О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 62
гр. София, 23.04. 2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
като изслуша докладваното от съдия Първанова гр. дело № 1251/2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК.
Постъпила е молба от П. Д. П., [населено място], за отмяна на влязло в сила решение № 185/25.07.2016 г. по гр. д. № 250/2016 г. на Окръжен съд – Ловеч, с което е потвърдено решение № 44/07.03.2016 г. по гр. д. № 614/2015 г. на Районен съд – Тетевен. С последното е отхвърлен предявеният от молителя против П. Й. Х. и В. В. В. иск с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС – за признаване правото на ищеца на изкупуване на 1/2 ид.ч. от еднофамилно двуетажно жилище в [населено място], [община], [улица], със застроена площ от 53.00 кв. метра, който имот съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри представлява сграда с идентификатор 62579.129.34.15, разположена в поземлен имот с идентификатор 62579.129.34, ведно със съответното вещно право на строеж върху мястото, върху което е построена сградата за сумата от 2 356.90 лв. С определение № 283/19.12.2016 г. по гр. д. № 4983/2016 г. по описа на Върховния касационен съд подадената срещу въззивното решение касационна жалба е оставена без разглеждане поради цена на иска под 5 000 лв. Определението е оставено в сила с определение № 50/16.02.2017 г. по ч. гр. д. № 545/2017 г. по описа на Върховния касационен съд.
Молбата за отмяна се поддържа на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Твърди се, че след постановяване на решението, чиято отмяна се иска, на молителя са станали известни нови писмени доказателства, а именно: писмо с вх. № 1820/2014 г.от 08.08.2016 г. от Районна прокуратура – Б., с приложени към него четири броя справки, и писмо от Окръжна прокуратура – С., с изх. № 5403/14 г. от 11.08.2016 г. по преписка № 1820/2014 г. по описа на Районна прокуратура – Б.. Молителят поддържа, че те са от съществено значение за изхода на делото, както и че същите не са могли да му бъдат известни по време на процеса. Твърди, че от тях се установява категорично и безспорно, че на 14.05.2012 г. ответникът В. В. не е бил в България, а в САЩ, поканата от 14.05.2012 г. е антидатирана и това е от съществено значение за възраженията му по чл. 33, ал. 2 ЗС, съответно за преценката на съда на доказателствената съвкупност относно тях и размера на дълга по договори за заем и встъпване в дълг, сключени между двамата ответници.
В срока по чл. 306, ал. 3 ГПК ответниците по молбата В. В. В., чрез пълномощника си адвокат Н. Л., и П. Й. Х., чрез пълномощника си адвокат М. Б., оспорват същата като неоснователна в писмени становища. Твърдят, че не са налице основанията по чл. 303, ал. 1, т.1 ГПК, тъй като посочените документи не представляват нови писмени доказателства. В открито съдебно заседание от 14.07.2016 г. по гр. д. № 250/2016 г. на Окръжен съд – Ловеч молителят е посочил, че знае за тях, но съдът е отказал събирането им, поради неотносимост към предмета на спора. Същите са представени с молба от 22.08.2016 г. по гр. д. № 16463/2014 г. на Софийски градски съд, подписана от молителя. Твърдят, че представените документи нямат доказателствена сила по отношение на фактите от значение на спора, съответно тримесечният преклузивен срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК за представянето им е изтекъл.
При проверка допустимостта на производството, Върховният касационен съд, ІІ г.о., констатира следното:
Молбата за отмяна изхожда от легитимирано лице. Изложените твърдения сочат основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Молбата е подадена на 08.09.2016 г., т. е. в предвидения съобразно разпоредбите на чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК срок, с оглед датата, на която молителят е могъл да се снабди с новите писмени доказателства – с дати от 08.08.2016 г. и 11.08.2016 г. Молбата за отмяна, основаваща се на твърдение за наличие на нови писмени доказателства, които според молителя са от значение за фактите по спора, следва на това основание да се приеме за допустима, а преценката дали доказателствата са „новооткрити“ по смисъла на приложимия процесуален закон и дали същите са от съществено значение за делото, ще следва да се извърши със съдебното решение. Ето защо молбата за отмяна следва да бъде допусната до разглеждане за произнасяне по същество по нейната основателност.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА ДО РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на П. Д. П. за отмяна на влязло в сила решение № 185/25.07.2016 г. по гр. д. № 250/2016 г. на Окръжен съд – Ловеч.
Делото да се докладва на председателя на ІІ ГО на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: