О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 70
София, 05.03.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 01.03.2013 две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 556/2012 година
Производството е по член 78,ал.5 ГПК.
С определение №268 от 11.07.2012г. на Върховен касационен съд,второ гражданско отделение,постановено по делото по реда на член 288 от ГПК, се оставя без разглеждане касационна жалба вх.№4898 от 17.05.2012г. на И. Н. Н. срещу въззивно решение №96 от 12.04.2012г. на Окръжен съд [населено място],постановено по гр.д.№1032/2010г. и се прекратява производството по гр.д.№556/2012г. по описа на ВКС,ІІГО.Със същото определение са присъдени разноски, на основание член 78 ал.4 ГПК,като е осъден И. Н. Н. да заплати на П. Й. П. и М. А. П. сумата от 500 лева,представляваща адвокатско възнаграждание за един адвокат,съгласно приложения договор за правна защита и съдействие.
Срещу горепосоченото определение на ВКС е била подадена частна жалба вх.№9360/01.10.2012г., от И. Н. Н.,на основание член 274,ал.2,изр.второ от ГПК,като е било образувано ч.гр.д. 745/2012г. по описа на ВКС,ІІІ гр.отделение,с искане за отмяна на същото и за разглеждане на касационната жалба от ВКС.
Със същата частна жалба се оспорва и размерът на присъдените на ответниците по касационната жалба разноски от 500 лева.Излагат се доводи за прекомерност на присъденото на основание член 78,ал.5 ГПК и се иска да се присъдят същите в по-нисък размер,съответстващ на правната и фактическа сложност на делото.
С определение №68 от 24.01.2013г. на Върховен касационен съд,ІІІ го,постановено по ч.гр.д.№745/2012г. се потвърждава определение №268/11.07.2012г. по гр.д.№556/2012г. на ВКС,ІІГО,което е окончателно,и делото е изпратено на настоящия касационен състав за произнасяне по направеното с горепосочената частна жалба искане от И. Н. Н. по член 78 ал.5 ГПК.
С писмения си отговор вх.№1528 от 13.02.2013г.,тъй като в първоначалния такъв ответниците по частната жалба П. Й. П. и М. А. П. не са взели становище по това искане за намаляване на присъдените разноски,с настоящия такъв считат,че искането е неоснователно и следва да се остави без уважение.
Видно от данните по делото, пред Районен съд [населено място] е бил предявен от П. Й. П. и М. А. П. против И. Н. Н.,М. Н. К. и С. Н. К.,иск с правно основание член 124,ал.1 от ГПК,приключило с решение №15/29.04.2010г. по гр.д.№116/2009г. по описа на Районен съд [населено място],като предявеният положителен установителен иск е бил уважен,което решение е потвърдено с въззивно решение №96/12.04.2012г. по гр.д.№ 1032/2010г. по описа на Великотърновски окръжен съд.С исковата молба,се заявява,че цената на иска е в размер на 1900 лева,определена съгласно приложената данъчна оценка на процесния имот/лист 8 от делото/.
Срещу горепосоченото въззивно решение е подадена касационна жалба с вх.№4898/17.05.2012г. от И. Н. Н.,във връзка с която е депозиран отговор от ответниците П. Й. П. и М. А. П.,чрез пълномощника им адвокат А. С. Ч..Със този отговор е приложен договор за правна защита и съдействие от 12.06.2012г./лист 66 от делото/,който освен изготвянето му предвижда и представителство и защита пред ВКС,сключен между П. Й. П. и М. А. П. и адвокат А. С. Ч. с уговорено и внесено възнаграждение за един адвокат за тази инстанция в размер на 500 лева,което е било присъдено като разноски по делото на основание член 78,ал.4 ГПК, с определението постановено по реда на член 288 от ГПК по делото.Така определено възнаграждение не се явява прекомерно защото,защото съгласно предвиденото в член 36,ал.2 от Закона за адвокатурата във връзка с член 7 ал.2,т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,за защита по дела с определен интерес,който в настоящия случай,както бе посочено по-горе,е в размер на 1900 лева,е 200 лева плюс 6 процента за горницата над 1000 лева-или общо в размер на 254,18 лева.Съгласно предвиденото в параграф 2 от Допълнителните разпоредби на горепосочената Наредба №1,в случаите на член 78 ал.5 от ГПК присъденото възнаграждение не може да бъде по-ниско от трикратния размер на възнагражденията,посочени в тази наредба,което с оглед изложеното възлиза на 762,54 лева.Видно от присъдените разноски с определението на касационния съд ,постановено по реда на член 288 от ГПК,същите са реално сторени и поискани до посочения размер от 500 лева,поради което присъдените като такива на основание член 78,ал.4 ГПК, не са прекомерни и направеното искане е неоснователно.
По отношение искането,направено с допълнителния писмен отговор на ответниците П.,тъй като с първоначалния си такъв по подадената частна жалба не са взели становище по това искане на касатора,за присъждане на допълнително възнаграждение за един адвокат,същото не следва да се уважава,тъй като такова вече е било присъдено за настоящата касационна инстанция, с горепосоченото определение.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на И. Н. Н.,направено на основание член 78,ал.5 от ГПК,по отношение присъдените разноски за касационната инстанция в размер на 500 лева по гр.д.№556/2012г. по описа на ВКС,ІІ гражданско отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: