3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 363
София, 11.04.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 16.03.2011 две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 1533/2010 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от Л. П. В. от[населено място] срещу решение №1089/12.07.2010г. на П. окръжен съд,постановено по гр.д.№480/2010г. по описа на същия съд,с което е оставено в сила решение №3/07.02.2008г.,постановено по гр.д.№7435/2004г. по описа на П. районен съд,5 гр.с.,за изнасяне на публична продан описания в решението недвижим имот,със средна пазарна стойност 141 370 лева,като след продажбата получената сума следва да се разпредели по равно между С. П. К.,Л. П. В. и М. П. В..
В изложението си,приложено към касационната жалба,касаторът заявява,че съдът се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси,касаещи същността на преклузивния срок по член 288 ал.5 от ГПК/отм/ и правомощията на съда при предявяване в лимитативно определения срок на исканията,които са разрешени с въззивното решение в противоречие с практиката на ВКС,решават се противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона,както и за развитието на правото,основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,съгласно член 280 ал.1 т.1,т.2 и т.3 от ГПК.
С мотивите си въззивният съд е констатирал,че в първото редовно проведено заседание след допускане на делбата на 24.10.2005г.,никоя от страните не е предявила претенции по член 288 ал.3 от ГПК/отм/ за възлагане на имота или по член 286 от ГПК/отм/,като впоследствие такова искане е направено от съделителя Л. В.,но извън преклузивния срок,поради което първоинстанционния съд с протоколно определение от 16.01.2006г. го е оставил без уважение и в същото съдебно заседание е била депозирана молба от пълномощника на съделителя В. за откриване на производство по член 37 от ГПК/отм/,което е приключило в влязло в сила определение за отказ на съда за възобновяване на горепосочените срокове.След това по делото е постъпила молба на 31.01.2006г.,със заявени претенции по член 288 ал.3 и член 286 от ГПК/отм/, лично от съделителя В.,датирана от 17.10.2005г. ,изпратена по пощата,с приложен плик по делото,като с ново опредление от 02.02.2007г. първоинстаницонният съд е оставил без уважение и това искане.С оглед на това,въззивният съд е стигнал до извода,че по делото няма валидно заявени претенции по горепосочените текстове от ГПК/отм/,които да са приети за разглеждане във фазата на извършването на делбата в законоустановените срокове и следователно след като не са заявени,то и съдът не дължи произнасяне по тях,като поради липсата на такива искания правилно първоинстанцонният съд е приел,че единственият начин да се прекрати съсобствеността върху неподеляемия имот, е изнасянето му на публична продан.
Във връзка с посочените от касатора с изложението му основания за допускане на касационно обжалване,последният се позовава на решения на ВС,постановено по реда на отменения ГПК,а именно:
– решение №547/05.03.1975г. по гр.д.№90/1975г. по описа на ВС,ІГО,според което преклузивният срок за упражняване искането за възлагането на недвижим имот,предмет на делбата не е пропуснат,ако искането е било направено преди първото по делото заседание и е отразено в книжата по делото.При такъв случай съдът е длъжен в първото по делото заседание след допускане на делбата да изясни дали страната,заявила предсрочно искането,не се е отказал от него.Само при изрично заявление,че направеното искане за възлагане не се поддържа,съдът може да го счете за отпаднало.
В тази връзка,в изложението си касаторът се позовава на заявеното от неговия пълномощник,адвокат Б.,направено в съдебно заседание проведено на 13.05.2005г. по гр.д.№7435/2004г. по описа на П. районен съд,Vгр.с.,преди постановяване на решението за за допускане на делба на процесния имот,с което последният прави искане по реда на член 288 ал.3 от ГПК/отм/
С оглед изложеното от касатора,както и приложените съдебни актове на ВКС,постановени по реда на отменения ГПК,касационният съд намира,че е налице хипотезата на член 280 ал.1 т.2 от ГПК/виж т.3 от Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. по описа на ОСГТК на ВКС/,на което основание следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По отношение на сочените основания от касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,съгласно член 280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК,касационният съд счита,че тези хипотези не са налице,тъй като касатора не се позовава и не прилага задължителна практика на ВКС,нито пък са налице аргументи в изложението му относно хипотезата на т.3 от член 280 ал.1 от ГПК/съгласно т.2 и т.4 от горепосоченото тълкувателно решение на ВКС/.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1089/12.07.2010г. на П. окръжен съд,гражданско отделение,постановено по гр.д.№480/2010г. по описа на същия съд.
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ касационната жалба.
УКАЗВА на касатора Л. П. В.,да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 942,50 лева и да приложи вносния документ по делото в едноседмичен срок от съобщението.В противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
Делото да се докладва след изтичане на срока.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: