О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 139
гр. София, 23.10. 2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
като изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 3777/2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК.
Постъпила е молба от Т. Г. Т., [населено място], чрез пълномощник адвокат А. Т., за отмяна на определение № 295/27.07.2016 г. по в. ч. гр. д. № 343/2016 г. по описа на Апелативен съд – Велико Т.. С него е отменено определение от 14.06.2016 г., с което е спряно производството по гр. д. № 34/2015 г. по описа на Окръжен съд – Ловеч до приключване с влязло в сила решение на гр. д. № 694/2016 г. по описа на Районен съд – Ловеч на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, и делото е върнато на Окръжен съд – Ловеч за продължаване на съдопроизводствените действия.
Молбата за отмяна се поддържа на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Молителят твърди, че предявеният от него положителен установителен иск, предмет на гр. д. № 694/2016 г. по описа на Районен съд – Ловеч, е обуславящ изхода на предявения от ответниците по молбата за отмяна ревандикационен иск, предмет на гр. д. № 34/2015 г. по описа на Окръжен съд – Ловеч. В този смисъл изводите в определението, чиято отмяна се иска противоречат на мотивите на определение № 148/20.07.2017 г. по ч. гр. д. № 2529/2017 г., ВКС, І г. о., постановено по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК по спор между същите страни за същия имот. С определението на Апелативен съд – Велико Т. се дава разрешение по същество на друго производство, поради което то подлежи на отмяна по смисъла на ППВС № 2/29.IX.1977 г. по гр. д. № 1/77 г.
В срока по чл. 306, ал. 3 ГПК ответникът по молбата И. Ц. М., [населено място], чрез пълномощника си адвокат С. С., в писмено становище оспорва същата като недопустима, по същество и като неоснователна, с искане да бъде оставена без разглеждане, респективно без уважение. Излага съображения, че определението, чиято отмяна се иска, е такова по движение на делото и съгласно т. 6, ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г., ОСГТК, ВКС не подлежи на отмяна. С него не се разрешава конкретен материалноправен спор със сила на пресъдено нещо, нито се дава разрешение по същество на друго производство. Оспорва и наличието на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК.
При проверка допустимостта на производството, Върховният касационен съд, ІІ г. о., констатира следното:
Молбата за отмяна изхожда от легитимирано лице. Разгледана по същество, същата е процесуално недопустима – насочена срещу съдебен акт, който не подлежи на отмяна по реда на чл. 303 и сл. ГПК, поради следните съображения:
Производството по чл. 303 – чл. 309 ГПК е извъниинстанционно производство за контрол на влезли в сила съдебни решения, основанията за което са изчерпателно изброени в разпоредбите на чл. 303 и чл. 304 ГПК, които очертават и кръга от лица, имащи право да искат отмяна. Извънредният характер на производството обуславя приложимостта му само към определена категория съдебни актове – решения, ползващи се със сила на пресъдено нещо, т. е. които са задължителни за страните, техните правоприемници и наследници и по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани, както и актове, приравнени по правни последици на влезлите в сила решения, за които законът не предвижда защита по друг ред /ППВС № 2/29.IX.1977 г. по гр. д. № 1/77 г./. Съгласно т. 6, ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г., ОСГТК, ВКС определенията, преграждащи по – нататъшното развитие на делото, с изключение на определението за прекратяване на делото поради отказ от иска, не подлежат на отмяна по чл. 307 ГПК. Определението за спиране на делото, определението, с което се отказва възобновяване на спряното производство и потвърждаващите ги определения, са преграждащи, но с тях не се погасява правото на ищеца да получи търсената с иска защита. Преустановяване движението на съдопроизводството е временно, като след отпадане на основанието за спиране делото продължава своя ход – чл. 230 ГПК. Влязлото в сила определение, с което се отменя определение за спиране на производството по чл. 229 ГПК не е съдебен акт, с който се разрешава спор за материално право със сила на пресъдено нещо или който има сходни правни последици с тези на влязло в сила съдебно решение, то няма преграждащо за развитието на процеса действие, поради което не е сред актовете, подлежащи на контрол в извънинстанционното производство по отмяна по чл. 303 и сл. ГПК. Предвид изложеното, подадената молба за отмяна на определение е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, без да е необходимо да се обсъжда посоченото основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК.
С оглед изхода на настоящето производство, молителят следва да заплати на основание чл. 38, ал. 2 ЗА разноски на процесуалния представител на ответника по молбата за отмяна И. Ц. М. в размер на 1527 лева,с оглед приложения договор за правна защита и съдействие.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на Т. Г. Т., [населено място], за отмяна на влязло в сила определение № 295 от 27.07.2016 г. по в. ч. гр. д. № 343/2016 г. по описа на Апелативен съд – Велико Т. и прекратява производството по гр. д. № 3777/2018 г. по описа на ВКС, ІІ г. о.
ОСЪЖДА Т. Г. Т. да заплати на адвокат С. И. С. на основание чл. 38, ал. 2 ЗА разноски за оказаната безплатна адвокатска помощ в производството по чл. 307, ал. 1 ГПК в размер на 1527 лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: