О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 145
София, 03.04 2013 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети януари, две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 44/2013г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби, подадени от Д. Т. Н. и Д. И. Н., чрез пълномощника им адвокат В. В., както и от [фирма] срещу въззивно решение № 4484/20.06.2012г. по гр.д. № 14616/11г. на Софийския градски съд.
В приложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК към касационната жалба на Д. Н. и Д. Н. са изложени материалноправни и процесуалноправни въпроси. Твърди се, че първата група въпроси са решени в протинворечие с практиката на ВКС и се решават противоречиво от съдилищата. Те са : неучастието на съсобственик при учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот, води ли до нищожност на целия договор, или нищожността е ограничена само до идеалната част на неучаствалия собственик и в този следва ли нотариалният акт за ипотеката да бъде отменен изцяло; допустимо ли е договорната ипотека да се учредява само върху идеална част от имота, притежавана от учредителя, без участие и съгласие на неучаствалия съсобственик. Втората група въпроси са по прилагане разпоредбата на чл.235,ал.2 ГПК и са решени в противоречие с практиката на ВКС. Те са : длъжен ли е съдът да формира своите правни изводи след преценка на всички доказателства; нарушено ли е изискването за обоснованост на съдебния акт след като не са обсъдени в съвкупност всички доказателства. Прилагат се съдебни решения и определения.
В приложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК към касационната жалба на [фирма] са поставени материалноправни и процесуалноправни въпроси., за които се сочи, че са решавани противоречиво от съдилищата – основание за допускане касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК. Въпросите са : липсата на надлежна процесуална легитимация и правен интерес води ли до недопустимост на иска; длъжен ли е съдът да следи служебно за допустимостта на иска; при констатиране недопустимост на иска, длъжен ли е съдът да прекрати изцяло или в определени части производството по делото. Втората група правни въпроси са идентични на тези, поставени в първата част от изложението на касаторите Н. : неучастието на съсобственик при учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот, води ли до нищожност на целия договор, или нищожността е ограничена само до идеалната част на неучаствалия собственик и в този случай следва ли нотариалният акт за ипотеката да бъде отменен изцяло; допустимо ли е договорната ипотека да се учредява само върху идеална част от имота, притежавана от учредителя, без участие и съгласие на неучаствалия съсобственик. Прилагат се съдебни решения.
Ответникът по касация Е. Такова Д. счита, че същата е неоснователна в отговор по чл.287,ал.1 ГПК.
Касационните жалби са процесуално допустими.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е отменено решение от 02.06.2011г. по гр.д.№15948/2010г. на Софийския районен съд, с което са отхвърлени исковете на Е. Т. Д. против Д. Т. Н. и Д. И. Н. с правно основание чл.108 ЗС за предаване владението на недвижим имот : 1/6 ид.ч. от апартамент № 64, находящ се в [населено място],[жк], [улица], вх.”Г”, ет.2 и са оставени без разглеждане исковете на Е. Т. Д. против Д. Т. Н., Д. И. Н. и [фирма] за прогласяване нищожността на договорна ипотека по нот.акт№189/2006г. върху 1/6 ид.ч. от описания по – горе апартамент. Вместо отмененото решение е постановено друго, с което е уважен предявеният от Е. Д. срещу Д. и Д. Н. иск с правно основание чл.108 ЗС относно установяване правото на собственост и предаване владението върху недвижим имот – 1/6 ид.ч. от апартамент № 64, находящ се в [населено място], [улица],вх.”Г”, ет.2, отменен е на основание чл.537,ал.2 ГПК нотариален акт №87, т.І, рег.№ 2979, дело №82/2006г. и е признато за установено на основание чл.26,ал.2 пр.2 ЗЗД по предявения от Е. Д. против Д. Н., Д. Н. и [фирма], [населено място], че договор за учредяване ипотека от 31.07.2006г. върху недвижим имот – апартамент №64, находящ се в [населено място], [улица],вх.”Г”, ет.2, със застроена площ 97,45 кв.м. /подробно описан/, заедно с избено помещение №6, е нищожен поради липса на съгласие.
Въззивният съд е приел, че общата наследодателка М. Н., поч.1993г. е оставила законни наследници ищцата /нейна дъщеря/, ответника /син/ и съпруг Д. Н.. По силата на наследствено правоприемство ищцата и ответникът са придобили по 1/6 ид.ч. от процесния апартамент. Ответникът е придобил по време на брака с ответницата 4/6 ид.ч. от имота по силата на договор за покупко-продажба, сключен с баща му Д. Н. с н.а.№108/2005г. Ответниците са се снабдили с нотариален акт № 87/17.11.2006г. за собственост върху 1/6 ид.ч. от имота поради придобиване по давност. С нотариален акт №189/2006г. те са учредили ипотека върху имота в полза на „Б П. България” за обезпечаване на получен кредит със срок на погасяване 30.07.2013г. От доказателствата по делото е прието, че ответникът Н. е ползвал имота от 1993г., но не е придобил по давност сънаследствената част на сестра си. Той не е демонстрирал спрямо нея своене на частите и, не е довел до знанието и своето намерение за своене, поради което държанието на частите и не е превърнато във владение. Ето защо ищцата е останала собственик на 1/6 ид.ч. от имота, който е предмет на договорна ипотека. Ищцата обаче не е участвала при нотариалното съставяне на договора, не е изразила съгласие за учредяване на ипотеката, поради което и договорът е нищожен на основание чл.26,ал.2 ЗЗД.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която е уважен искът с правно основание чл.26,ал.2 ЗЗД като е прогласена нищожността на договор за учредяване на ипотека, сключен между ответниците физически лица и банката с нотариален акт №189/2006г. С оглед приетото в т.1 от ТР№1/2009г.,ОСГТК, ВКС не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от посочения от самия касатор, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение. В разглеждания случай обжалването следва да се допусне в посочената част с оглед евентуална недопустимост на решението предвид това, че първоинстанционният съд не е разгледал този иск по същество. Искът е разгледан за първи път във въззивното производство по подадена от ищцата жалба срещу решението на първоинстанционния съд, имащо характер на определение, с което този иск е оставен без разглеждане.
В останалата част въззивното решение не следва да бъде допускано до касационно обжалване и по двете касационни жалби, поради липса предпоставките на чл.280,ал.1,т.1 и т.2 ГПК. Поставените от касаторите физически лица и от банката правни въпроси, свързани с допустимостта на иска с правно основание чл.26,ал.2 ЗЗД, не могат да обусловят допускане касационно обжалване поради посоченото по-горе по отношение евентуалната недопустимост на решението по иска с правно основание чл.26,ал.2 ЗЗД. Всички въпроси, касаещи този иск /неучастието на съсобственик при учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот, води ли до нищожност на целия договор, следва ли нотариалният акт за ипотеката да бъде отменен изцяло, допустимо ли е договорната ипотека да се учредява само върху идеална част от имота, притежавана от учредителя, без участие и съгласие на неучаствалия съсобственик/, не следва да се поставят на разглеждане в настоящото производство по чл.288 ГПК. Въпросите, касаещи прилагане разпоредбата на чл.235,ал.2 ГПК – длъжен ли е съдът да формира своите правни изводи след преценка на всички доказателства; нарушено ли е изискването за обоснованост на съдебния акт след като не са обсъдени в съвкупност всички доказателства, не са решени в противоречие с практиката на ВКС, в т.ч. и приложените от касаторите съдебни решения. Това е така, защото въззивният съд е обсъдил релевантните към спора факти и доказателства и е направил изводите си по съществото на спора. Той е приел за недоказано своенето на частите на ищцата от страна на ответниците. Следователно се касае за приета от съда за неизпълнена доказателствена тежест в процеса. Оплакванията за необоснованост на съдебния акт са оплаквания по чл.281,т.3 ГПК и не могат да предпоставят допускане касационно обжалване на решението в производството по селекция на жалбати по чл.288 ГПК, в каквато насока са и указанията, дадени с т.1 от ТР№1/10.02.2010г. по т.д.№1/2009г., ОСГТК.
С оглед изложеното налице са предпоставките за разглеждане на касационните жалби по същество досежно посочената част на въззивното решение – по иска с правно основание чл.26,ал.2 ЗЗД.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 4484/20.06.2012г. по гр.д. № 14616/11г. на Софийския градски съд в частта, с която е признато за установено на основание чл.26,ал.2 пр.2 ЗЗД по предявения от Е. Д. против Д. Н., Д. Н. и [фирма], [населено място], че договор за учредяване ипотека от 31.07.2006г. върху недвижим имот – апартамент №64, находящ се в [населено място], [улица],вх.”Г”, ет.2, със застроена площ 97,45 кв.м. /подробно описан/, заедно с избено помещение №6, е нищожен поради липса на съгласие.
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ касационните жалби.
УКАЗВА на Д. Т. Н., Д. И. Н. и на [фирма] да внесат по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на общо 172,81 лева и да приложат вносния документ в едноседмичен срок от съобщението. В противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение в останалата му част.
След изтичане на срока делото да се докладва за насрочване или прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: