О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 90
гр. София, 19.06.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети юни, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
като изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 541/2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 135/20.11.2017 г. на Р. М. А. и А. И. А., [населено място], [община], област К., чрез процесуалния им представител адвокат Т. Б., и по касационна жалба вх. № 136/21.11.2017 г. на Я. Ф. А., [населено място], чрез процесуалния му представител адвокат А. С., срещу решение № 115 от 17.10.2017 г. по в. гр. д. № 145/2017 г. по описа на Окръжен съд – Кърджали. С него е отменено решение № 46 от 19.05.2017 г. по гр. д. № 492/2015 г. в частта, с която Районен съд – Момчилград е отхвърлил предявените от Я. Ф. А. против Р. М. А., А. И. А. и [община] искове с правно основание чл. 109 ЗС, чл. 45 ЗЗД до размера от 2274.90 лв. и чл. 86 ЗЗД до размера от 913.83 лв., ведно със законната лихва, както и в частта, с която Я. А. е осъден да заплати на Р. А. и А. А. разноски по делото. Вместо това ответниците Р. М. А., А. И. А. и [община] са осъдени да прекратят неоснователните действия, с които нарушават правото на собственост на ищеца върху неурегулиран поземлен имот № 1, попадащ в урбанизираната територия на [населено място], незастроен, състоящ се от 362.226 кв. м. при граници за имота: север – мера на [община]; запад – мера на [община]; юг- път на [община]; изток – мера на [община] и неурегулиран поземлен имот № 2, находящ се в урбанизираната територия на [населено място], състоящ се от 328.620 кв. м., ведно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 97.13 кв. м., при граници: север – път на [община]; запад – мера на [община]; юг – застроен на Д. Х. А.; изток – застроен на М. З. А., съгласно нотариален акт № 27/2006 г. за собственост върху недвижим имот, придобит по давност. Р. и А. А. са осъдени да премахнат съществуващите като незаконни строежи – бетонен водоем и външна тоалетна; да преустановят ползването на обособения от тях общински терен за земеделски нужди, ситуиран между имота на ответниците и общинската подпорна стена и да преустановят оттичането на обратните /фекални/ и повърхностни води в имота на Я. А.. [община] е осъдена да премахне Г – образна подпорна стена, отбелязана с черни контурни линии в приложеното към исковата молба геодезическо заснемане № 1/19.10.2015 г. на [фирма], както и септичната яма, изградени в общинския имот, находящ се над собствения на Я. Ф. А. незастроен неурегулиран поземлен имот № 1, попадащ в урбанизираната територия на [населено място], [община]; да осигури отвеждането на отпадните и повърхностни води от общинския имот в урбанизираната територия на [населено място], махала „Център”, [община], находящ се над неурегулиран поземлен имот № 1, собственост на Я. А., съобразно действащото законодателство, включително като изгради тръбопровод, който да отвежда дъждовните и фекални води в югозападна посока към близкото дере. Ответниците са осъдени да заплатят солидарно на ищеца сума в размер на 2274.90 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, сума в размер на 913.83 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 07.01.2012 г. до завеждане на исковата молба – 14.12.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от завеждане на иска до окончателното й изплащане, както и 670.83 лв., разноски по делото по компенсация за двете инстанции. Оставено е без уважение искането на Я. Ф. А. за премахване на подпорната стена, изградена през 2004 г. при реализиране на обект „Укрепване на свлачище” в урбанизираната територия на [населено място], махала „Център”, [община]. Първоинстанционното решение е потвърдено в частта, с която е отхвърлена претенцията за заплащане на обезщетение за имуществени вреди и мораторна лихва над присъдените от въззивния съд суми до пълния предявен размер.
Касаторите Р. и А. А. обжалват въззивното решение в отменителната му част. Касационната жалба на Я. Ф. А. е насочена срещу частта от решението, с която е оставено без уважение искането му за премахване на подпорна стена, изградена през 2004 г. при реализиране на обект „Укрепване на свлачище” в урбанизираната територия на [населено място], махала „Център”, [община], както и в частта, с която исковете за имуществени вреди и мораторна лихва до пълния предявен размер са отхвърлени като неоснователни и недоказани /първоинстанционното решение е потвърдено/.
Преди произнасяне по основанията по допускане на касационно обжалване, настоящият състав съобрази, че при постановяване на въззивното решение е допусната очевидна фактическа грешка в неговия диспозитив. Въззивният съд е приел в мотивите, че имотите на ищеца и на ответниците Р. М. А. и А. И. А. не са съседни, разположени са на стръмен скат с голям наклон – съответно 25 % до 36 % в [населено място], в който район е активирано свлачище още преди 2004 г. Поради липса на изградена канализация или друга техническа система за отвеждане на отпадните и повърхностни води, при обилни валежи те се оттичат в имотите на ищеца и му нанасят щети. За предотвратяването им, [община] е изградила със свои средства подпорна стена през 2004 г., с дължина 50 – 60 м. и височина около 4 – 5 м, при реализиране на обект „Укрепване на свлачище” в урбанизираната територия на [населено място], махала „Център”, [община], и въз основа на издадено строително разрешение и проект. С изграждането на подпорната стена свлачището не е овладяно, а между нея и имота на ответниците А. се е образувал изкуствен водосбор, който при по – обилни валежи се излива периодично в имотите на ищеца. Ответниците са насипали допълнителна земна маса между техния имот и подпорната стена, с цел изравняване на съществуващата денивелация и обособяване на равнинен терен; започнали са да отглеждат земеделска продукция и да напояват насажденията. Като последица на 07.01.2012 г. голямо количество земна маса и повърхностни води се свлекли в имота на ищеца, затрупали вещи и насаждения, причинили пукнатини и разрушения на основни конструктивни елементи. Съобразно съдебно – техническите експертизи, стената имала сериозни деформации, не изпълнявала надеждно своята функция да укрепва почвата, и следвало да се предвидят допълнителни мероприятия – да се дренира терена, така, че да се заздрави почвата и максимално да се намалят деформациите. При така изложените обстоятелства, въззивният съд е приел, че е налице причинна връзка между настъпването на вредите /макар свлачището да е природно явление/ и незаконосъобразните действия на ответниците А. и бездействието на [община] /непредприемане на мерки, за да се предотврати активирането и да се намали вредното въздействие на свлачището/, с които е оказано пряко въздействие върху правната сфера на ищеца, от което е претърпял вреди. Не е доказано обаче изградената от общината подпорна стена да има пряко въздействие върху свлачищните процеси. Макар и амортизирана, тя е била построена именно за укрепване на свлачището, поради което искането на ищеца за премахването й е неоснователно и следва да се остави без уважение. В диспозитива на съдебното решение е записано, че се „оставя без уважение искането на Я. Ф. А. за премахване на подпорната стена, изградена през 2004 г. при реализиране на обект „Укрепване на свлачище” в урбанизираната територия на [населено място], махала „Център”, [община]“. От така формулирания диспозитив не става ясно дали съдът се е произнесъл по негаторен иск с правно основание чл. 109 ЗС за премахване на процесната подпорна стена, изградена през 2004 г. и срещу кого се отхвърля предявеният иск. Поправката на очевидната фактическа грешка в обжалваното решение следва да предшества произнасянето по поддържаните от касаторите основания за допускане на касационно обжалване. Това налага прекратяване на производството по гр. д. 541/2018 г. по описа на Върховния касационен съд и връщане на делото на Окръжен съд – Кърджали за поправка на очевидна фактическа грешка.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. 541/2018 г. по описа на Върховния касационен съд, състав на ІІ г. о.
ВРЪЩА делото на Окръжен съд – Кърджали за поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 115 от 17.10.2017 г. по в. гр. д. № 145/2017 г.
След провеждане на производството по чл. 247 ГПК, делото да се върне на ВКС за произнасяне по касационни жалби вх. № 135/20.11.2017 г. и вх. № 136/21.11.2017 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: