О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 493
С., 22.12.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 19.10.2016 две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 2619/2016 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№2981/21.04.2016г.,подадена от Б. Х. Б.,чрез пълномощника й адвокат П. К.,против решение №58/09.03.2016г. на Ловешки окръжен съд,постановено по в.гр.д.№12/2016г. по описа на същия съд,с което се отменя решение №434 от 28.10.2015г., постановено по гр.д.№1246/2014г. на Ловешкият районен съд, в частта с която е изнесъл на публична продан, по реда на чл.348 от ГПК, следния недвижим имот, а именно: Поземлен имот с кадастрален номер 43952.507.800, находящ се в [населено място], Л. област, [улица], по кадастрална карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със Заповед №РД-18-10/17.04.2007г. на Изпълнителния Директор на АГКК, с площ на имота от 141 кв.м., с трайно предназначение урбанизирана територия и начин на трайно ползване – ниско застрояване /до 10м/, при съседи: 43952.507.801, 43952.507.799, 43952.507.798, 43952.507.797, 43952.507.9635, заедно с построените в имота: 1.Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 43952.507.800.1.1, по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със Заповед №РД-18-10 от 17.04.2007г. на Изпълнителния Директор на АГКК, с адрес на имота: [населено място], п. к. 5500, [улица], ет.1, находящ се в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор 43952.507.800, с предназначение на самостоятелния обект Жилище, Апартамент, с брой на нива на обекта 1, състоящ се от: три стаи, кухня, клозет, баня, килер с дрешник, при следните съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – няма, под обекта: няма, над обекта: 43952.5079.800.1.2, заедно с прилежащото мазенско помещение; 2.Сграда с кадастрален номер 43952.507.800.2, със застроена площ от 26 кв.м., брой етажи един, с предназначение – селскостопанска сграда, в частта, с която отхвърлил претенцията на ответниците П. В. К., В. П. В. и Х. П. В. по сметки, с правно основание чл.12, ал.2 от ЗН, за увеличаване на дела на всеки от сънаследниците в наследството с 5 133.33 лева или общо 15 400 лева ,против ищцата Б. Х. Б. до размера на сумата 5 230.00 лева, и в частта, с която П. В. К. е осъден да заплати държавна такса от 50.00 лева за отхвърляне на молбата му за сметки, в частта, с която В. П. В. е осъден да заплати държавна такса от 50.00 лева за отхвърляне на молбата му за сметки и в частта, с която Х. П. В. е осъден да заплати държавна такса от 50.00 лева за отхвърляне на молбата му за сметки, като вместо него е постановено:
ПОСТАВЯ В ОБЩ ДЯЛ на П. В. К. и Х. П. В., на основание чл.349, ал.2 от ГПК ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с кадастрален номер 43952.507.800, находящ се в [населено място], Л. област, [улица], по кадастрална карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със Заповед № РД-18-10/17.04.2007г. на Изпълнителния Директор на АГКК, с площ на имота от 141 кв.м., с трайно предназначение урбанизирана територия и начин на трайно ползване – ниско застрояване /до 10м/, при съседи: 43952.507.801, 43952.507.799, 43952.507.798, 43952.507.797, 43952.507.9635, заедно с построените в имота: 1.САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 43952.507.800.1.1, по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със Заповед № РД-18-10 от 17.04.2007 г. на Изпълнителния Директор на АГКК, с адрес на имота: [населено място], п. к. 5500, ул „Инж. П. И.“ № 5, ет.1, находящ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 43952.507.800, с предназначение на самостоятелния обект Жилище, Апартамент, с брой на нива на обекта 1, състоящ се от: три стаи кухня, клозет, баня, килер с дрешник, при следните съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – няма, под обекта: няма, над обекта: 43952.5079.800.1.2, заедно с прилежащото мазанско помещение; 2.СГРАДА с кадастрален номер 43952.507.800.2, със застроена площ от 26 кв.м., брой етажи един, с предназначение – селскостопанска сграда.
Стойността на имота е 48 670.00 /четиридесет и осем хиляди шестстотин и седемдесет/ лева.
ОСЪЖДА П. В. К. и Х. П. В., за уравнение на дяловете в съсобствеността общо да заплатят на Б. Х. Б., сумата 24 334.99 /двадесет и четири хиляди триста тридесет и четири лева и 99 ст./ лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на влизане в сила на решението до окончателното изплащане, която сума следва да бъде заплатена в 6-месечен срок от влизане на решението за възлагане.
ОСЪЖДА П. В. К. и Х. П. В. за уравнение на дяловете в съсобствеността общо да заплатят на В. П. В., сумата 10 815.56 /десет хиляди осемстотин и петнадесет лева и 56ст./ лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на влизане в сила на решението до окончателното изплащане, която сума следва да бъде заплатена в 6-месечен срок от влизане на решението за възлагане.
УКАЗВА на П. В. К. и Х. П. В., че ще станат собственици при равни права на жилищния имот, след като изплатят в посочения срок определените парични уравнения, заедно със законните лихви. Ако уравненията не бъдат изплатени в тези срокове, решението за възлагане може да бъде обезсилено по право и имотът да бъде изнесен на публична продан.
ОСЪЖДА Б. Х. Б. да заплати на П. В. К. сумата 581.11 /петстотин осемдесет и един лев и 11ст./лева, на В. П. В. – 2 324.44 /две хиляди триста двадесет и четири лева и 44 ст./ лева и на Х. П. В.- 2 324.44 /две хиляди триста двадесет и четири лева и 44 ст./ лева, представляващи остойностеното в пари увеличение на наследството, на основание чл.12, ал.2 от ЗН.
ОСЪЖДА Б. Х. Б. да заплати по сметка на Ловешкия окръжен съд сумата 209.20 /двеста и девет лева и 20 ст./ лева държавна такса, по уважената претенция на основание чл.12, ал.2 от ЗН.
ОСЪЖДА Б. Х. Б. да заплати П. В. К., Х. П. В. и В. П. В.,направените по делото разноски за настоящата инстанция в размер на 500.00 /петстотин/ лева,като потвърждава решение в останалата му обжалвана част.
В касационната жалба се правят оплаквания,че обжалваното въззивно решение е неправилно,постановено при съществени процесуални нарушения и неосновано,като се иска неговата отмяна.
Ответниците по касационната жалба П. В. К.,Х. П. В. и В. П. В.,чрез пълномощника си адвокат С. П. С.,в депозирания по делото писмен отговор,считат че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и молят същото да не се допуска.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че с влязло в сила решение по делото е допусната съдебна делба между Б. Х. Б., П. В. К., Х. П. В. и В. П. В. на останалите им в наследство от техните наследодатели Х. Банков Х., б.ж. на [населено място], починал на 03.04.2005г. и Г. М. Х., починала на 04.05.2014г. недвижими имоти, а именно: I.Поземлен имот с кадастрален номер 43952.507.800, находящ се в [населено място], Л. област, [улица], по кадастрална карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със Заповед №РД-18-10/17.04.2007г. на Изпълнителния Директор на АГКК, с площ на имота от 141 кв.м., с трайно предназначение урбанизирана територия и начин на трайно ползване – ниско застрояване /до 10м/, заедно с построените в имота: 1.Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 43952.507.800.1.1, по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със Заповед №РД-18-10 от 17.04.2007г. на Изпълнителния Директор на АГКК, с адрес на имота: [населено място], п. к, 5500, [улица], ет.1, находящ се в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор 43952.507.800, с предназначение на самостоятелния обект Жилище, Апартамент, с брой на нива на обекта 1, състоящ се от: три стаи, кухня, клозет, баня, килер с дрешник, при следните съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – няма, под обекта: няма, над обекта: 43952.5079.800.1.2, заедно с прилежащото мазанско помещение; 2.Сграда с кадастрален номер 43952.507.800.2, със застроена площ от 26 кв.м., брой етажи един, с предназначение – селскостопанска сграда; II.Новообразуван поземлен имот с кадастрален номер 43952.511.63 по плана на новообразуваните имоти на местността „П.”, находящ се в землището на [населено място], код по ЕКАТТЕ 4395, одобрен със Заповед №30 от 26.01.2001г. на Областния управител на Област Л., с площ 600 кв.м., с начин на трайно ползване – лозови насаждения, вид на територията – за селско стопанство, девета категория, заедно с построените в имота: 1.Масивна стоманобетонна сграда с идентификатор № 43952.511.63.1, на един етаж с застроена площ от 22 кв.м, с предназначение – друг вид сграда за обитаване; 2.Масивна стоманобетонна сграда с идентификатор № 43952.511.63.2 , на един етаж с застроена площ от 13 кв.м, с предназначение – складова база; 3.Паянтова сграда с идентификатор № 43952.511.63.3, на един етаж с застроена площ от 19 кв.м, с предназначение — складова база, като от делбената маса са образувани 18 идеални части, от които за ищцата Б. Х. Б. са отредени 9/18 идеални части; за ответника П. В. М. е отредена 1/18 идеална част; за В. П. В. са отредени 4/18 идеални части и за Х. В. П. са отредени 4/18 идеални части. Съдът е посочил,че още с отговора на исковата молба ответниците са изложили, че в имот идентификатор 43952.507.800, в който се намира жилищна сграда и стопанска постройка, семейството на една от наследниците на Х. Х. и Г. Х. – И. Х. К.-дъщеря на наследодателите-починала 30.07.2013г.оставила за сови законни наследници синовете си В. П. В. и Х. П. В. и преживял съпруг П. В. К., е живяло от 1973г., като в този имот живее и понастоящем П. К. и Х. В.,които твърдят,че в същия имот И. К.-приживе и съпруга й П. К., са извършили много строително-монтажни работи и са спомогнали да се увеличи наследството, като изцяло с техни средства е построен гараж през 1976г., който е отразен в кадастралната карта, като имот идентификатор 43952.507.800.2, изградени са баня и тоалетна, в приземния етаж на жилищната сграда, подновена е електрическата инсталация, като къщата е снабдена с трифазен ток, изграден е навес за дърва, в дворното място са отливани бетонови площадки, направен е дренаж на жилищната сграда или общо направените разходи, с които се е увеличила стойността на имота, а по този начин и цялото наследство възлизат на 15 400.00 лева,като ответниците са заявили, че приживе не са били възнаградени по какъвто и да било начин за влаганите от тях средства за увеличение на наследството в посочените имоти и на основание чл.12, ал.2 от ЗН са направили искане да се увеличи дела на всеки от тях в наследството, предмет на делбата със сумата 5 133.33 лева или общо със сумата 15 400.00 лева, като в условие на евентуалност предявили искане да бъдат възмездени с по-голям дял от имотите, предмет на делбата, отразени като имоти с идентификатор 43952.507.800, идентификатор 43952.507.800.1.1 и идентификатор 43952.507.800.2 по КККР на [населено място], ведно с всички законни последици.Съдът е посочил,че в първото по делото съдебно заседание след допускане на делбата съделителите П. К. и Х. В. са подържали искането си за възлагането на имота описан в пункт първи на исковата молба,както и искането по сметки на основание член 346 ГПК във вр. с член 12,ал.2 ЗН,като съгласно разпоредбата на чл.349, ал.2 от ГПК за възлагане на неподеляемото жилище на съделител се прилага при условие, че на налице четири кумулативни предпоставки: съсобствения имот да е жилище, съсобствеността да е възникнала само по наследяване, наследникът да е живял в жилището при откриване на наследството и да не притежава друг жилищен имот.Съдът е точел,че в настоящия случай при събраните по делото доказателства е установено, че от имот с идентификатор 43952.507.800, в който се намира сграда с идентификатор 43952.507.800.1.1 и сграда с идентификатор 43952.507.800.2 по КККР на [населено място], с предназначение жилище, апартамент, съделителите П. К. и Х. П. са придобили своите идеални части по наследство, като първоначално съсобствеността е възникнала по наследяване и от показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че към момента на откриване на наследството тези съделители са живели в имота,което се потвърждава и от приложеното по делото удостоверение с изх.№1621 от 27.06.2014г. на [община].Съдът е отбелязъл,че съгласно писмо по делото,изходящо от Главния архитект на [община] е установено, имот с идентификатор 43952.507.800, в който се намира сграда с идентификатор 43952.507.800.1.1 е неподеляем,като е съобразил,че последната от изискуемите предпоставки е направилия възлагателната претенция да не притежава друго жилище,а случая от декларациите подадени от Х. В. и от П. К. е видно, че същите притежават съответно по 1/6 идеална част и по 4/6 идеални части от къща в [населено място],но съобразно формираната по реда на чл.290 от ГПК задължителна практика – Решение №229/07.04.2010г., постановено по гр.д.№14/09г. на ВКС, І г.о. и Решение №72/08.06.2015г., постановено по гр.д.№6014/14г. на ВКС, І г.о., притежаването на идеална част от друг недвижим имот не съставлява пречка за уважаване на претенцията,по направеното искане за възлагане в общ дял на жилищния имот, законът не съдържа изрична забрана за извършване на делбата по този начин,и освен това съделителите са в най-близки помежду си отношения.По отношение заявената претенция по член 12,ал.2 ЗН,съдът след анализ на събраните по делото доказателства е стигнал до извода,че същата е основателна и доказана, след като е установено, че наследството е увеличено в резултат на труд и средства, вложени от наследниците в наследственото имущество, има конкретен израз и е било налице към момента на откриване на наследството,като за размера на увеличението е от значение наследникът не колко труд и средства е изразходил, а с колко е увеличено наследственото имущество, съобразявайки неговата стойност по време на извършване на делбата /Решение №70 от 26.03.2010г. на ВКС по гр.д.№304/2009г. на ІІ г.о., ГК, постановено по реда на чл.290 от ГПК/,като съдебно-техническата експертиза е оценила, че в с извършените подобрения стойността на наследственото имущество се е увеличило с 5 230.00 лева,при което положение, с оглед размера на дяловете на съделителите -ответници следва да се присъдят съответно на П. К.. – 581.11 лева и на съделителите В. П. и Х. П. по 2 324.44 лева, като в останалата част решението на Ловешкия районен съд, с което е отхвърлена претенцията на ответниците против ищцата до пълния претендиран размер на 5 133.33 лева за всеки един, следва да бъде потвърдено.
В изложението си по член 284,ал.3,т.1 ГПК,касаторът заявява,че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,съгласно член 280,ал.1,т.1 и т.2 ГПК.
В точка първа от изложението си касаторът формулира правен въпрос във връзка с извършени подобрения,приживе на наследодателя от един сънаследник ,спомогнали да се увеличи наследството и търсене на основание член 12,ал.2 ЗН,да се пресметне това увеличение в негова полза,до какъв размер отговаря другия сънаследник-за цялата стойност на извършените подобрения или само до размера на стойността на своята наследствена част.Изложени са доводи,че с обжалваното въззивно решение,в тази му част съдът е осъдил Б. Х. да заплати целия размер на направените подобрения в имота в размер на 5230 лева,без да съобрази притежаваните от страните идеални части,включващи и нейната наследствена част от имота в размер на ? идеална част.В тази връзка,касаторът се позовава на задължителна практика на ВКС-решение по гр.д.№237/2009г. по описа на ВКС,ІІІго.
Касационният съд намира,че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение в тази му част,по така посочения правен въпрос при условията на член 280,ал.1,т.1 ГПК.
В останалата част от изложението си,касаторът не формулира правен въпрос по смисъла на т.1 на Тълкувателно решение №1/2009г. на ОСГТК на ВКС,а излага касационни оплаквания по смисъла на член 281,т.3 ГПК,които не следва да се обсъждат в настоящото производство.
Водим от горното,съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №58/09.03.3016г. на Ловешки окръжен съд,постановено по в.гр.д.№12/2016г. по описа на същия съд,в частта му,с която осъжда Б. Х. Б. да заплати на П. В. К. сумата от 581,11 лева,на В. П. В.-2 324,44лева и на Х. П. В. 2 324,44лева,представляващи остойностеното в пари увеличение на наследството,на основание член 12,ал.2 ЗН,както и осъжда Б. Х. Б. до заплати по сметка на Ловешкия окръжен съд сумата от 209,20 лева държавна такса,по уважената претенция на основание член 12,ал.2 ЗН.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение в останалата му обжалвана част.
ОСТАВЯ без движение исковата молба.
Да се уведоми касатора Б. Х. Б.,лично и чрез пълномощника й адвокат П. К.,в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 104,60 лева и да представи по делото документ за внасянето й.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: