О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 3
София, 06.01.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 16.11.2016 две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 3222/2016 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№3415/01.06.2016г.,подадена от К. А. К. и Ж. С. К.,чрез пълномощника им адвокат Д. Ч.,против решение№100/21.04.2016г. на Добрички окръжен съд,постановено по гр.д.№77/2016г. по описа на същия съд,в частта,с която се обезсилва решение № 113 от 8.12.2015 година на Генералтошевския районен съд по гр.д.№ 1/2015 г. по описа на съда-за отхвърляне исковете на иска на И. Г. и А. К. срещу Ж. С. К. и К. А. К. за осъждането им да прекратят неоснователни действия по пречене на упражняването на правото на собственост върху горепосочения имот,като отменя решението в частта, с която са отхвърлени исковете на И. Г. и А. К. срещу Ж. К. и К. К. по член 108 от ЗС, и вместо него е постановено : признава за установено по отношение на Ж. С. К. и К. А. К., с качество на ЕТ „С. –К. К.”правото на И. Г. Г. и А. К. К., на собственост върху поземлен имот ( нива ) с № 053060 по плана за земеразделяне на землището на [населено място], [община], с площ от 33,134 дка от ІІІ категория и осъжда ответниците да им предават владението върху него,както и в частта с която се изменя решението, в частта на осъждането на И. Г. и А. К. да заплатят на Ж. К. и К. К., с качество на ЕТ „ С.-К. К.”за разноски за първоинстанционното производство ,като ги НАМАЛЯВА от 2 053 лева на 1 044,93 ( хиляда и четиридесет и четири лева и деветдесет и три стотинки ) лева,и осъжда Ж. С. К. и К. А. К., с качество на [фирма] да заплатят на И. Г. Г. и А. К. К. сумата от 411,92 ( четиристотин и единадесет лева и деветдесет и две стотинки / лева, разноски за първоинстанционното производство и сумата от 801,31 ( осемстотин и един лева и тридесет и една стотинка ) лева, разноски за въззивното производство .
В касационната жалба се правят оплаквания,че въззивното решение в обжалваните му части е неправилно,поради нарушение на материалния закон,съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано,като се иска отмяна в тези му части,а по отношение частта,с която е обезсилено решението по предявения иск по член 109 ЗС същото е недопустимо и следва да бъде обезсилено..
Ответниците по касацонната жалба И. Г. Г. и А. К. К.,чрез пълномощника си адвокат Ю. Д. М.,в депозирания по делото писмен отговор,считат че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в посочените части на същото и молят то да не се допуска,а по същество считат жалбата за неоснователна.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е приел,че в обжалваното първоинстанционно решение има произнасяне по непредявен от ищците иск по член 109 ЗС.Съдът е посочил,че при твърдения,че нарушението на претендираното право на собственост се изразява само в продължаваща фактическа власт на ответника ЕТ,който „ обработва имота” и „отказва да предаде на ищците владението по отношение на собствения на ищците имот,независимо от множеството покани и жалби”,формулирането на петитум за осъждане на ответниците освен да предадат владението и „да прекратят за в бъдеще всякакви действия,с които пречат на ищците да упражняват правата си на собственици”,не съставлява търсена искова защита за втори вещен негаторен иск,поради което е стигнал до извода,че в тази му част решението подлежи на обезсилване на основание член 270,ал.3,изр.1 от ГПК.По отношение на исковете за ревандикация на процесния имот,предявени от И. Г. и А. К.,съдът е отбелязъл,че отхвърлянето им от първоинстанционния съд с постановеното решение е поради преценка за основателност на правоизключващото възражение от страна на ответниците,за нищожност на договора за продажба по нот.акт №172/2013г.,с който продавачът Т. Л. Г.,чрез настойника си К. Ф. Г.,продава на И. Г. и А. К. описания процесен недвижим имот,за който договор първоинстанционният съд е приел,че е нищожен на основание член 26,ал.1 пр.1 ЗЗД,защото е сключен от К. Ф.-настойник на поставения под пълно запрещение Т. Л. Г. и майка на купувача И. Г. при противоречие в интересите на представител и представляван вместо от особен представител при прилагане по аналогия правилото на чл.129,ал.2 СК.Съдът е посочил,че сключения договор,обективиран в горепосочения нотариален акт,е подчинен на разрешителен режим-чл.165,ал.4 вр. с чл.130,ал.3 СК,като за сключването му е дадено разрешение от районния съд-Решение №83/24.07.2013г. по гр.д.№3317/2013г. по описа на Добрички районен съд,въз основа на преценка че не противоречи на интереса на поднастойния прехвърлянето на голата собственост при запазване правото на ползване върху нивата срещу цена,платима по банковата сметка на продавача,като и че договорът е сключен от надлежен представител по чл.28,ал.4 ГПК и член 164,ал.3 СК,чието родство с другата страна по сделката не сочи на конфликт на интересите на представител и представляван.Съдът е отбелязъл,изрично,че не е налице хипотезата на член 129,ал.4 СК,тъй като сделка,сключена от настойник,вместо от нарочно овластен особен представител по член 29,ал.4 ГПК,не е нищожна поради противоречие със закона,и по тези обстоятелства тя е оспорима от представлявания спрямо тях след отказ от потвърждаването и по член 42,ал.2 ЗЗД.След анализ и обсъждане на доказателствата по делото във връзка с твърдяна нищожност на договора поради накърняване на добрите нрави-член 26,ал.1,пр.3 ЗЗД,относно твърденията на ответниците като сключена от настойника при сговаряне на купувача за увреждането му е уговорената цена,съдът е стигнал то извода,че по първите твърдяни обстоятелства сделката е оспорима само от представлявания,в чиято полза законът-член 40 урежда недействителността,а по отношение на цената се е позовал на задължителна практика,отнасяща се до сделки,сключени при значителна нееквивалентност в насрещните престации с оглед преследвана от страните конкретна цел,което не е налице в настоящия случай.Наред с това,съдът се е позовал и на данните по заключението на съдебно-икономическата експертиза във връзка с средните пазарни цени на имотите,вземайки под внимание прехвърлянето в случая само на „голата собственост”,както и че сделката е сключена в защита на интереса на продавача-осуетяване на извършването на бъдещи недействителни сделки,както и осигуряване на необходимите средства за битово обслужване и лечение.Съдът е стигнал до извода,че ответниците са получили фактическата власт върху имота по нищожна продажба от 2010г.,продължават да я упражняват,поради което предявените ревандикационни искове са основателни.
В изложението си по член 284,ал.3,т.1 ГПК,касаторите заявяват,че е налице хипотезата на член 280,ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
В точка първо римско от изложението си,касаторите твърдят/цитирам/:
„І.Решението в частта на обезсилване на решение №113/08.12.2015г. по гр.д.№1/2015г. е недопустимо,като постановено при наличието на нередовна искова молба в частта по иска чл.109 ЗС,тъй като ищецът,и след даване указания от първоинстанционния съд не е изпълнил нередовностите-да прецени от какво произтича правния му интерес от едновременно предявяване и поддържане на иск по чл.109 от ЗС,и на иск по чл.108 от ЗС.В представената от ищците допълнителна уточнителна молба в първоинстанционното производство ищците категорично заявяват,че поддържат и иска по член 109 от ЗС,и заявяват отново същите обстоятелства тази насока.В тази част решението е постановено в противоречие със задължителната практика на ВКС по въпроса:Как следва да процедира въззивният съд,ако констатира,че първоинстанционният съд се е произнесъл по искова молба,неотговаряща на изискванията начл.127,ал.1,т.4 и т.5 ГПК”,като се позовава на задължителна практика на ВКС,приложена с изложението.
Преди всичко съгласно приетото в т.1 на Тълкувателно решение №182009г. на ОСГТК на ВКС,касаторът е длъжен да формулира точно и ясно правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение,който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конретното дело.
Видно от приетото с цитираните по-горе решаващи мотиви на обжалваното въззивно решение,така поставения като правен въпрос е напълно неотносим към тях,тъй като съдът не е разрешавал такъв въпрос,както и същия не обуславя правните му идводи.Това е така,защото съдът е стигнал до извода,че решението на първоинстанционния съд,във връзка със разглеждане и произнасяне по претенция по член 109 ЗС е процесуално недопустимо,поради което е обезсилил решението в тази му част,тъй като първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявен иск.
Във втората част на изложението си касаторите твърдят,че въззивния съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по/цитирам/:
„следните въпроси от значение за изхода на спора:
1.Какъв е видът недействителност на договор,при който представителят на едната страна се е споразумял с другата страна във вреда на представлявания по смисъла на чл.40 ЗЗД/респ. против интереса на настойника по см. на чл.165,ал.1 от СК и кой може да се позове на нея.” и
„2.Длъжен ли е съдът да изследва целта на сключване на договор за продажба на недвижим имоти чрез представител на продавача и трябва ли да обсъди и да взема предвид какви са били мотивите на представителя за сключване на сделката,с оглед на това дали тя е в интерес на продавача и дали уговорената цена е изгодна за него.”
Съгласно приетото с т.3 на Тълкувателно решение №5/2014г. на ОСГТК на ВКС:договор,при който представителят на едната страна се е сопразумял с другата страна във вреда на представлявания по смисъла на чл.40 ЗЗД,не поражда целените с него правни последици и е недействителен,но на тази недействителност може да се позове само представляваният”.С оглед изложеното в решаващите мотиви,правните изводи на въззивния съд по така разрешения правен въпрос,посочен в точка 2, са в съответствие с приетото с тази задължителна практика на ВКС.
По отношение на формулирания в точка 2,касаторите навеждат доводи,които имат само характер на касационни оплаквания,отнасящи се до неправилни изводи на съда,които представляват касационни оплаквания по смисъла на член 281,т.3 ГПК,и които са различни от основанията за допускане на касационно обжалване по смисъла на член 280,ал.1 ГПК,тъй като преценката за правилността на обжалваното въззивно решение,ще се направи след допускането му до касационно обжалване,в производството по реда на член 290 ГПК.
Ето защо,касационният съд намира,че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната му част.
На ответниците по касационната жалба И. Г. Г. и А. К. К.,на основание член 78,ал.2 ГПК,следва да бъда присъдени поиисканите и направени разноски за настоящата касационна инстанция в размер на 3000 лева,представляващи адвокатско възнаграждение,съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 27.06.2016г.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №100/21.04.2016г. на Добрички окръжен съд,постановено по в.гр.д.№77/2016г. по описа на същия съд,в обжалваната му част.
ОСЪЖДА К. А. К. и Ж. С. К. да заплатят на И. Г. Г. и А. К. К.,сумата от 3000 лева/три хиляди лева/,разноски по делото за настоящата касационна инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: