О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№93
гр. София, 29.06. 2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
като изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 2340/2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК.
Постъпила е молба от адвокат Г. В. В., [населено място], действащ в лично качество и като пълномощник на П. И. А. – В., [населено място] /ответници по гр. д. № 1543/2014 г. по описа на ВКС/, за отмяна на влязло в сила решение № 215 от 04.11.2016 г. по гр. д. № 1543/2014 г. на ВКС, І г. о. С него е отменено решение № 735 от 11.11.2013 г. по в. гр. д. № 861/2013 г. на Окръжен съд – Русе в частта, с която е потвърдено решение № 921 от 22.05.2013 г. по гр. д. № 5783/2012 г. на Районен съд – Русе за отхвърляне на евентуалните искове по чл. 108 и чл. 109 ЗС, предявени от Е. К. Б. срещу Г. В. В. и П. И. А. – В., като вместо това е признато за установено, че Е. К. Б. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] ет. 4, като собственик на 37,49/95,56 ид. части от апартамент, находящ се в [населено място],[жк], блок „М. конник”, вх. В, ет. 8, ап. 6, с площ от 95,56 кв. м., е собственик на 37,49/95,56 ид. части от тоалетната, попадаща условно в частта, означена като апартамент № 6 А, и са осъдени ответниците Г. В. В. и П. И. А. – В. да й предадат владението на 37,49/95,56 ид. части от посочената тоалетна. Ответниците са осъдени на основание чл. 109 ЗС да възстановят зазиданата врата на тоалетната откъм общия коридор на четиристайния апартамент, който условно го разделя на две части, както и да възстановят стената между тоалетната и бившето помещение за пералня на апартамента. В останалата обжалвана част по главните искове с правно основание чл.108 и чл.109 ЗС въззивното решение е оставено в сила.
Молбата за отмяна се поддържа на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Твърди се, че след постановяване на решението, чиято отмяна се иска, на молителите е станало известно ново писмено доказателство, от съществено значение за делото, а именно: възстановена строителна документация, касаеща разделянето на спорния четиристаен апартамент № 6, VІІІ ет., вх. „В“, бл. „М. конник“,[жк], [населено място], на два отделни апартамента с № 6 А и № 6 Б /по възлагане на молителите е съставен приложеният като ново писмено доказателство възстановен инвестиционен проект съгласно чл. 145, ал. 5 ЗУТ за отделяне на ап. № 6 А от процесния ап. № 6/. Молителите поддържат, че представеният одобрен архитектурен проект, възстановен по реда на чл. 145, ал. 5 ЗУТ, е от съществено значение за изхода на делото, както и че не са могли да се снабдят с него преди приключване на делото /съответно да го представят своевременно в предходно производство по отмяна, в което молбата им е оставена без уважение с решение № 76/17.07.2017 г. по гр. д. № 980/2017 г., ВКС, I г. о./. Твърдят, че възстановяването и наличието на одобрен проект за разделяне на процесното жилище доказва, че собствениците са придобили реални, а не идеални части от четиристайния апартамент. В проекта е указано как следва да бъде извършено разделянето на двете жилища и кое помещение от четиристайния апартамент към кой от новообразуваните два апартамента № 6 А и № 6 Б се приобщава. От него се установява, че към момента на сключване на сделката за покупко – продажба, реално определените части от недвижимия имот са били обособени като самостоятелни обекти, съобразно изискванията на действащия устройствен закон.
В срока по чл. 306, ал. 3 ГПК ответникът по молбата – Е. К. Б., [населено място], чрез пълномощника си адвокат Е. К., оспорва същата като неоснователна в писмено становище. Излага съображения, че представеното с молбата за отмяна новосъздадено писмено доказателство не е от съществено значение за делото, тъй като не се отнася до разделянето на процесния апартамент № 6. То е ирелевантно и не би довело до обратен на постановения в решението, чиято отмяна се иска, правен извод.
При проверка допустимостта на производството, Върховният касационен съд, ІІ г. о., констатира следното:
Молбата за отмяна изхожда от легитимирани лица. Изложените твърдения сочат основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Молбата е подадена на 22.08.2017 г., т. е. в предвидения съобразно разпоредбите на чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК тримесечен преклузивен срок, с оглед датата, на която молителите твърдят, че са могли да се снабдят с новото писмено доказателство – 26.07.2017 г., непосредствено след одобряване на проекта от главния архитект на [община] и получаването му от молителите, или пет месеца след внасяне на преписка вх. № УТ – 63 – 10/23.02.2017 г. за започване на процедура по реда на чл. 145, ал. 5 ЗУТ за възстановяване на изгубени инвестиционни проекти. Молбата за отмяна се основава на твърдение за наличие на нови писмени доказателства, които според молителите са от значение за фактите по спора. На това основание следва да се приеме за допустима, а преценката дали доказателствата са от съществено значение за делото ще се извърши със съдебното решение. Ето защо молбата за отмяна следва да бъде допусната до разглеждане за произнасяне по същество по нейната основателност.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА ДО РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на Г. В. В. и П. И. А. – В. за отмяна на влязло в сила решение № 215 от 04.11.2016 г. по гр. д. № 1543/2014 г. на ВКС, І г. о.
Делото да се докладва на председателя на ІІ ГО на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: