О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 474
гр. София, 24.11.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 1643/17г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. К. Н. от [населено място] и К. Н. Н. от [населено място] срещу въззивно решение № 466 от 03.11.16г., поправено с решение № 3 от 09.01.17г., постановени по в.гр.д.№ 500/16г. на Пазарджишкия окръжен съд в уважителната му част, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е отменил решение № 129 от 14.05.16г. по гр.д.№ 596/15г. на Велинградския районен съд в частта, с която е отхвърлен предявения иск по чл.109 ЗС и е уважена насрещната претенция по чл.64 ЗС и вместо него е осъдил Н. К. Н. и К. Н. Н. да преустановят действията, с които пречат на ищеца Е. Н. Н. да упражнява правото си на собственост върху собствения й УПИ ІІІ-4215 от кв.74 по плана на [населено място], с площ от 600 кв.м., както следва: Н. Н. да преустанови паркирането на собствения си автомобил в дворното място, а К. Н. да премахне дървата за огрев, наредени от вътрешната страна по югозападната ограда на имота, както и тези, наредени непосредствено зад къщата под балкона на ищцата; определил е незастроената част от дворното място, която да се ползва от собствениците на намиращите се в него самостоятелни обекти на правото на собственост /втори жилищен етаж и гараж/, съобразно скица към заключението на вещото лице С. Б., неразделна част от решението, както следва: К. Н. да ползва за достъп на МПС триметрова алея между западната фасада на жилищната сграда и вътрешната граница на имота, стигаща до неговия гараж – оцветена в жълто на скицата на в.л., както и оцветената в зелено пътека с ширина 1 м. около източната и северната фасада на гаража; Н. Н. да ползва за достъп до външните стени на жилищната сграда оформена пътека с ширина 1,15 л.м., 1,70 л.м. и 1,20 л.м., оцветени в жълто на скицата на вещото лице, а двамата да ползват за достъп до водопроводна шахта площ от 2, 3 кв.м., оцветена в розов цвят на скицата.
За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че ищецът в първоинстанционното производство Е. Н. е собственик на УПИ ІІІ-4215 от кв.74 по плана на [населено място], с площ от 600 кв.м., ведно с първия етаж от построената в него двуетажна жилищна сграда и две избени помещения. Ответникът Н. Н. притежава втория етаж от жилищната сграда, а ответникът К. Н. – гараж с площ от 30 кв.м., изграден в югозападния ъгъл на дворното място, който е преустроен незаконно в жилище. За да уважи насрещния иск по чл.64 ЗС по посочения по-горе начин, съдът е приел, основавайки се на заключението на в.л. Б., че при определяне на прилежащите площи към съществуващите сгради, върху които ответниците притежават права, правилата на Наредба № 7 от 2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони не намират приложение и че тези площи следва да се определят съобразно съществуващите понастоящем пътеки около жилищната сграда, а за достъп до гаража служи алея с ширина от 3,00 м, разположена между западната фасада на къщата и страничната регулационна линия. Пътеки за достъп за предвидени и от двете страни на гаража и за достъп до водопроводна шахта. Предявеният негаторен иск срещу К. Н. е уважен по съображения, че с паркирането на автомобила си в дворното място пред гаража същият пречи на ищцата да упражнява в пълен обем правото си на собственост върху мястото, тъй като това се извършва в зона, в която той има право да ползва за достъп до гаража, но не и за паркиране. По отношение на съхраняваните от ответника Н. Н. дърва под балкона на ищцата и от вътрешната страна на оградата е посочено, че те не са поставени на места, които двамата ответници имат право да ползват, поради което е налице неоснователно действие, което пречи на ищцата да упражнява в пълен обем правото си на собственост върху мястото.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите сочат, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК по въпросите: 1. При съвместно разглеждане на искове по чл.109 ЗС и насрещен по чл.64 ЗС каква е поредността на разглеждане на двете претенции и корелацията между тях и 2. Следва ли да се игнорира методиката на чл.22, ал.7 ЗУТ, препращаща към Наредба № 7 от 2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони при определяне прилежащи площи за самостоятелно ползване от суперфициаря в случаите на поземлени имоти, отредени за нискоетажно жилищно строителство, по какъв ред се определят те и освен право на преминаване до индивидуалните обекти на суперфициаря, какви елементи включва правото на ползване върху терена, определен по реда на чл.64 ЗС за него.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като са налице релевираните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Вторият поставен въпрос /уточнен и конкретизиран от съда съгласно дадените с ТР № 1/09г. на ОСГТК на ВКС, т.1 разяснения/, а именно: Приложими ли са правилата на Наредба № 7 от 2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, към която препраща чл.22, ал.7 ЗУТ, при определяне прилежащи площи за самостоятелно ползване от суперфициарните собственици на жилищен етаж от сграда и на гараж, построени в поземлен имот, отреден за нискоетажно жилищно строителство и освен право на преминаване до индивидуалните обекти на суперфициарния собственик, какви елементи включва правото на ползване върху терена, определен по реда на чл.64 ЗС, обуславя изхода на спора и е решен в противоречие с представената от касаторите задължителна практика на ВКС – Р № 538 от 09.07.10г. по гр.д.№ 519/09г., ІV г.о. и Р № 33 от 26.02.15г. по гр.д.№ 6221/14г., ІІ г.о.
По първия поставен въпрос не е налице противоречие на въззивното решение с второто посочено решение на ВКС, с което е прието, че когато суперфициарен собственик защитава правото си да ползва част дворното място срещу неоснователни действия или бездействия на собственика на терена чрез иск по чл.109 ЗС, при преценка основателността на иска съдът следва задължително да установи каква е прилежащата площ, необходима за достъп и обслужване на сградата, респ. на самостоятелния обект в нея, тъй като нормата на чл.64 ЗС е императивна и създава ограничение за собственика на земята да я ползва изцяло, когато в нея са построени сгради, собственост на лица, които не притежават права върху терена. Противоречие липсва, тъй като и в настоящия случай съдът е приел, че преди да прецени основателността на иска по чл.109 ЗС следва задължително да установи каква е прилежащата площ, необходима за достъп и обслужване на сградите и е разгледал претенциите в тази поредност, нито по отношение на този въпрос касаторите са обосновали наличието на посочените в т.4 на ТР № 1/09г. на ОСГТК на ВКС предпоставки, а обстоятелството, че в диспозитива на решението съдът се е произнесъл първо по първоначалния иск по чл.109 ЗС, а след това по насрещната претенция по чл.64 ЗС е без правно значение.
С оглед изложеното следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение в уважителната му част, като на касаторите следва да се укаже да представят доказателство за внесена държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 50 лв. /чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК/ по сметка на ВКС.
Предвид изложеното Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 466 от 03.11.16г., поправено с решение № 3 от 09.01.17г., постановени по в.гр.д.№ 500/16г. на Пазарджишкия окръжен съд в уважителната му част.
У к а з в а на касаторите в едноседмичен срок от съобщението да внесе държавна такса по с/ка на ВКС в размер на 50 лв. и да представят вносния документ по делото, като при неизпълнение касационната жалба ще бъде върната.
След изтичането на срока делото да се докладва за насрочването му в открито заседание или за прекратяване.
О п р е д е л е н и е т о е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: