О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 513
София, 24.10. 2012 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети септември, две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 534/2012г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Н. М. и Н. М. М., чрез пълномощника му адв.С. А., срещу въззивно решение от 26.01.2012г. по гр.д. № 2021/2011г. на Пловдивския окръжен съд. В приложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК от 04.03.2010г. са изложени процесуалноправни и материалноправни въпроси – за допустимост на въззивната жалба на конституирана във въззивното производство страна-необходим другар на ищеца, за основаване на решението само върху избрани, а не всички доказателства, за това дали настъпва реституцията по ЗВСНОИ по ЗТСУ и др. за всички съсобственици на отчуждения имот, при положение че не всички са поискали отмяна на отчуждаването.Твърди се недопустимост на обжалваното решение. Прилагат се съдебни решения.
Ответникът по касация [община] счита, че същата е неоснователна.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е отменено решение от 04.11.2005г. по гр.д.№636/2005г. на Районен съд – Пловдив в частта, с която признато за установено по отношение на [община], че В. М. и Н. М. са собственици на 90,4/100 ид.ч. от апартамент №14, находящ се в [населено място], [улица], [жилищен адрес] ведно с избено помещение №14 и е постановено друго, с което е отхвърлен искът, предявен от В. М. и Н. М. срещу [община] за признаване за установено, че ищците са собственици на 90,4/100 ид.ч. от същия апартамент. В частта, с която е отхвърлен искът за признаване за установено, че ищците са собственици на апартамента за разликата от 90,4/100 ид.ч. до пълния предявен размер първоинстанционното решение е оставено в сила.
Въззивният съд е приел, че при отмяна на отчуждаването по силата на чл.5,ал.1 ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др. отстъпените в обезщетение жилища и други обекти стават общинска собственост. При това положение процесният имот,който е бил отстъпен в обезщетение на В. М., след отмяна на отчуждаването по реда на цитирания закон се е върнал в патримониума на общината. Без значение е обстоятелството, че отчуждаването е частично отменено – не за целия имот, а за реална част от него.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. С оглед приетото в т.1 от ТР№1/2009г.,ОСГТК ВКС не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от посочения от самия касатор, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение. В разглеждания случай обжалването следва да се допусне с оглед евентуална недопустимост на решението предвид направеното от ищците оттегляне на иска във въззивната инстанция – съдебно заседание от 06.12.2011г., изразеното от ответника становище и допустимостта на производството след тези процесуални действия.
С оглед изложеното налице са предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество, поради което следва да се допусне касационното обжалване на решението. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 26.01.2012г. по гр.д. № 2021/2011г. на Пловдивския окръжен съд.
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ касационната жалба.
УКАЗВА на В. Н. М. и Н. М. М. да внесат по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 188 лева и да приложат вносния документ в едноседмичен срок от съобщението. В противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
След изтичане на срока делото да се докладва за насрочване или прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: