О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 254
гр. София, 11.06.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети май две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 2411/14г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на С. Р. М. от [населено място] и на Н. Й. Б. от [населено място] срещу въззивно решение № 8055 от 02.12.2013г., постановено по гр.д.№ 2114/12г. на Софийския градски съд, ІVв, състав с оплаквания за недопустимост и неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.2 и т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е потвърдил решение № І -043-94 от 18.06.13г. по гр.д.№ 11851/11г. на Софийския районен съд, 43 с-в, с което Н. Й. Б. е осъден на основание чл.38а ЗЖСК да предаде на С. Р. М. фактическата власт върху 7650/20595 ид.части от апартамент № 2, находящ се във вх.А на [жилищен адрес] [населено място],[жк], [улица], със застроена площ от 131, 74 кв.м., като е отхвърлил иска за предаване фактическата власт върху останалите 12 945/20 595 ид.части от описания недвижим имот и иска за предаване фактическата власт върху апартамент № 1, находящ се в същия блок и вход със застроена площ от 88,02 кв.м. като неоснователни.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че ЖСК „Б. художник” притежава 7650/20595 от дворното място, върху което без наличие на учредено право на строеж е построила [жилищен адрес] а останалите идеални части от имота са придобити от ответника Н. Б. чрез публична продан и прехвърлителни сделки. Ищецът С. М. е приет за член-кооператор на ЖСК „Български художник” през 2002г. като през 2006г. с решение на ОС на ЖСК са му разпределени процесните два обекта.
За да уважи частично предявеният иск за апартамент № 2 въззивният съд е приел, че ЖСК е придобила по приращение само посочените идеални части от имота след изграждането на сградата до степен „груб строеж”, а ответникът се легитимира като собственик по приращение и прехвърлителни сделки на останалите идеални части. По отношение на имот № 1 искът по чл.38а ЗЖСК е отхвърлен изцяло, тъй като по делото е установено, че същият представлява ателие, а не жилище и тъй като предмет на този иск е защита на правото на държане на жилище. Възражението на ответника за придобиване на имота по давност е прието за преклудирано, тъй като не е упражнено в срока по чл.131 , ал.1 ГПК.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът С. М. сочи, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК по въпросите: 1.приложимо ли е разпоредбата на чл.38а ЗЖСК за предаване владението върху имот, който по одобрен архитектурен проект представлява ателие, а съгласно техническите си характеристики представлява жилище и се използва като такова и кое е правнорелевантно в случая – наименованието или ползването като жилище и 2. приложима ли е презумпцията на чл.92 ЗС при придобиване собствеността върху идеална част от парцел, върху който преди датата на проданта, а и на изпълнителното производство, е изградено жилищна сграда на етап „груб строеж” и преминава ли собствеността върху построеното върху купувача без да е предмет на проданта, т.е. без да е описано, индивидуализирано и възбранено.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът Н. Б. сочи, че въззивният съд се е произнесъл по въпросите: 1. допустимо ли е постановяване на осъдително решение по чл.38а ЗЖСК срещу лице, което притежава собственически права върху спорния недвижим имот; 2. допустимо ли е постановяване на осъдително решение за имот, чиято индивидуализация не е доказана безспорно от фактическа страна от ищцовата страна по делото, респ. може ли да се разглежда и уважи осъдителен иск по чл.38а ЗЖСК, ако не е налице пълно и главно доказване на идентичност на процесния имот от ищеца между описаното в исковата молба и реално построеното на място; 3. индивидуализацията на процесното жилище следва ли да е направена само въз основа на писмени доказателства – планове и чертежи или е необходимо в хода на делото и при оспорване да се установи, че реално, на място има построено такова жилище съгласно описаното в исковата молба, след като е спор за идентичност на процесния имот и противоречивост на свидетелските показания; 4. допустимо ли е да се направи възражение за придобиване по давност на процесния недвижим имот и по-късно в процеса, след отговора на исковата молба, ако след това е направена конкретизация за индивидуализирането на процесния имот, тъй като възражението за давност не бе имало точен предмет и ако възражението включва и периода до датата на приключване на съдебното следствие от въззивния съд и 5. допустимо ли е решение, при което е ограничено правото на участие на страната в последното съдебно заседание пред въззивния съд по извинителни причини – поради явяване по друго дело и неотлагане на делото. Поддържа се, че първите четири въпроса са решени в противоречие с практиката на ВКС, а последният е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
По жалбата на С. М..
Релевираното от касатора основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК би било налице, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение, постановено по граждански спор /ТР № 1/09 г. на ОСГТК на ВКС, т.2 / .
По първия поставен от касатора правен въпрос във въззивното решение липсва произнасяне и същият не е решен в противоречие с представеното от него Р № 921 по гр.д.№ 284/07г. на ВКС, І г.о./незадължителна практика/, с което е прието, че искът по чл.38а ЗЖСК може да бъде уважен и по отношение на имот, който по наименование е ателие, но с оглед техническите му характеристики представлява жилище, тъй като в настоящия случай по делото не е установено и въззивният съд не е приел, че според техническите си характеристики процесното ателие представлява жилище.
Посочените предпоставки за допускане на касационно обжалване по втория поставен въпрос също не са налице, тъй като във връзка с него касаторът се позовава на противоречие с първоинстанционно решение от 23.07.12г. по гр.д.№ 12342/10г. на СГС, върху което липсва официална заверка да е влязло в сила /със същото са отхвърлени исковете на ЖСК срещу ответника и други лица по чл.45, ал.1 ЗЗД/. Освен това по поставения въпрос е налице задължителна практика на ВКС, с която въззивното решение е съобразено, поради което дори това решение да е влязло в сила, респ. да е потвърдено със същите мотиви, противоречието с него, ако такова съществува, би било без значение.
В случая касаторът не се позовава на противоречие на въззивното решение по поставените въпроси със задължителна практика на ВКС, а във връзка с третото основание за допускане на касационно обжалване не са изложени никакви доводи за наличието на посочените в т.4 на цитираното тълкувателно решение предпоставки, които по отношение на поставените въпроси не съществуват, поради което и релевираните основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК липсват.
По жалбата на Н. Б..
Във връзка с първия поставен от този касатор правен въпрос същият се позовава на противоречие на обжалваното решение с Р № 774 по гр.д.№ 643/09г., на ВКС, ІV г.о., което не представлява задължителна практика по него, тъй като касационното обжалване по това дело е било допуснато поради противоречиво разрешаване на материалноправния въпрос за легитимацията съсобственика да ревандикира целия имот от всяко лице, което го владее или държи без основание, като с решението е прието, че такава е налице, а по поставения въпрос е налице задължителна практика на ВКС /Р № 822 по гр.д.№ 46/10 г., І г.о., Р № 146 по гр.д.№ 238/09г., ІІ г.о.и др./, с която въззивното решение е съобразено. Освен това и с посоченото от касатора решение на ВКС не е прието, че постановяване на осъдително решение по чл.38а ЗЖСК срещу лице, което притежава собственически права върху спорния имот е недопустимо, както се поддържа от него.
По втория поставен въпрос въззивното решение не е постановено в противоречие с представената от касатора задължителна практика на ВКС, І г.о. / Р № 648 по гр.д.№ 9915/09г.; Р № 191 по гр.д.№ 157/11г.; Р № 842 по гр.д.№ 2006/09г. и Р 74 по гр.д.№ 757/12г./, отнасяща се до различни от настоящата хипотези, като в случая идентичността и реалното съществуване на претендирания от ищеца и владения от ответника апартамент е установена по делото, а и самият касатор не сочи в какво се състои различието.
Казаното се отнася и за представената практика във връзка със следващия въпрос – Р № 407 по гр.д.№ 567/11г.и Р № 688 по гр.д № 1555/09г. на ВКС, І г.о., по който във въззивното решение не е налице и произнасяне, тъй като в случая индивидуализацията на процесното жилище не е извършена само по планове и чертежи, а е направена въз основа на писмени доказателства, свидетелски показания и изготвена въз основа на тях техническа експертиза.
Четвъртият поставен въпрос е решен в съответствие с ТР № 1/13г. на ОСГТК на ВКС, както и с решение № 71 по гр.д.№ 1000/11г. на ВКС, ІІ г.о. /в обжалваното решение съдът е приел, че възражението за придобивна давност е преклудирано, а не че принципно не може да бъде правено/, поради което и релевираното основание за допускане на касационно обжалване и по този въпрос не е налице.
По отношение на последния въпрос не са изложени никакви съображения за обосноваване на неговото значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, предпоставено от необходимост за разглеждането му от касационната инстанция с оглед промяна на създадена поради неточно тълкуване на закона съдебна практика или осъвременяване на тълкуването на дадена правна норма или при непълна, неясна или противоречива такава, за да се създаде съдебна практика по нейното прилагане или с оглед осъвременяването й, съгласно дадените в ТР № 1/09г. на ОСГТК на ВКС, т.4 разяснения и в случая тези предпоставки не са налице. Този въпрос не може да обуслови допустимостта на касационното обжалване и поради това, че в случая с подадената по делото молба преди проведеното пред въззивния съд съдебно заседание жалбоподателят не е поискал отлагане на делото, а направеното с представените в последствие писмени бележки искане за отмяна на определението за даване ход по същество не е било подкрепено с никакви доказателства за наличие на визираните в чл.142, ал.2 предпоставки.
С оглед изложеното посоченото въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 8055 от 02.12.2013г., постановено по гр.д.№ 2114/12г. на Софийския градски съд, ІVв, състав.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: