е отразено,че е изграден през 1981г.,пуснат в експлоатация през месец декември 1981г.,част е от енергийната система и обслужва 121 броя потребители на територията на [община], и като такъв обект е част от единната електроенергийна система.
За да отхвърли предявения иск на основание член 124,ал.1 ГПК,съдът е приел,че предпоставките на параграф 7,ал.1,т.7 от ПЗР на ЗМСМА за трансформация на държавната собственост върху трафопоста в общинска не са били налице,тъй като същият не е обект на общинската инфраструктура с местно значение,доколкото електроенергийната система е единна и непрекъсваема и трафопостът не може да се разглежда като отделен, изцяло самостоятелен обект на собственост,а само като част от тази система,която е била държавна-чл.4,ал.1 от ЗЕ/отм/ и чл.68 ЗЕЕЕ/отм/.Наред с това е прието,че не е налице и втората предпоставка на горепосочената разпоредба на ЗМСМА за уважаване на иска,а именно процесният трафопост да не е включен в баланса на търговско дружество,защото на експлоатационните предприятия е било предоставено стопанисването и ползването на енергийните обекти,тъй като по силата на закона-член 12 от ЗЕ/отм/ им е възложено осъществяването на посочените в тази разпоредба дейности,поради което и обектите, служещи за извършването им, следва да се считат предоставени на съответните предприятия по силата на закон и без изричен акт за това.
В изложението си по член 284,ал.3,т.1 ГПК касаторът твърди,че са налице основанията по член 280,ал.1 т.1,т.2 и т.3 от ГПК,като съдът се е произнесъл по правни въпроси/цитирам/:
„І.По свързаните помежду си материалноправни въпроси:
„При наличието на положителните и съответно липса на отрицателни предпоставки визирани в нормите на чл.7 ал.1 и ал.2 от ЗМСМА обектът на спора енергиен обект сграда-трафопост преминал ли е в общинска собственост към момента на влизане в сила на този закон-17.09.1991г.”,
след което се излага какво е прието и какви са изводите на въззивния съд,които според касатора противоречат на практиката на ВКС визирана в решение №1337/06.01.2009г. на ВКС по гр.д.№4382/07г.,ІVго/,постановено по реда на ГПК-отм/,поради което е налице основанието за допускане на касационно обжалване съгласно член 280,ал.1,т.2 ГПК.Наред с това се цитира и задължителна практика на ВКС-решение по гр.д.№2704/2008г. по описа на ВКС,Іго,обуславящо основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по член 280,ал.1,т.1 ГПК.
В точка второ римско от изложението касаторът посочва/цитирам/:
„ІІ.По правния въпрос:Допустимо ли е съдът при липсата на каквато и да било първична счетоводна документация за надлежно заприходяване на спорния енергиен обект в баланса на електроразпределителното дружество към релевантния момент-17.09.1991г. да приеме,че същият е предоставен за стопанисване и управление и е заприходен в баланса му по презумпция,че това става по силата на Закона за енергетиката/отм/,”
и се цитира приетото в тази връзка от въззивния съд,което според касатора противоречи на решение по гр.д.№2612/2008г. по описа на ВКС,ІІІго-налице е основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК.
В точка трето римско от изложението е посочен като разрешен от въззивния съд правен въпрос,а именно/цитирам/:
„ІІІ.По правния въпрос:Следва ли съдът да възложи доказателствената тежест на страната,която твърди отрицателни факти,че в нейна тежест е тяхното доказване?Съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС./в повече/
Както първинстанционния,така и въззивния съд са приели ,че в тежест на ищеца-в конкретния случай [община] да докаже наличието на отрицателните предпоставки по параграф 7,ал.2 от ПЗР на ЗМСМА.”,
което според касатора е в противоречие в приетото с решение №325/2010г. на ВКС по гр.д.№673/2009г. по описа на ВКС,Іго-основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.1 от ГПК.
В точка четвърто римско от изложението си касаторът сочи /цитирам/:
„ІV.По свързаните правни въпроси:
1.Каква е доказателствената стойност на счетоводните записвания и длъжна ли е страната,която се позовава на тях при условията на пълно и главно доказване да установи,че са редовно водени?
2.Длъжен ли е съдът да укаже на страната,която се позовава на счетоводни записвания,че е нейна доказателствената тежест да установи редовността на тези записвания?,като са изложени доводи,че възприетата от съда оценка е в противоречие с решение по т.д.№917/2006г. на ВКС,ТО-основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК.
В точка пето римско от изложението си,касаторът формулира/цитирам/:
„V.По правния въпрос:Допустимо ли е ВКС по пътя на тълкуването да придава обратно действие на материално-правна норма и в частност на тази по ал.2 на параграф 7 от ПЗР на ЗМСМА,създавайки задължителна практика по реда на член 290 от ГПК,след като законодателят по силата на императивната правна норма на член 14,ал.1 от ЗНА не й е предал такова действие,е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитието на правото.”
По първия формулиран в изложението въпрос,в точка първо римско от същото,последният не е въпрос по смисъла на член 280,ал.1 ГПК,тъй като не е обусловил правните изводи на съда в обжалваното решение:съдът е отхвърлил иска на общината за собственост на процесния трафопост не защото е приел,че въпреки наличието на предпоставките по пар.7,ал.1 и ал.2 от ПЗР на ЗМСМА трафопостът не може да премине в собственост на общината по силата на закона,а поради това,че не са били налице предпоставките по параграф 7 от ПЗР на ЗМСМА.
По въпросите,посочени в точка второ и четвърто римско от изложението,същите са неотносими към решаващите мотиви на въззивния съд и не са обусловили правните изводи на съда,тъй като според изложеното в мотивите, обектите служещи за извършването на дейностите по член 12 от Закона за електростопанството/отм/,са изключителна държавна собственост,следва да се считат предоставени на съответните предприятия по силата на този закон и без наличие на изричен акт за това.
Формулираният в точка трето римско правен въпрос, свързан с доказателствената тежест на страните при доказване на отрицателни факти, е неотносим към решаващите мотиви на въззивния съд.Това е така,защото в настоящия случай не е налице такава хипотеза.Ищецът, [община]-настоящ касатор,основава правото си на собственост на параграф 7,ал.1 т.7 от ПЗР на ЗМСМА,която разпоредба обосновава общинска собственост върху процесния имот при наличие на две предпоставки,а именно:процесния обект да е елемент от енергийната инфраструктура,която обслужва само територията на съответната община,както и да не е включен в уставния фонд на търговски дружества.При така предявения установителен иск за собственост в тежест на ищеца,настоящ касатор, е да докаже наличието,респективно липсата на визираните две предпоставки на тази разпоредба от ЗМСМА.
Съществувалото противоречие в съдебната практика до влизане в сила на новия ГПК/ДВ бр.59/20.07.2007г. в сила от 1.03.2008г./,по отношение на поставения в точка пето римско от изложението правен въпрос,вече е преодоляно с постановени по реда на член 290 ГПК решения на ВКС/ Р №244 по гр.д.№99/09г. на ВКС,Іго,Р №96 по гр.д.№3122/2008г. по описа на ВКС,Іго и др./,поради което няма основание за допускане на касационно обжалване на решението и по този въпрос,тъй като е съобразено с тази практика.
С оглед изложеното,касационният съд намира,че не са налице основанията на член 280,ал.1,т.1,т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
На основание член 78,ал.3 ГПК,на ответника по касационната жалба [фирма] ,София следва да се присъдят направените по делото разноски за настоящата инстанция в размер на 240 лева,представляващи адвокатско възнаграждение,съгласно представения анекс към договор за правна помощ и съдействие с процесуално представителство от 23.02.2012г.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №342/21.11.2013г. на Пернишки окръжен съд,гражданска колегия,ІІІ-състав,постановено по в.гр.д.№645/2013г. по описа на същия съд,в обжалваната му част.
ОСЪЖДА Община [населено място] за заплати на [фирма],гр.София сумата от 240 лева/двеста и четиридесет лева/ разноски по делото за настоящата касационна инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: