О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 58
София, 10.02. 2015 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на пети ноември, две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 5846/14г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. Д. Б., Х. Н. Б.,Ц. С. М., К. Г. М., Р. Г. М.,Р. Г. М., Р. И. Ц., Р. С. К., всички чрез пълномощника им адвокат Л., срещу въззивно решение № 4231/12.06.2014г. по гр.д. № 4244/14г. на Софийския градски съд.
В приложенията по чл.284,ал.3,т.1 ГПК от 21.07.2014г. и от 14.08.2014г. са изложени материалноправни и процесуалноправни въпроси. Твърди се, че касационното обжалване трябва да бъде допуснато за извършване преценка за допустимостта на въззивното решение, тъй като е постановено срещу починало лице – ищцата Л. Г. А.. Поставят се следнит правни въпроси : 1.Изграждането преди влизане в сила на ЗСПЗЗ на единична жилищна сграда в реституирания по същия закон имот, когато тя не е част от градоустройствено мероприятие и не е част от застрояване като комплекс от строителни дейности, представлява ли мероприяти по смисъла на чл.10б ЗСПЗЗ. 2.Приложимо ли е ограничението на чл.10,ал.7 ЗСПЗЗ за реституция, ако в имота е изградена от държавата единична жилищна сграда, дори същата да е законна, или разпоредбата се прилага само за физически лица, построили сгради в такива имоти. 3.Каква е доказателствената сила на акта за държавна собственост и задължението на съда по приложение на императивни правни норми. 4.Може ли въззивният съд да обсъжда и изследва факти и обстоятелства, каквито не са заявени своевременно от ответника, може ли да се обсъждат служебно незаявени доводи – в случая пречките за реституция по чл.10б,ал.1 ЗСПЗЗ, чл.17а и §6,ал.6 ЗППДОБП. 5.Може ли въззивният съд да постанови решението си въз основа на доводи, по които не е предоставил възможност на страните да изразят становище. 6.Дължи ли произнасяне съдът по възражения, наведени във въззивната жалба, но извън срока по чл.131 ГПК. 7.Ползва ли се с материалноправна доказателствена сила констативният нотариален акт за собственост. Твърди се, че въпросите са решени в противоречие с практиката на ВКС и се решават противоречиво от съдилищата. Прилагат се съдебни решения.
Ответникът по касация [фирма] сочи, че касационната жалба е неоснователна в отговор по чл.287,ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и отговаря на изискванията на чл.284 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е отменено решение от 05.08.2013г. по гр.д.№11250/2011г. на Софийския районен съд в частта, с която е уважен иск по чл.109 ЗС. Постановено е друго, с което е отхвърлен предявеният от Е. Д. Б., Х. Н. Б., Ц. С. М., К. Г. М., Р. Г. М., Р. Г. М. и Л. Г. А. срещу [фирма] иск с правно основание чл.109 ЗС за премахване на частта от едноетажна сграда с площ 343,50 кв.м., навлизащи в имот – ПИ № 2703, кв.162 по плана на София, м.С. град, попадащ в УПИ VІІІ по неприложена регулация.
Въззивният съд е приел, че не е доказана активната материално правна легитимация. Ищците не са собственици на процесния поземлен имот, в който се намира сглрадата, на посоченото от тях основание – реституция по ЗСПЗЗ.Ответникът е оспорил в срока по чл.131 ГПК материално правните предпоставки за реституция поради наличие застрояване на имота от държавата към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ. Установено е по делото Ответникът не е бил страна в административното производство по ЗСПЗЗ, поради съдът следва да извърши контрол за материалната законосъобразност на административния акт. Въззивният съд е приел за установено, че процесният възстановен имот е бил част от собствения на наследодателя на ищците З. Б. земеделски имот – нива от 4,4 дка. Той е придобит от наследодателя по силата на съдебна спогодба от 16.06.1953г. по гр.д.№514/953г. Част от целия имот е реституирана с решение на ПК № 1104/115/25.05.1994г. като за процесната част е постановен отказ на ПК поради наличие пречките на чл.10б ЗСПЗЗ. С решение от 26.01.2001г. по гр.д.№2996/2000г. на СРС отказът е отменен и собствеността върху процесния имот пл.№2703 с 539 кв.м. е възстановена. От удостоверение по чл.13,ал.4 ППЗСПЗЗ и скицата към него е посочено, че имотът /общо 4.4 дка/ попада в регулационния план на м.”Студентски град” и е предвиден за разширение на Висшия икономически институт. Това мероприятие не е реализирано, но върху част от имота има съществуващи масивни едноетажни сгради, които се ползват от фирма „Озеленяване”. От данните по делото е установено, че сградата на ответника /с обща площ 343 кв.м./ попада с площ от 287 кв.м. във възстановения имот пл.№2703. Въззивният съд е направил разграничние между разпоредбите на чл.10,ал.7 ЗСПЗЗ и чл.10б,ал.1 ЗСПЗЗ и е приел, че първата изключва реституция на бивши земеделски земи в границите на урбанизирани територии когато при спазване на всички нормативни изисквания са построени сгради на трети лица, или е отстъпено право на строеж и законно разрешеният строеж е започнал към 01.03.1991г. Втората разпоредба изключва реституция на земеделски земи както в урбанизираните територии, така и извън тях, ако те са застроени или върху тях са проведени мероприятия, които не позволяват възстановяване на собствеността /§1в, ал.1 и 2 ППЗСПЗЗ/ като е без значение законността на строежите.Хипотезата на чл.10,ал.7 ЗСПЗЗ е специална по отношение на хипотезата на чл.10б,ал.1, ЗСПЗЗ и касае застрояване от физически лица, а втората – обществени и стопански мероприятия. От данните по делото, в т.ч. техническите експертизи и отбелязвания в АДС №10948/1980г. е установено, че процесната сграда е построена след обобоществяването на имота и завземането му от държавата, а не от частни лица, нанесена е в кадастралния план от 1974г. и е актувана като нов държавен имот въз основа на заповед № І-262/1961г. на министерство на просветата и културата. Касае се за обществено мероприятие за държавни нужди, попадащо в приложното поле на чл.10б,ал.1 ЗСПЗЗ, при което законност на строежите не се изисква. Ето защо не може да се приеме, че процесният имот не е бил застроен към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ по смисъла на чл.10б,ал.1 ЗСПЗЗ или чл.10,ал.7 ЗСПЗЗ, което е пречка за реституцията му. От представените писмени доказателства се установява, че при образуване на ЕТД с държавно имущество [фирма] през 1993г. държавата е предоставила сградата, както и земята под нея в активите му. Дружеството е приватизирано чрез продажба на дялове през 2002г. и 2004г. Тези обстоятелства се явяват юридическа пречка за реституция на имота съгласно §6,ал.6 ЗППДОП /отм./, според която в случаите на сключена приватизационна сделка, както и в случаите когато в активите на държавни или общински предприятия са включени движими или недвижими имоти – собственост на правоимащите по ЗОСОИ и ЗСПЗЗ, последните се обезщетяват с акции и дялове на дружеството или с компенсаторни записи по реда на ЗОСОИ.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение в частта, постановена срещу починала страна в процеса – Л. Г. А.. От приложеното удостоверение А. е починала на 27.02.2014г. – преди последното заседание пред въззивния съд. С оглед приетото в т.1 от ТР№1/2009г.,ОСГТК, ВКС не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от посочения от самия касатор, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение. В разглеждания случай обжалването следва да се допусне в посочената част с оглед евентуална недопустимост на решението и предвид посоченото от касаторите и приложеното удостоверение за наследници.
В останалата част въззивното решение не следва да бъде допускано до касационно обжалване и по двете касационни жалби, поради липса предпоставките на чл.280,ал.1,т.1 и т.2 ГПК. Всички въпроси /въпрос 1 и 2/, касаещи изградената преди влизане в сила на ЗСПЗЗ масивна сграда в реституирания по същия закон имот, не са решени в противоречие с практиката на ВКС, в т.ч. и приложените от касаторите съдебни решения. Това е така, защото въззивният съд е приел, че застрояването е извършено от държавата и попада в хипотезата на чл.10б,ал.1 ЗСПЗЗ, поради което е пречка за реституиране на земята под него в реални граници. Въззивният съд е направил разграничение между разпоредбите на чл.10,ал.7 ЗСПЗЗ и чл.10б,ал.1 ЗСПЗЗ и в съответствие с утвърдената съдебна практика е приел, че първата хипотеза е специална по отношение на втората и касае застрояване от физически лица въз основа на редовни строителни книжа. Втората хипотеза касае застрояване за обществени и стопански мероприятия и извършени строителни дейности върху имота /примерно посочени в §1в,ППЗСПЗЗ/. Въпрос на всяка конкретно установена фактическа обстановка е дали такова застрояване върху имота е комплекс от няколко сгради, отделен строеж или съоръжения и пр. Решения № 310/2010г. по гр.д.№494/2009г., № 226/2013г. по гр.д.№3136/2013г., и №373/2012г. по гр.д.№1309/2010г. на ВКС не могат да послужат за допускане касационно обжалване на решението в хипотезата на чл.280,ал.1, т.1 ГПК, тъй като касаят различни фактически обстановки относно застроеното върху съответния имот към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ и разглеждат въпроса за приложното поле на чл.10б,ал.1 и чл.10,ал.7 ЗСПЗЗ. Като е приел, че е налице застрояване /масивна сграда/ по смисъла на §1в, въззивният съд не е дал разрешение на поставените въпроси в противоречие с цитираната практика.
По въпросите за доказателствената сила на акта за държавна собственост и на констативния нотариален акт за собственост също не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на въззивното решение. Въззивният съд не е приел, че АДС има конститутивен ефект, в каквато насока са доводите на касаторите. В съответствие с постоянната съдебна практика, в т.ч. и посоченото от касатора решение №61/2014г. по гр.д.№ 7685/2013г., ВКС и ТР№11/2013г. по тълк.д.№11/2012г., ОСГК е преценявана доказателствената сила на АДС и констативния нотариален акт за собственост като са приети за установени отразените в тях факти – актуването на имота като нов държавен въз основа на цитираните заповеди. Признато е легитимиращото действие на акта, по силата на който имотът се счита държавен до доказване на противното. Съдът е формирал правните си изводи въз основа на всички доказателства по делото и разпоредбите на закона. В тежест на касаторите е било да посочат доказателства, отричащи принадлежността на правото на собственост към патримониума на държавата. Не са налице сочените основания на чл.280,ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване и поставените процесуално правни въпроси. Въпроси 4 и 6 не могат да бъдат преценени като относими, тъй като въззивният съд не е обсъждал възражения, факти и обстоятелства, каквито не са заявени своевременно от ответника. И първоинстанционният и въззивният съд са приели, че с отговора по чл.131 ГПК, както и с твърденията в исковата молба по инцидентния установителен иск, ответникът е оспорил материалноправните предпоставки за реституцията по ЗСПЗЗ поради наличие на застрояване в имота.Оспорването законосъобразността на реституцията в този смисъл е заявено от ответника, поради което не може да се приеме, че въззивният съд служебно и по незаявени доводи е изследвал пречките за реституция по чл.10б,ал.1 ЗСПЗЗ. Въпросите, касаещи чл.17а и §6,ал.6 ЗППДОБП не са обуславящи изхода на делото, доколкото изводите на въззивния съд са допълващи основния такъв за наличие пречките на чл.10а,ал.1 ЗСПЗЗ. При това положение не може да се приеме, че поставените въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС. В останалата си част изложенията по чл.284,ал.3,т.1 ГПК съдържат оплаквания за необоснованост на съдебния акт. Това са оплаквания по чл.281,т.3 ГПК и не могат самостоятелно да послужат за допускане касационно обжалване на решението в производството по селекция на жалбите по чл.288 ГПК, в каквато насока са и указанията, дадени с т.1 от ТР№1/10.02.2010г. по т.д.№1/2009г., ОСГТК.
С оглед изложеното налице са предпоставките за разглеждане на касационните жалби по същество само досежно посочената част на въззивното решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 4231/12.06.2014г. по гр.д. № 4244/14г. на Софийския градски съд в частта, постановена срещу Л. Г. А..
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ касационната жалба.
УКАЗВА на касаторите Р. И. Ц. и Р. С. К. /наследници на Л. А./ да внесат по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на общо 132 лева и да приложат вносния документ в едноседмичен срок от съобщението. В противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение в останалата му част.
След изтичане на срока делото да се докладва за насрочване или прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: