О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 726
гр. София, 05.07.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети юни две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 369/11г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ж. Д. Ж. от [населено място] срещу въззивно решение № 46 от 23.03.10г., постановено по в.гр.д.№ 4/10г. на Старозагорския окръжен съд, поправено с решение № 35 от 10.02.11г. по същото дело с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон – касационно основание по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е потвърдил решение № 410 от 24.06.09г., постановено по гр.д.№ 767/08г. на Казанлъшкия районен съд, поправено с решение № 722 от 30.11.09г. по същото дело в частта, с която е отхвърлен предявеният от Ж. Д. Ж. против И. Т. И. насрещен иск за обявяване по отношение на ответницата нищожността на договор за доброволна делба от 15.05.1992г. поради неспазване на нотариалната форма за валидност до размер на нейната ? ид.част от процесния недвижим имот и за отмяна на констативен нот.акт № 49/92г. в частта му , с която същата е призната за собственик на ? ид.част от описания в акта имот, както и в частта, с която делбата на масивна двуетажна жилищна сграда, стая – преустроена в търговски обект, гараж и подобрения, построени в южната част на УПИ VІ-535 в кв.32 по плана на [населено място] е допусната с участието на И. Т. И. с квота 2/4 ид.части (останалите съделители са Т. Д. Ж. и Ж. Д. Ж. с квоти по ? ид.част).
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че с нот.акт № 165/70г. Ж. К. Г. е закупил дворно място от 320 кв.м., за което е отреден парцел ХІ-424 в кв.5а по плана на [населено място], ведно с построената в него плевня. С договор за доброволна делба от 15.02.1992 г. на останалите в наследство от И. И. Г., починала през 1990г. и от Ж. К. Г., починал през 1991г., процесните имоти са поставени в дял на Д. Ж. К. и И. Т. И., ведно с ? ид.част от дворното място, в което са построени, за което същите са се снабдили с констативен нот.акт № 49/92 г. (на другите им наследници са поставени дялове в натура без парични уравнения). С решение от 19.10.1998г. по гр.д.№ 262/98г. на Казанлъшкия районен съд е прекратен сключеният през 1966 г. брак между Д. К. и И. К., като съгласно одобреното от съда споразумение процесната жилищна сграда е останала в съсобственост на двамата. Д. К. е починал през 2006г. и е оставил за свои наследници по закон синовете си Ж. Ж. и Т. Ж..
При тези фактически данни въззивният съд е приел, че сключеният на 15.05.92 г. договор за доброволна делба не е нищожен и И. К. /И./ е придобила правото на собственост върху ? ид.част от процесните имоти по силата на този договор, независимо от обстоятелството, че тя не е наследник на И. Г. и Ж. Г. и към момента на неговото сключване не е притежавала права върху делбените имоти. Изложени са съображения, че участието в делбата на лице, което не е наследник не е основание за нищожност на делбата след като такава е била волята на страните, които са сключили договора и след като е спазена предвидената в чл.35 ЗС форма за действителност – писмена с нотариална заверка на подписите.
Като основание за допускане на касационно обжалване касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК по въпроса валиден ли е договор за доброволна делба на наследствени имоти, когато в него е участвало лице, което няма качеството на наследник и към момента на сключването му не притежава права върху тях, респ. придобива ли права това лице върху имота, който по силата на договора му е поставен в дял. Сочи се противоречие с Р № 1281 по гр.д.№ 1442/94г. на ВС, ІV г.о.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като поставеният по-горе въпрос обуславя изхода на спора и е решен в противоречие с представеното решение на ВС (незадължителна практика), според което договорът за доброволна делба, по силата на който недвижим имот е поставен в дял на съделител, който не е съсобственик, е нищожен поради неспазване на нотариалната форма за валидност на перхвърлителната сделка съгласно чл.18 ЗЗД.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 46 от 23.03.10г., постановено по в.гр.д.№ 4/10г. на Старозагорския окръжен съд, поправено с решение № 35 от 10.02.11г. по същото дело.
У к а з в а на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да внесат по с/ка на ВКС държавна такса в размер на 60 лв. като в противен случай касационната жалба ще бъде върната, а производството по делото – прекратено.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: