О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 262
гр. София, 07.07.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на трети юли две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията ПЪРВАНОВА ч. гр. д. № 3792/2014 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 4913/28.05.2014 г., подадена от Д. М. М. чрез пълномощника адвокат Ф. Е. срещу определение № 91/15.05.2014 г. на Върховния касационен съд, II г.о., с което е върната касационна му жалба вх. № 5204/10.12.2013 г. срещу решение № 425 от 01.11.2013 г., постановено по в.гр.д. № 402/2013 г. на Окръжен съд – Смолян.
Жалбоподателят е изложил доводи за неправилност на определението.
Ответниците М. А. М. и К. М. М. считат жалбата за основателна и молят да бъде отменен обжалваният съдебен акт.
Частната жалба е депозирана в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното:
С обжалваното определение е върната касационна жалба срещу решение № 425 от 01.11.2013 г., постановено по в.гр.д. № 402/2013г. на Окръжен съд – Смолян, с което потвърдено решение №74 от 28.06.2013 г. по гр.д. № 11/2013 г. по описа на Районен съд – Златоград.
Съставът на ВКС, II г.о. е приел, че в случая цената на предявените искове е под законоустановения минимум, поради което решението е от категорията на неподлежащите на касационен контрол.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено, поради следните съображения:
В хипотезата на чл. 280, ал. 2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. Производството по такива спорове е двуинстанционно. В конкретния случай са предявени искове по чл. 53, ал. 2 ЗКИР и чл. 124, ал. 1 ГПК, като при обективно съединени искове за допустимостта на касационно обжалване следва да се вземе предвид цената на всеки иск поотделно. Първият е за установяване правото на собственост на ищеца към момента на одобряване плана на [населено място] от 1978 г., на част с площ от 274 кв.м., заснета като част от имот пл.№479, вместо от имот пл.№478. Вторият е за установяване, че ищецът е собственик на УПИ ХV-478,479, кв.41 по плана на [населено място] от 1978г.
Първоинстанционният съд е оставил исковата молба без движение с указание за уточняване на цената на иска. С молба от 30.01.2013г. ищецът е посочил цена на иска с правно основание чл.53,ал.2 ЗКИР – 2 740 лева.
По отношение цената на втория иск ищецът е посочил в исковата молба 6160 лева и е приложил удостоверение за актуална данъчна оценка на имота /лист 19/. Видно от удостоверението данъчната оценка е 1 843,60 лева. Размерът на цената на иска по иска по 124, ал. 1 ГПК се определя съгласно разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК – върху данъчната оценка на имота. При положение, че по делото е представена такава, е без значение произволно посочената от ищеца цена на този иск. Въпросът за цената на иска не е повдиган впоследствие от ответника по реда на чл.70 ГПК. Това той не може да направи като касатор и в производството пред ВКС. Цената на иска е паричната оценка на предмета на делото и се определя към момента на подаване на исковата молба, поради което е без значение пазарната цена на имота към настоящия момент, в какъвто смисъл са доводите жалбоподателя.
В случая с исковата молба са предявени за общо разглеждане в обективно кумулативно съединение няколко иска, всеки от които има цена, която вече е определена съобразно изискванията на чл. 69 ГПК и е под законоустановения в чл. 280, ал. 2 ГПК минимум от 5 000 лв.
Ето защо касационната жалба е подадена срещу въззивно решение, което не подлежи на касационно обжалване и следва да бъде оставена без разглеждане.
С оглед горното обжалваното определение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 91 от 15.05.2014 г. по гр.д. № 1156/2014 г. на Върховния касационен съд, ІI г.о.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: