О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 368
София, 03.08.2017 г.
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети юни, две хиляди и седемдесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Първанова гр. д. № 537 по описа за 2017 год. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. И. Б., срещу въззивно решение от 10.10.2016г., постановено по гр.д. № 129/2016г. на Окръжен съд – Монтана.
Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено при нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК.
В изложение по чл.284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че въззивната инстанция неправилно е приела, че постановеното решение по чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ формира сила на пресъдено нещо спрямо касатора. В тази връзка искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т.1, т.2 ГПК се обосновава с въпроса за субективните предели на влязлото в сила съдебно решение по чл. 11, ал. 2 ЗСППЗ. Поддържа се произнасяне в противоречие с формираната задължителна и незадължителна практика – решение № 123 от 31.03.2015 г. по гр.д. № 4298/2014 г. на ВКС, IV г.о., решение № 193 от 22.12.2015 г. по т.д. № 912/2015 г. на ВКС, решение № 239 от 23.01.2014 г. по т.д. № 511/2012 г. на ВКС, II т.о. решение № 298 от 25.03.2014 г. по гр.д. № 3296/2013 г. на ВКС, I г.о., решение № 7 от 10.05.2012 г. по т.д. № 301/2011 г. на ВКС, II т.о., решение № 133 от 14.03.2011 по гр.д. № 2020/2009 г. на ВКС, I г.о., решение № 126 от 09.05.2011 г. по гр.д. № 421/2009 г. на ВКС IV г.о., решение № 529 от 25.01.2011 г. по гр.д. № 1347/2010 г. на ВКС II г.о., решение № 848 от 07.01.2010 г. по гр.д. № 2198/2008 г. на ВКС I г.о., решение № 46 от 13.02.2009 г. по гр.д. № 5312/2007 г. на ВКС IV г.о, решение № 1799 от 22.10.2004 г. по гр.д. № 1337/2003 г. на КС, IV г.о. и решение № 16500 от 25.08.2014 г. по в.гр.д. № 9094/2012 г. на СГС. Основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т.1 и т.2 ГПК се обосноват с въпроса – при косвения съдебен контрол по чл. 17, ал. 2 ГПК върху административен акт, издаден в изпълнение на съдебно решение по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ, компетентен ли е и следва ли съдът да извърши проверка дали са били налице предпоставките за възстановяване на имота по ЗСПЗЗ. Касаторът сочи произнасяне в противоречие решение № 117 от 05.08.2015 г. по гр.д. № 6263/2014 г. на ВКС, I, г.о., решение № 414 от 06.02.2012 г. по гр.д. № 1117/2010 г. на ВКС, I г.о., решение № 385 от 27.07.2009 г. по гр.д. № 1693/2008 г. на ВКС, II г.о., решение № 848 от 07.01.2010 г. по гр.д. № 2198/2008 г. на ВКС, II г.о., решение № 16500 от 25.08.2014 г. по в.гр.д. № 9094/2012 г. на СГС. Искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по въпроса намират ли приложение предвидените в чл. 18ж, ал. 4 от ППЗСПЗЗ правни последици, когато признатата за възстановяване площ не е доказана с писмени документи, респективно допустимо ли е да се сравнява заснетата в стари реални граници площ на подлежащия на възстановяване имот, с площ която не е доказана с писмени документи. Поддържа се противоречиво произнасяне на съдилищата в решение № 189 от 09.03.2009 г. по гр.д. №17/2008 г. на ВКС, IV г.о., решение № 68 от 01.03.2010 г. по в.гр.д. № 654/2009 г. на ОС-Ловеч, решение № 285 от 21.06.2013 г. по в.гр.д. № 867/2012 г. на ОС-София, решение № 1839 от 06.03.2014 г. по адм.д. № 29/2013 г. на РС-Благоевград и решение № 370 от 19.07.2013 г. по гр.д. № 1619/2012 г. на РС-Смолян. Основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК се поддържат с въпроса – обвързан ли е съдът в производството по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ, респективно административният орган, действащ в изпълнение на постановеното съдебно решение, от съдържанието на заявлението на молителя за реституция на даден имот относно съществуващите на място реални граници и допустимо ли е да се възстанови земя над заявените от молителя граници и определената от тях площ. Касаторът сочи произнасяне в противоречие с решение от 10.04.2008 г. по в.гр.д. № 411/2007 г. на ОС-Монтана, решение № 4687 от 02.12.2013 г. по гр.д. № 10980/2011 г. на РС- Пловдив, решение № 288 от 26.05.2010 г. по гр.д. № 1145/2009 г. на ВКС, II г.о. и решение № 134 от 07.04.2010 г. по гр.д. № 813/2009 г. на ВКС, II г.о. Твърди, че въззивната инстанция не е обсъдила поотделно и в тяхната съвкупност всички приети по делото доказателства. В тази връзка поставя въпроса – длъжен ли е въззивният съд при формиране на изводите си по предмета на делото да обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички събрани пред двете инстанции доказателства и всички изложени от страните доводи и възражения, да посочи защо приема едни доводи и доказателства, а други не. Сочи произнасяне в противоречие с формираната задължителна практика – решение № 54 от 08.09.2014 г. по т.д. № 3035/2013 г. на ВКС, II т.о. решение № 123 от 28.05.2014 г. по гр.д. № 7750/2013 г. на ВКС, I г.о и др.
Ответникът по касационната жалба М. С. С. , чрез пълномощника му адвокат К. М., с писмен отговор изразява становище, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С въззивното решение е отменено решение от 09.02.2016 г.по гр.д. № 70245/2015 г. на РС-Монтана. Вместо това е постановено друго, като е отхвърлен искът на К. И. Б. против М. С. С. за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът не е собственик на лозе с площ 0,885 кв.м., находящо се в местността П. дол в землището на кв. М. К., [населено място]. Въззивният съд е приел, че чрез отричане правото на собственост на ответника, ищецът цели защита на фактическо състояние, а именно достъпът до собствения му имот по черен път преминаващ през имота на ответника. Отрицателният установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК е процесуално допустим, но неоснователен. Неправилно първоинстанционният съд е изследвал наличието на предпоставките за реституиране на имота в полза на ответника по реда на ЗСПЗЗ. Процедурата по възстановяване е приключила с решение № 26АК/14.04.2010 г. на ОСЗ –гр.М., постановено въз основа на уважен иск по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ. Решението на ОЗС за възстановяване на имота в стари реални граници има конститутивно действие и е годен титул за собственост. Обстоятелството, че при заснемането на имота е констатирана разлика с призната за възстановяване площ е иревантно за обема на правото на собственост. В случая приложение намира чл. 18ж, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. След като разлика не е повече от 1 дка., възстановяването се извършва по измерената на място площ. Ответникът е доказал правото на собственост върху процесния имот, поради което предявеният иск по чл. 124, ал. 1 ГПК е неоснователен.
Настоящият състав на ВКС намира, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Съобразно разясненията, дадени в ТР №1/2010г. по тълк.д. №1/2009г., ОСГТК, съгласно което Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение. В случая касационно обжалване следва да се допусне по въпроса за допустимостта на отрицателния установителен иск, обусловена от наличие на правен интерес като абсолютна процесуална предпоставка, когато ищецът не заявява самостоятелно право върху вещта, както и при липса на конкуренция на твърдяни от двете страни вещни права върху имота. Въпросът е релевантен за изхода на делото. Въззивният съд е приел, че ищецът е обосновал и доказал наличие на правен интерес от водене на иска като отрича правото на собственост върху съседен имот, за който твърди, че трябва да му осигури достъп до неговия собствен имот. Произнасянето не е в съответствие с ТР№8/2013г. по тълкувателно дело №8/2012г. на ВКС, ОСГТК, ВКС. С последното се приема, че правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост е налице, когато ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва от ответника, позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника.
С оглед гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 10.10.2016г., постановено по в.гр.д. № 129/2016г. на Окръжен съд – Монтана.
УКАЗВА на К. И. Б. да представи документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 50 лева за разглеждане на касационната жалба в едноседмичен срок от съобщението. В противен случай производството ще бъде прекратено.
След изтичане на срока делото да се докладва за насрочване или прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: