4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1085
С. 16.11 . 2010 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Р. Б., Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети септември, две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 523/2010г.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. Е. Д.,[населено място], срещу въззивно решение от 25.01.2010г. по гр.дело № 511/2009г. на С. окръжен съд относно квотите, при които е допусната съдебната делба. Изложени са твърдения за произнасяне в решението по правни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото-основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Касаторът счита, че постановеното решение противоречи на практиката на ВКС по въпроса за придобивното основание, на което следва да се признае едно лице за собственик – това, на което само се е позовало, или това, което съдът служебно е определил, както и по въпроса за фактическия състав на придобивната давност, изтекла по време на брака. Прилагат се съдебни решения,в т.ч. на ВКС.
Ответниците по касация А. А. Н. и К. А. С. оспорват жалбата и считат, че не следва да се допуска касационно обжалване в становище по чл.287, ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и отговаря на изискванията на чл.284 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение e потвърдено решението на районния съд в частта, с която е допусната делба между А. А. Н., К. А. С., З. А. Ш. и Т. Е. Д. на недвижими имоти : УПИ VІІІ-624 с площ 326, ведно с построените в имота жилищна сграда, с площ 72 кв.м. и гараж с площ от 24 кв.м. при квоти за дворното място: 6/9 ид.ч. за Т. Д., 2/9 ид.ч. за А. Н. и 1/9 ид.ч. за К. С.; за гаража – 15/18 ид.ч. за Т. Д. и по 1/18 ид.ч. за А. Н., З. Ш. и К. С. и в часта, с която е отхвърлен искът за делба на построената в дворното място стопанска сграда. В частта, с която са определени квоти по отношение на допуснатата до делба жилищна сграда между А. Н., К. С. и Т. Д.,първоинстанционното решение е отменено. Постановено е друго, с което са определени квоти : 6/9 ид.ч. за Т. Д., 2/9 ид.ч. за А. Н. и 1/9 ид.ч. за К. С.. Въззивният съд е приел, че общият наследодател М. Д., поч.2006г., е оставил за законни наследници съпругата си Т. Д. и трите си сестри – З. Ш., А. Н. и К. С..Бракът между Т. и М. Дакови, сключен през 1996г., е продължил повече от 10 години, поради което Т. Д. следва да получи от наследството на съпруга си 2/3 ид.ч, а сестрите на наследодателя -общо 1/3 ид.ч.М. Д. е закупил от баща си А. Д. празно дворно място, идентично с процесния парцел. С нотариален акт № 41/1998г. М. Д. е признат въз основа на давностно владение върху имот –жилищна сграда с площ 72 кв.м., построена върху собственото му дворно място.По делото е установено, че жилищната сграда е построена през 1970г. и в нея са живяли родителите на М. Д. съгласно уговорки между тях за ползване. При тези данни въззивният съд е направил извод за основателност на възражението на наследниците – сестри, че сградата е станала собственост на М. Д. по приращение, съгласно чл.92 ЗС и е придобита преди сключване на брака[населено място], поради което възражението на последната, че къщата е СИО, поради изтичане срока на придобивната давност по време на брака, е неоснователно. Обстоятелството, че наследадателят се е снабдил през 1998г. с констативен нотариален акт за построената в собствения имот сграда на основание давност не променя момента на придобиване на собствеността, в т.ч. и чрез владение, продължило 25 години преди издаване на констативния нотариален акт.При това положение не е налице изтекла по време на брака[населено място] придобивна давност по отношение на жилищната сграда.
Не са налице посочените от касатора основания на чл.280, ал.1, ГПК за допускане на касационно обжалване. Повдигнатият въпрос относно придобивното основание е релевантен за изхода на спора, но не е решен в противоречие със задължителна практика на ВКС. От приложените от касатора съдебни решения не се установява да е противоречиво решаван от съдилищата. Решение №613/2002г. и решение №776/2005г. третират въпроса, застъпен и в постоянната съдебна практика, в т.ч. и ПП№5/1972г., че когато придобивната давност е изтекла по време на брака, придобитият имот се включва в съпружеската имуществена общност. Тези разрешения са неотносими към повдигнатия правен въпрос, тъй като решаващият извод да въззивния съд е изграден върху презумпцията по чл.92 ЗС, поради безспорно установения факт, че наследодателят е построил жилищната сграда върху свой собствен имот преди сключване на брака с касаторката и последващото снабдяване с констативен нотариален акт не променя нито момента на вече придобитото право на собственост, нито правното основание за това. Констативният акт за собственост не създава права. Нотариалното удостоверяване има за цел да даде известност на вече настъпила правна последица. Ето защо посоченото в акта основание – давностно владение, не може да рефлектира върху вече придобитото в правната сфера на лицето на друго придобивно основание право на собственост – в случая приращение по чл.92 ЗС. Не са налице предпоставките на чл.280,ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на решението по въпросите за фактическия състав на придобивната давност, изтекла по време на брака. Това е така, защото въззивният съд съобразно конкретните факти по делото е приел, че владението е продължило повече от 10 години преди сключване на брака, не е налице изтичане на давността по време на брака и имотът не е придобит в режим на СИО.
С оглед изложените съображения, следва да се приеме, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на решението.На ответницата по касация следва да се присъдят направените разноски в производството по чл.288 ГПК разноски в размер на 250 лева – договор от 29.03.2010г.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 25.01.2010г. по гр.дело № 511/2009г. на С. окръжен съд.
ОСЪЖДА Т. Е. Д.,[населено място], да заплати на А. А. Н. и К. А. С., разноски в производството по чл.288 ГПК в размер на 250 лева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.