О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 500
София, 28.12.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 19.10.2016 две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията)ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №2707/2016 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№5506/05.04.2016г.,подадена от Р. Н. Ф. и Г. Г. Ф.,чрез пълномощника им адвокат Й. П. Й.,против решение № ІІ-136 от 01.02.2016г. на Бургаски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№1067/2015г. по описа на същия съд,с което е отменено решение №34/23.03.2015г. по гр.д.№30/2014г. по описа на Царевски районен съд и вместо него е постановено:приема за установено по отношение на Е. Н. В.,че Г. Г. Ф. и Р. Н. Ф.,не са собственици на поземлен имот в [населено място],Бургаска област,местн.”В. п.”,с площ 891 кв.м,представляващ поземлен имот с идентификатор 48619.506.366 по действащата кадастрална карта на [населено място].
В касационната жалба се правят оплаквания,че обжалваното въззивно решение е неправилно,като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон,и се иска неговата отмяна.
Ответникът по касационната жалба Е. Н. В.,чрез пълномощника си адвокат П. Т.,в депозирания по делото писмен отговор счита,че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и моли същото да не се допуска.
С решаващите си мотиви,съдът е констатирал,че ищецът черпи правата си от нот.акт № 1, том II, рег.№ 1238, дело № 175/2006 г., вписан под акт № 142, том IV, дело № 916, Вх.рег. № 1186 на Службата по вписванията при ЦРС, с който е закупил от Е. А. Д., Р. Н. Д. и М. Н. Я., поземлен имот с идентификатор 486190802438 по плана на новообразуваните имоти по §4 от ЗСПЗЗ на [населено място], м.„В. п.“, при граници на имота: изток – имот № 2087, запад – път, север – път и юг – имот № 2092,като с приложение към нотариалния акт са описани Заповед № РД-01-391/26.04.2005 г. на Кмета на [община] и Протокол за въвод във владение на новообразуван имот от 08.09.2005 г., изд.от [община],а съгласно удостоверение изх.№ 94-01-2897/02.09.2014 г., издадено от [община], поземлен имот с идентификатор 486190802438 по плана на новообразуваните имоти по §4 от ЗСПЗЗ на [населено място], м.„В. п.“, и ПИ с идентификатор 48619.506.366 по действаща кадастрална карта на [населено място], са част от бивш имот 2087, целият с площ от 1 930 кв.м. по кадастралния план на зоната за земеделско ползване – ПМС по чл.11 от Закона за единния кадастър,и по заключение на в.л.инж.Г. по СТЕ, имот пл.№ 2438 (част от б.имот пл.№ 2087 по кадастралния план на имотите в зоната за земеделско ползване по ПМС 11/1985 г.), възстановен на праводателите на ищеца, по действаща кадастрална карта на [населено място] е с идентификатор 48619.506.366, с площ от 891 кв.м. Като собственик на този имот в регистъра към Кадастралната карта е записан първият ответник, съгл.нот.акт № 180, том X, н.д. № 3444/1991 г. и нот.акт № 85, том XVIII, н.д. № 5786/1994 г. Съдът е посочил,че ответниците се легитимират като собственици на ПИ с идентификатор 48619.506.366 с нот.акт за покупко-продажба на недвижим имот №180, том X, дело 3444/1991 г. от 15.VII.1991 г., по силата на който ответникът Г. Ф., по време на брака си с ответницата Р. Ф., е закупил 1/2 ид.ч. от недвижим имот от 1000.00 кв.м., представляващ имот № 2087 по кадастралния план на зоната за земеделско ползване в „С. к.“ по плана на [населено място], при граници на имота: север – път; изток – П. Т., юг – Г. П. и запад – път; и с нот.акт за покупко-продажба на недвижим имот № 85, том XVIII, дело № 5786/1994 г. от 13.07.1994 г., също по време на брака на страните, е закупил още 1/2 ид.ч. от същия недвижим имот,като последните твърдят, че са придобили имота от собственици, както и, че го владеят отпреди сключването на първата сделка на 15.07.1991 г., непрекъснато и необезпокоявано до настоящия момент.Съдът е отбелязъл,че праводателите на ответниците – продавачите по двата нотариални акта – по нот.акт №180, том X, дело 3444/1991 г. – П. Т. П., М. П. П. и Т. П. П., и по нот.акт № 85, том XVIII, дело № 5786/1994 г. – А. В. Д. и М. К. Д., се легитимират като собственици на имота с нот.акт № 154, т.VІ, дело № 2758/1972 г., с който П. Т. П. е признат за собственик по давност на лозе от 1 дка, находящо се в [населено място] – С. к. – в землището, насадено с лозя, при граници: изток – Я. Д., север – В. М., запад – път, и юг – Г. П., като А. В. Д. и М. К. Д. първоначално, заедно с ответника, са закупили от П. Т. П., М. П. П. и Т. П. П. с нот.акт за покупко-продажба на недвижим имот №180, том X, дело 3444/1991 г. от 15.VII.1991 г., Ѕ ид.част от описания в нотариалния акт имот, а впоследствие с нот.акт № 85, том XVIII, дело № 5786/1994 г. от 13.07.1994 г. са продали на ответника Г. Ф. своята 1/2 ид.част от имота.С оглед установената фактическа обстановка, съдът е приел, че от 1956 г., когато имот № 83 по земеустройствения план от 1929 г. е бил признат за собственост на Я. Д. като лозе; към 1972 г., когато праводателят на ответниците е бил признат за собственик по давност на „лозе от 1 дка … в землището насадено с лозя“; към 1985 г., когато имотът попада в зона за земеделско ползване; и към 1991 г., когато влиза в сила ЗСПЗЗ, е имал характера на земеделска земя,а според в.л.Г., имотът никога не е влизал в строителните граници и характерът на земята не е променян.Съдът е посочил,че след като. собствеността върху процесния имот подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, съгласно чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ, изтеклата придобивна давност за този имот, не се зачита и започва да тече от деня на влизането на тази разпоредба в сила, т.е.праводателят на ответниците П. Т. П. не би могъл да придобие по давност към 1972 г. лозето от 1 дка, част от б.имот № 83 по земеустройствения план от 1929 г., съответно – да прехвърли свои права, каквито не притежава върху този имот, на ответниците, т.е.ответниците не са собственици на имота на основание сделките в представените от тях два нотариални акта – нот.акт №180, том X, дело 3444/1991 г. и нот.акт № 85, том XVIII, дело № 5786/1994 г.Съдът е стигнал до извода,че в настоящия случай собствеността върху процесния недвижим имот е възстановена на праводателите на ищците с решение № 59/1.3 от 03.06.1993 г. на ПК Ц., но след като в самото решение изрично е отбелязано, че „Въвод в парцела ще се извърши с допълнителен протокол ,като неразделна част от настоящото решение след задължително разплащане с ползвателите“,при което положение приема, че макар реституираното лозе от 3 дка, находящо се в терен по §4, да е описано като парцел 83 от ч.земеустр.план изработен 1929 г., имотът не е описан по действащия към момента кадастрален план, към решението не е имало скица, която да отрази реалните граници на имота, а е предстояло тепърва и заплащането от ползвателите, имащи право на изкупуване на имотите попадащи в границите на парцел 83 от ч.земеустр.план изработен 1929 г., предоставени за земеделско ползване. Ето защо, решението на ПК Ц. не е породило конститутивен ефект преди издаване на Заповед № РД-01-391/26.04.2005 г. на Кмета на [община], и извършения на 08.09.2005 г. на основание на тази заповед въвод във владение на наследниците на Я. Д. Д. с Протокол за въвод във владение на новообразуван имот в м.“В. п.“, землище на [населено място].В резултат на това съдът приема,че придобивна давност в полза на ответниците е могла да започне да тече, едва след въвода във владение на праводателите на ищеца – от 08.09.2005 г., при което, до завеждането на иска на 19.03.2014 г. в полза на ответниците не е изтекла необходимата за придобиване собствеността върху имота 10 годишна придобивна давност,поради което ответниците не са придобили имота и по давност, каквито възражения са навели в отговора си на исковата молба, и предявените искове са основателни и доказани.
В изложението си,приложено към касационната жалба,касаторите заявяват,че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,съгласно член 280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК.
В първата част от изложението си/раздел първо римско/,касаторите формулират като процесуалноправни въпроси,относно съдържанието на въззивната жалба и възможностите за допълването й,както и за задълженията на въззивния съд да разгледа само направените в жалбата оплаквания,както и за момента на настъпване на преклузиите,съгласно член 266 ГПК,за които се твърди,че са разрешени в противоречие с т.2 и т.3 на Тълкувателно решение №1/2013г. на ОСГТК на ВКС.Във връзка с тези твърдения,касаторите навеждат касационни оплаквания по смисъла на член 281,т.3 ГПК.
Касационният съд намира,че постановеното с решаващите мотиви на обжалваното въззивно решение при разрешаването на горепосочените процесуалноправни въпроси не е в противоречие,а напротив в съответствие с приетото с т.3 на ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС.Видно от съдържанието на въззивната жалба и изложеното в тази връзка в мотивите на определение №2404,постановено в закрито заседание на 19.10.2015г. ,въззивният съд се е позовал на съдържащите се във въззивната жалба оплаквания за необоснованост на обжалваното решение на първоинстанционния съд,въведените също така оплаквания за нарушения на съдопроизводствените правила,поради което е приложил разпоредбата на член 266,ал.3 ГПК,като се е позовал и на точка трета от горепосоченото тълкувателно решение на ВКС.
Ето защо,не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по така формулираните от касаторите процесуалноправни въпроси.
Във втората част от изложението си/раздел второ римско/,касаторите твърдят,че съдът се е произнесъл по материалноправни въпроси,във връзка с приключването на реституционната процедура по отношение на имоти,собствеността върху които се възстановява по реда на ЗСПЗЗ,попадащи в терени по параграф 4 от ЗСПЗЗ,като съдът е разрешил с постановеното въззивно решение,правен въпрос,а именно/цитирам/:
„Допустимо ли е придобиването на имот,собствеността върху който е възстановена по реда на ЗСПЗЗ,с изтичане на петгодишен давностен срок по чл.79,ал.2 ЗС от влизане в сила на чл.5,ал.2 ЗВСОНИ/22.11.1997г./,или необходимият за това срок е винаги десетгодишен,съгласно чл.79,ал.1 ЗС?”,който е разрешен в противоречие с Тълкувателно решение №10/2012г. на ОСГК на ВКС.
Касационният съд намира,че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по така посочения правен въпрос при условията на член 280,ал.1,т.1 ГПК.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № ІІ-136 от 01.02.2016г. на Бургаски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№1067/2015г. по описа на същия съд.
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ касационната жалба.
Да се изпрати съобщение на Р. Н. Ф. и Г. Г. Ф.,лично и чрез пълномощника им адвокат Й. П. Й.,в едноседмичен срок да внесат по сметка на ВКС сумата от 105,25 лева,съгласно член 18,ал.2 от Тарифата за държавни такси събирани от съдилищата и представят документ по делото за внасянето й,като в противен случай жалбата ще им бъде върната.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: