О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№81
гр. София, 19.02.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети януари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 97/16г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. Б. И. от [населено място] срещу въззивно решение от 23.07.15г., постановено по в.гр.д.№ 11813/14г. на Софийския градски съд, ІІІв с-в, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е потвърдил решение № І-48-195 от 21.01.14г. по гр.д.№ 18759/11 г. на Софийския районен съд, 48 с-в, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от Г. Б. И. срещу М. Н. М. и К. Н. М. искове по чл.109 ЗС, вр. с чл.77, пр.1 ЗС за осъждане на ответниците да преместят водосточната тръба в частта й на ниво ап.15, ет.5 и ателие № 2, ет.6 в сградата на [улица], [населено място], на място съобразно архитектурен и конструкторски проект за сградата, като същата премине през т.н.”въздушна възглавница” на първо ниво на ателие № 2, в частта на плочата, където покривът се спуска ниско и прави неизползваемо известно пространство от нея.
По делото е установено, че по силата на сключен с нот.акт № 89/06г. договор за покупко-продажба ищцата в първоинстанционното производство е придобила правото на собственост на посочения апартамент № 15, а ответниците притежават намиращото се над него ателие № 2 на две нива, както и че изградената в отклонение на архитектурния проект водосточна тръба не е причина за течовете в апартамента на ищцата. За да отхвърли предявените искове въззивният съд е приел, че по делото не е установено конкретно неправомерно поведение – действие или бездействие от страна на ответниците, което да е довело до ограничаване, съответно смущаване възможността на ищцата да ползва в пълен обем притежаваната от нея вещ, тъй като водосточната тръба е била преместена от нейния праводател преди 2006г., а не от ответниците, като хоризонталното отклонение с две чупки е изцяло в обхвата на терасата на ап.15 и не се поддържа от тях.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по въпросите: 1. за отговорността по чл.109 ЗС има ли значение техническият изпълнител на едно пречещо в чужд имот съоръжение, или от значение е собственикът на имота, който това съоръжение обслужва; 2 трябва ли вредите да съществуват към момента на произнасяне на съда на делото, или е достатъчно да се установи, че са възможни; 2. отговаря ли собственикът на недвижим имот за съоръжение, което обслужва имота му като преминава през чужд имот и пречи на ползването му, макар че то не е изградено от него и 3.има ли значение дали това съоръжение по някакъв начин уврежда чуждия имот или просто заема пространство от него.
Ответниците по жалбата считат, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Претендират разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице релевираните предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е: 1.решен в противоречие с практиката на ВКС; 2. решаван противоречиво от съдилищата; 3. от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
В случая поставените от касатора правни въпроси не са решени в противоречие с представената задължителна практика на ВКС, с която е прието, че искът по чл.109 ЗС предоставя правна защита на правото на собственост срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение на обекта на правото на собственост, което може и да не накърнява владението, но ограничава, смущава и пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта, според нейното предназначение; че защитата на собствеността с този иск се състои в осъждане на ответника да престане да извършва действия, с които смущава или нарушава правото на собственост на ищеца, съответно да премахне последиците от извършеното нарушение на собствеността, както и че уважаването на иска не е обусловено единствено от незаконността на строителството, а от обективното смущаване на правото на ищеца. Противоречие с тази практика не е налице, тъй като въззивният съд не е взел друго становище по тези въпроси, а съображенията му за отхвърлянето на иска са други, посочени по-горе. Във връзка с приложеното към жалбата решение № 34 по в.гр.д.№ 8/12г. на Варненския апелативен съд следва да се отбележи, че касаторът не се позовава на него в изложението си, а освен това липсват данни същото да е влязло в сила, нито е налице противоречие с него по поставените въпроси.
По отношение на релевираното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК не са изложени никакви доводи за обосноваване на значението на поставените въпроси за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, предпоставено от необходимост за разглеждането му от касационната инстанция с оглед промяна на създадена поради неточно тълкуване на закона съдебна практика или осъвременяване на тълкуването на дадена правна норма или при непълна, неясна или противоречива такава, за да се създаде съдебна практика по нейното прилагане или с оглед осъвременяването й, съгласно дадените в т.4 на посоченото тълкувателно решение разяснения, които предпоставки относно поставените въпроси не са налице. Във връзка с предпоставките за уважаването на негаторния иск по чл.109 ЗС съществува богата съдебна практика, която не се налага да бъда променяна и с която въззивното решение е съобразено.
С оглед изложеното посоченото въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Разноски в полза на ответниците по жалбата за настоящото производство не следва да се присъждат, тъй като по делото липсват данни такива да са били направени.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение от 23.07.15г., постановено по в.гр.д.№ 11813/14г. на Софийския градски съд, ІІІв състав.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: