О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 342
София, 03.08.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 08.06.2016 две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 2077/2016 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№16393/09.12.2015г.,подадена от А. К. Н.,чрез пълномощника му адвокат Е. В. Д.,против решение №1993/13.10.2015г. на Софийски апелативен съд,гражданско отделение,4 състав,постановено по в.гр.д.№1318/2015г.,с което се отменя решение №19114/15.12.2014г. на Софийски градски съд,гражданско отделение,І-7 състав,постановено по гр.д.№2204/2011г. по описа на същия съд и вместо него е постановено:отхвърля предявеният от А. К. Н. срещу [фирма],С. иск с правно основание член 109 ЗС,за премахване на частта от строежа и поставената от него временна строителна ограда,изградена от метални колове,навлизаща в УПИ ІХ-741 и УПИ V-176 в кв.47 по регулационния план на м.”О. к.” от 2001г.,като недоказан.
В касационната жалба се правят оплаквания,че обжалваното въззивно решение е неправилно,поради нарушение на материалния закон,съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано,като се иска неговата отмяна.
Ответникът по касационната жалба [фирма],С.,чрез пълномощника си адвокат Т. С. Т.,в депозирания писмен отговор на жалбата,счита че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и моли същото да не се допуска,а по същество-счита жалбата за неоснователна.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че не се спори между страните и се установява:съответно за ищеца А. Н.,който по силата на извършено дарение,обективирано с нотариален акт№166/1997г.,направено в негова полза от Ката З., е придобил правото на собственост върху недвижим имот:празно дворно място с площ от 1770 кв.м,съставляващо имот пл.№1-а от кв.6 по действащия към 1997г. план на [населено място],жк”О. К.”,а по отношение на ответника [фирма],С. се установява от представения Договор №225-01/19.05.2004г. за продажба на общински нежилищен имот на търг с явно наддаване,че ответното дружество е закупило от Столична община следния имот:УПИ 1-1167,кв.47,м.”О. к.”,С. с площ 2930 кв.м,ведно със сградата/незавършено строителство-сграда за поща и трафопост и друг строеж/,с разгъната застроена площ от 4275кв.м,в това число и сутерен.Съдът е отчел по заключението на вещото лице Р. П.,че имотите на ищеца и на ответното дружество,описани по действащите планове към момента на придобиването им не граничат помежду си,като за процесните терени е имало три регулационни плана,съответно от 1943година,1977г. и 2001г.,като според предвижданията на последния от 2001г. върху по-голямата част от бившия имот в кв.6 /собствен на ищеца/ са били образуван два парцела ІХ-741 и V-176 в нов кв.47 по плана на м.”О. К.”,като няма данни за уредени регулационни сметки за горепосочените два УПИ по плана от 2001г.,и според заключението и приложените към същото скици,строежът изграден в имота на ответника не навлиза в бившия имот 1-а в кв.6 по стария регулационен план от 1997г.,с нанасяне на кадастралните му граници след реституция,съгласно влязлата в сила заповед №РД-09-82/22.03.1995г.,но металната ограда около строежа,изградена от метални колове и поцинкована ламарина,навлиза в границите на този имот на площ от 74 кв.м.В тази връзка съдът е посочил,че е спорен въпросът дали счита приложена регулацията,одобрена с Решение №111 по протокол №32/10.12.2001г.,Заповед №РД-09-22/24.01.2027г.,съобразно която строежа на ответника нарушава правото на собственост на ищеца,поради което ищецът носи доказателствената тежест да установи прилагането на регулацията.След анализ на доказателствата по делото,съдът е приел,че липсват доказателства по делото за прилагането на плана,одобрен с горепосочената заповед на СОС по протокол №32/10.12.2001г.,което съгласно предвидените в параграф 6 от ПЗР на ЗУТ,след изтичане на предвидените в последната срокове отпада отчуждителното действие на влезлите в сила ,но неприложени дворищно-регулационни планове.Съдът е стигнал до извода,че ищецът не е установил правото си на собственост върху имоти УПИ V-176 и ІХ-741,които се засягат от действията на ответника,поради което предявеният иск с правно основание член 109 ЗС е неоснователен.
В изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,касаторът заявява,че е налице хипотезата на член 280,ал.1 т.1 ГПК,като съдът се произнесъл по процесуалноправен въпрос относно задължението на съда да разгледа и обсъди всички възражения на страните и доказателствата по делото,в това число и изслушаните и приети съдебно-технически експертизи.
Навеждат се доводи,че не са обсъдени спорните факти относно местоположението на изградената метална ограда и дали наистина същата навлиза в имота на ищеца,съобразно установеното по заключението на вещите лица по депозираните експертизи,свързано с регулационното положение на процесните имоти,като се позовава на задължителна практика на ВКС-решения на ВКС,постановени по реда на член 290 ГПК,а именно- решение по гр.д.№761/2010г. по описа на ВКС,ІV го,решение по гр.д.№479/2012г.по описа на ВКС,І го,решение по гр.д.№ 2323/2015г. по описа на ВКС,ІІго,съгласно посоченото в точка второ и трето римско от изложението на касатора.
К. съд намира,че така формулираният процесуалноправен въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие със тази задължителна практика на ВКС,относно фактическото положение на изградената метална ограда около строежа от ответното дружество и дали същата навлиза в имота на ищеца,поради което следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение в тази му част.
По отношение на посочения в точка четвърто римско материалноправен въпрос,свързан с процедурата по параграф 6,ал.2 от ПЗР на ЗУТ,твърдението на касатора, че е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС е неоснователно.Напротив, този въпрос е разрешен в съответствие с тази задължителна практика,съгласно приетото с Тълкувателно решение № 3/2010г. на ОСГК на ВКС.
Останалите два правни въпроса,формулирани в точка първа и пета от изложението са неотносими към приетото с решаващите мотиви на обжалваното въззивно решение.
С оглед изложеното,следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение,в частта му,с която е отхвърлен иска с правно основание член 109 ЗС за премахване на поставената около строежа временна строителна ограда.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1993/13.10.2015г. на Софийски апелативен съд,гражданско отделение,4 състав,постановено по в.гр.д.№1318/2015г. по описа на съда,в частта му,в която е отхвърлен предявеният от А. К. Н. срещу [фирма],С.,иск с правно основание член 109 ЗС за премахване на поставената около строежа временна строителна ограда,изградена от метални колове и поцинкована ламарина,навлизаща в УПИ ІХ-741 и УПИ V-176 в кв.47 по регулационния план на м.”О. к.” от 2001г.
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ касационната жалба.
Да се уведоми касатора А. К. Н.,лично и чрез пълномощника му адвокат Е. В. Д.,в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесе по сметка на ВКС такса в размер на 330 лева,съгласно член 18,ал.2,т.2 от Тарифата за държавните такси,които се събират от съдилищата по ГПК,като представи документ по делото за внасянето й,в противен случай жалбата ще бъде върната.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: