О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 205
гр. София, 15.05.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети април две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 5120/16г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на А. Х. С. и на Х. Н. М. от [населено място] срещу въззивно решение № 6589 от 08.08.16г., постановено по в.гр.д.№ 14081/15г. на Софийския градски съд, ІІІ-Г с-в, с оплаквания за недопустимост и неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.2, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е потвърдил решение от 20.07.15г., постановено по гр.д.№ 26520/12г. на Софийския районен съд, 24 с-в, с което са уважени предявените от Й. Н. В. против А. Х. С. и Х. Н. М. искове по чл.108 ЗС за ревандикация на първи етаж от двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 89 кв.м., заедно с 1/2 ид.част от общите части на сградата, заедно с 1/2 ид.част от правото на строеж върху държавна земя на 310 кв.м. и на 1/2 ид.част от 320 дворното място, в което е построена сградата, съставляващо УПИ І-338 от кв.28а по плана на [населено място], м.”С.” с площ от 646 кв.м., както и на по 1/2 ид.части от построени в мястото гараж и две селскостопански сгради.
За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че на Г. Н. В., починал на 02.10.04г., наследодател на ищеца в първоинстанционното производство, с договор от 01.09.1968г. е било учредено право на строеж върху държавна земя в [населено място] с площ от 310 кв.м., по силата на което същият е построил двуетажна жилищна сграда. С нот. акт № 168/81г. същият е признат за собственик по регулация на 318 кв.м., придадени от съседни имоти към парцел І, кв.28 по плана на селото. С договор от 12.04.93г., обективиран в нот. акт № 101/93г., същият е прехвърлил на Н. К. М. и съпругата му А. Х. М. правото на собственост върху жилищната сграда срещу задължение за гледане и издръжка. Договорът е развален с решение от 07.10.2010г. по гр.д.№ 243/09г. на Софийския апелативен съд, влязло в законна сила на 27.12.11г., поради неизпълнение на поетите задължения от страна на приобретателите, като исковата молба е вписана на 03.04.97г. След вписването на исковата молба, с нот.акт № 56/16.12.97г., А. М. и Н. М. са продали на ответника Х. Н. М. първия етаж от жилищната сграда, който понастоящем се владее от двамата ответници.
При тези фактически данни, въззивният съд е приел, че след развалянето на алеаторния договор с обратна сила ответниците владеят процесния имот без основание и че същите следва да го предадат на ищеца като негов собственик, респ. че придобитите от ответника Х. М. права върху имота след вписването на исковата молба за развалянето на договора са непротивопоставими на ищеца. Прието е, че макар и предявяването на иска по чл.87, ал.3 ЗЗД да не води до прекъсване на придобивната давност, тъй като такова действие има предявяването само на ревандикационен или установителният иск за собственост, възражението на този ответник за изтекла в негова полза придобивна давност е неоснователно по съображения, че до влизане в сила на решението за разваляне на договор за гледане и издръжка същият е бил собственик на имота и упражняваната от него фактическа власт в това му качество не представлява владение по смисъла на чл.68 ЗС и не е основание за придобиване на имота по давност съгласно чл.79 ЗС, а след това не е изтекъл необходимия давностен срок. Изложение са и съображения, че районният съд не се е произнесъл при нередовна искова молба, тъй като от изложеното в исковата молба недвусмислено следва, че ищецът претендира право на собственост върху построените в дворното място гараж и селскостопански постройки по приращение като носител на правото на строеж върху него и като собственик на 320 кв.м. от него, респ. че правото на ползване на държавен/общински парцел от страна на суперфициарния собственик се разпростира в рамките на целия урегулиран имот, независимо че впоследствие имотът поради изменение на регулацията е увеличил размерите си.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът А. Х. С. сочи, че въззивният съд се е произнесъл по въпросите: 1. Прекъсната ли е придобивната давност за дворното място, когато в предмета на делото по иска разваляне на договора за издръжка и гледане е включено правото на строеж и диспозитива на решението на САС обхваща само правото на строеж върху това дворно място; 2. Може ли само и единствено на заключението, че докладът по чл.146 ГПК не е опорочен, съдът да направи решаващия извод, че даден факт се е осъществил и е доказан /че касаторката владее първия етаж/ и липсата на възражение по доклада означава ли, че правния спор не съществува и че се преклудира правото на страната да иска доказателства; 3. Преценката на въззивния съд за наличие или липса на процесуални нарушения от първоинстанционния съд по доклада кога трябва да бъде направена, когато във въззивната жалба са релевирани тези нарушения и 4. Когато предявеният иск не отговаря на всички процесуални предпоставки за неговата допустимост, следва ли въззивната инстанция да остави без движение исковата молба и да даде срок за отстраняване на констатираната нередовност. Поддържа се, че последните два въпроса са решени в противоречие с практиката на ВКС, а всички въпроси са актуални както с оглед на конкретния спор, така и с оглед принципното тълкуване на материалните и процесуални норми.
В изложението на касатора Х. Н. М. е посочено, че в решението си въззивният съд се е произнесъл по въпросите: 1. Прекъсва ли искът по чл.87, ал.3 ЗЗД за разваляне на алеаторния договор давността само по отношение на вече изградените по време на действие на договора самостоятелни обекти на правото на собственост; 2. Прекъсната ли е придобивната давност за дворното място, когато в предмета на делото по иска разваляне на договора за издръжка и гледане е включено правото на строеж и диспозитива на решението на САС обхваща само правото на строеж върху това дворно място; 3. Когато предявеният иск не отговаря на всички процесуални предпоставки за неговата допустимост, следва ли въззивната инстанция да остави без движение исковата молба и да даде срок за отстраняване на констатираната нередовност. Поддържа се, че първият въпрос е решаван противоречиво от съдилищата, третият въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС, а всички въпроси са актуални както с оглед на конкретния спор, така и с оглед принципното тълкуване на материалните и процесуални норми. Във връзка с първия въпрос касаторът се позована на противоречие с Р № 560 по гр.д.№ 1669/08г. на ВКС, ІІ г.о., постановено по реда на отменения ГПК /незадължителна практика/.
Ответникът по жалбите счита, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице релевираните предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК.
Съгласно дадените в ТР № 1/09г., ОСГТК на ВКС, т.1 разяснения поставеният от касатора правен въпрос определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства.
В случая по поставените от двамата касатори въпроси относно прекъсването на придобивната давност с иска по чл.87, ал.3 ЗЗД във въззивното решение липсва произнасяне и същите не обуславят изхода на спора, тъй като въззивният съд е приел, че предявяването на такъв иск изобщо не прекъсва придобивната давност, а предявеният ревандикационен иск е уважен по посочените по-горе съображения. Ето защо тези въпроси не могат да обусловят допустимостта на касационното обжалване. Освен това във връзка с тези въпроси касаторът А. С. не се позовава на противоречие с никаква практика, както и касаторът Х. М. по отношение на втория поставен от него въпрос, а представеното от него решение на ВКС, ІІ г.о. по гр.д.№ 1669/08г. няма отношение към съображенията на съда за уважаването на иска.
Поставените въпроси за момента, в който въззивният съд следва да извърши преценка за наличието или липсата на допуснати от първоинстанционния съд във връзка с доклада по делото и за начина на процедиране на втората инстанция, когато предявеният иск не отговаря на всички процесуални предпоставки за неговата допустимост също не обуславят изхода на спора, тъй като в случая допуснати нарушения от първоинстанционния съд във връзка с доклада по делото не са констатирани и не са налице, нито е констатирана нередовност на исковата молба, като съдът е изложил съображенията си защо счита, че направеното в тази насока възражение е неоснователно. Липсва и противоречие с ТР № 1/13г. на ОСГТК на ВКС, ТР № 1/01г. на ОСГК на ВКС и Р № 238 по гр.д.№ 1880/14г. на ВКС, ІІІ г.о. по тези въпроси, нито касаторите сочат в какво се изразява противоречието с тази практика. Независимо от това в случая въззивният съд е допуснал събиране на поисканите от жалбоподателката гласни доказателства, от които не са установени релевантни за спора факти.
По отношение на основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК не са изложени никакви доводи за обосноваване на значението на поставените въпроси за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, предпоставено от необходимост за разглеждането им от касационната инстанция, с оглед промяна на създадена поради неточно тълкуване на закона съдебна практика или осъвременяване на тълкуването на дадена правна норма или при непълна, неясна или противоречива такава, за да се създаде съдебна практика по нейното прилагане или с оглед осъвременяването й, съгласно дадените в т.4 на ТР № 1/09г. на ОСГТК на ВКС разяснения, които предпоставки относно поставените въпроси не са налице.
С оглед изложеното посоченото въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Разноски в полза на ответника по жалбите за настоящото производство не следва да се присъждат, тъй като по делото липсват данни такива да са били направени.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 6589 от 08.08.16г., постановено по в.гр.д.№ 14081/15г. на Софийския градски съд, ІІІ-Г с-в.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: