О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 161
София, 14.03.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 22.02.2012 две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №92/2012 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от Ф. Х. М. от [населено място], [община],чрез пълномощника й адвокат Е. С.,против решение №92/02.11.2011г. на Силистренски окръжен съд,постановено по гр.д.№212/2011г. по описа на същия съд,с което се потвърждава решение №138/15.07.2011г.,постановено по гр.д.№487/2010г. по описа на Дуловски районен съд за отхвърляне на предявения от Ф. Х. М. против Х. М. Х. и Г. Ф. Х.,иск с правно основание член 108 от ЗС.
В изложението си приложено към касационната жалба,касаторът заявява,че съдът се е произнесъл по правни въпроси,които са обусловили изхода на делото,а именно/цитирам/:
„1.При противоречие между гласните доказателства/заинтересовани и незаинтересовани/ чии показания се кредитират и следва ли да се изложат подробни аргументи за това?
2.Изплащането на кредита по ипотекиран имот води ли до придобиване на собственост върху него?
3.Договора в полза на трето лице трябва ли да е писмен,да е индивидуализирано това лице и да се посочи начина на изпълнение?
4.Началото на давностно владение свързано ли е с реалната фактическа власт върху имота или е достатъчно само намерението за владение?
5.Владението следва ли да е явно,да се манифестира спрямо всички,вкл. и спрямо бившия собственик на имота и ако е да по какъв начин?
6.Ако държателят на имота промени намерението си спрямо него следва ли това да се демонстрира спрямо трети лица,вкл. и към собственика и ако по какъв начин?”,които са разрешени в противоречие с практиката на ВКС,решавани противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона,както и за развитието на правото,последното свързано с тълкуването на член 22 ал.1 от ЗЗД,член 68,член 70,член.79 и член 108 от ЗС.
В подкрепа на първия посочен правен въпрос,се цитира и прилага решение №70 от 30.11.1980г. по гр.д.№65/2080г. по описа на ОСГК на ВС,според което при преценка на гласни доказателства,съдът е длъжен да посочи съображения защо не дава вяра на свидетелите,които приема за недостоверни.Когато свидетелите,посочени от едната страна,са в еднаква или нееднаква степен на родство с двете страни,съдът е длъжен да приложи член 136 от ГПК/отм/,като посочи съображения за обективност на тези свидетели от аспекта на двете страни.
По втори и трети въпрос,съответно се сочат: решение №3274/07.09.1972г. по гр.д..№1020/1971г. по описа на ІІго,ВС,според което при сключване на договор в полза на трето лице,последното трябва да бъде точно определено и решение №701/03.06.1993г. по гр.д.№1713/1992г.,ІVго по описа на ВС,според което изплащането на заем по покупката на апартамент не прави собственик лицето,което го е изплатило.
Наред с това се посочват и прилагат решения на ВКС,постановени по реда на отменения ГПК,относно приложението на член 79 ал.1 от ЗС,член 71,член 74 и член 79 от ЗС.Посочват се и се прилагат и решения на Бургаски окръжен съд и на Кърджалийски окръжен съд,за които няма данни,че са влезли в законна сила.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че ищцата Ф. М. е придобила по силата на договор за покупко-продажба по реда на НДИ от 09.05.1990г. процесния недвижим имот-апартамент в [населено място],описан в същия,с избено помещение №1 и 9,11 идеални части от общите части на сградата за сумата 13610 лева,изплатена напълно от купувача,покрита със собствени средства в размер на 1610 лева и заемни средства в размер на 12000 лева,като е отбелязано,че след придобиване на правото на собственост върху имота, на 14.10. 1998г. с нотариален акт №33,т.І,дело №1137/1998г.,във връзка със сключен договор за заем между [фирма] Д. и ищцата Ф. Х. М. в размер на 6000 лева, за обезпечаване на сумата е учредена ипотека върху собственият недвижим имот на ищцата,предмет на настоящата ревандикационна претенция.Съдът е приел,че са налице доказателства по делото,че тази сума ,по отпуснатия заем е била погасена от родителите на ответника Х. М. през 1999г,като в тази връзка се обсъждат твърденията на ищцата,че сумата е била предоставена на брата на ответника,обсъждат се писмените и гласни доказателства,за начина на погасяването на този заем,междувременно прехвърлен чрез договор/цесия/ от Кредитна банка на ЗК”Б.-93”с.Б..В резултат само на анализа на доказателствата относно погасяването на този заем,отпуснат на ищцата,от нейните роднини-родители на ответника Х.,съдът е стигнал до извода,че началото на давностното владение на ответниците е започнало в края на 1999г.,независимо,че реалното обитаване на имота е започнало 2-3 години преди това,тъй като в случая формирането на анимуса на у ответниците като собственици и установяването на фактическата власт върху него е станало с изплащането на сумата,поради което към завеждане на делото-08.07.2010г. и изпращане на нотариалната покана-08.06.2010г.,десетгодишния давностен срок в полза на ответници за придобиване на собствеността върху процесния имот е изтекъл,като е препратил и на основание член 272 от ГПК към мотивите на първоинстанционния съд.
Съгласно изложеното в исковата молба,ищцата твърди,че ответникът Х. М.,който е неин племенник и съпругата му Г. Х.,през 2002г.-2003г. са се завърнали от Република Турция и с нейно разрешение се настанили да живеят в собствения й имот,без да й заплащат наем,за което са сочени и събрани по делото гласни доказателства-показанията на свидетелката В. Б. и свид.Р. Г.,разпитани пред първоинстанционния съд-лист 68 от делото,посочени от ищцата,относно горните твърдения заявени от нея,които изобщо не са били обсъдени и прецени от съда при постановяване на решението,за разлика от обсъдените от съда показания на групата свидетели,посочени от ответниците,във връзка с техните възражения.
С оглед поставения от касатора правен въпрос в т.1 от изложението,във връзка със задължението на съда да обсъди и прецени гласните доказателства,както и да посочи съображения при противоречие между тях,чии показания се кредитират,като се изложат съображения за това,касационният съд намира,че този въпрос е разрешен в противоречие с произнесеното по този въпрос,съгласно решение №70/03.11.1980г. по гр.д.№65/1980г. по описа на ОСГК,поради което е налице основанието,предвидено в член 280 ал.1 т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №92/02.11.2011г. на Силистренски окръжен съд,постановено по гр.д.№212/2011г. по описа на същия съд.
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ касационната жалба.
В едноседмичен срок от съобщението,касаторът Ф. Х. М.,да представи доказателства по делото за внесена държавна такса в размер на 194 лева по сметка на ВКС,съгласно член 18 ал.2 от Тарифата за държавните такси,които се събират от ГПК.
Делото да е докладва след изтичане на срока.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: