О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 366
гр. София, 27.06. 2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети април, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
като изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 4650/2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. С. Г. и А. М. В., [населено място], чрез процесуалния им представител адвокат Г. Г., срещу въззивно решение № 160 от 12.06.2017 г. по в. гр. д. № 216/2017 г. по описа на Окръжен съд – Перник.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са изложени твърдения за постановяване на решението по правен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван е противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основания за допускане касационно обжалване на решението по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК (ред. до изм. ДВ, бр. 86/2017 г.). Въпросът, уточнен и конкретизиран съгласно т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, се свежда до приложението на чл. 50 ЗС и чл. 109 ЗС, и доколко промяната, извършена в съседно жилище в сграда в режим на етажна собственост, засягаща начина на отваряне на външната входна врата, ограничава правото на собственост на съседите, създава пречки за използване на собствените им имоти, по – големи от обикновените. Касаторите поддържат неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Твърдят, че монтираната от ответницата метална външна врата, отваряща се навън към стълбищната площадка засяга спокойното ползване на жилището им – съседно на това на ответницата, както и възпрепятства достъпа до него. Изводите на въззивния съд, че така създаденото трайно фактическо положение не нарушава правото им на собственост и не е основание за уважаване на иска по чл. 109 ЗС, противоречат на решение № 14/2016 г. по гр. д. № 4658/2015 г., ВКС, І г. о., решение № 348/2012 г. по гр. д. № 903/2011 г., ВКС, І г. о., решение № 40/2011 г. по гр. д. № 296/2010 г., ВКС, І г. о. Посочва се, че при собственост на апартаменти в блок – ЕС, поведението на всеки собственик следва да бъде съобразено и ценено в контекста на чл. 50 ЗС, в случая съдът не е приложил посочената разпоредба в съответствие с възприетото в ТР № 31/06.02.1985 г. по гр. д. № 10/1984 г., ОСГК, ВС, решение № 324/2010 г. по гр. д. № 1320/2009 г., ВКС, ІІ г. о., решение № 625/03.12.2010 г. по гр. д. № 1426/2009 г., ВКС, І г. о., решение № 243/2012 г. по гр. д. № 197/2012 г., ВКС, ІІ г. о., решение № 283/2013 г. по гр. д. № 387/2012 г., ВКС, ІІ г. о., решение № 40/2011 г. по гр. д. № 296/2010 г., ВКС, І г. о., решение № 118/2013 г. по гр. д. № 752/2012 г., ВКС, I г. о., решение № 60/2014 г. по гр. д. № 7375/2013 г., ВКС, II г. о., решение № 74/2014 г. по гр. д. № 6580/2013 г., ВКС, II г. о., решение № 267/2014 г. по гр. д. № 30/2013 г., ВКС, I г. о., решение № 212/2014 г. по гр. д. № 2159/2014 г., ВКС, I г. о., решение № 91/2015 г. по гр. д. № 321/2015 г., ВКС, II г. о., решение № 121/2016 г. по гр. д. № 1495/2016 г., ВКС, II г. о., решение № 33/2016 г. по гр. д. № 4320/2015 г., ВКС, I г. о. В хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК касаторите поддържат противоречие с влязло в сила решение № 100/2015 г. по гр. д. № 6990/2014 г. на Районен съд – Бургас, с оглед това, че „не е необходимо увреждащото състояние по чл. 109 ЗС да се проявява непрекъснато в ежедневието, достатъчно е наличието на потенциална опасност за смущаване ползването на собствената вещ на ищеца“. Позовават се и на решение от 25.11.2010 г. на ЕСПЧ, V отделение, дело „М. и други срещу България“.
Ответникът по касационната жалба – А. Й. Х., чрез процесуалния си представител адвокат Б. Б., оспорва същата и счита, че не следва да се допуска касационно обжалване в становище по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното:
С въззивното решение е потвърдено решение № 12/2017 г. по гр. д. № 3396/2016 г. по описа на Районен съд – Перник, с което е отхвърлен предявеният от М. С. Г. и А. М. В. иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на А. Й. Х. да преустанови неоснователните си действия, изразяващи се в монтиране на метална входна врата на собственото си жилище, представляващо апартамент, с административен адрес: [населено място], [улица], [жилищен адрес] и идентификатор 55871.505.491.1.16 по КККР на [населено място], с които пречи на ищците да упражняват правото си на собственост върху жилището им с административен адрес: [населено място], [улица], [жилищен адрес] и идентификатор 55871.505.491.1.15 по КККР на [населено място], както и да възстанови предишното положение.
За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че страните са собственици на съседни апартаменти в жилищна сграда в режим на етажна собственост /ищците са съсобственици на апартамент № 15, а ответницата – на апартамент № 16/. Според заключението на съдебно – техническата експертиза и проекта, въз основа на който е изградена жилищната сграда, входните врати на всички самостоятелни обекти са били предвидени като дървени табли с широчина 90 см. и височина 200 см., монтирани на дървени каси с отваряне в посока вътрешната част на жилището. Поставената от ответницата през 2015 г. нова метална врата, с дебелина 3,5 см., е монтирана на външната страна на касата и се отваря в посока общите части на сградата, но не е разширяван съществуващият зидарски отвор и не е нарушавана целостта на носещата стена. С поставянето й ответницата е усвоила 0,135 кв. м. от общите части от сградата, което е в границите на допустимото, а звънецът на ап. 15, собственост на ищците се намира на мястото си по проект – отляво, непосредствено до касата на входната врата на ап. 16, и е действащ /при демонтажа на дървената каса е извъртян/. Въззивният съд е изложил съображения, че единствената промяна във фактическото положение, следваща от действието на ответницата е усвояването на общи части от сградата с площ от 0,135 кв. м., което нарушава забраната на чл. 6, ал. 1, т. 3 ЗУЕС, но това нарушение е незначително и не е достатъчно за уважаване на негаторния иск. Законовите правила защитават различни интереси и не всички целят защита правото на собственост. За преценка основателността на иска по чл. 109 ЗС следва да се установи какво е отклонението от правилата и как то се отразява на собствениците – ищци по делото. В случая монтираната метална врата не ограничава възможността на ищците да ползват собствения си жилищен обект по предназначение. Създадената от ответницата промяна в собствения й имот е в рамките на допустимия според чл. 50 ЗС обем и не налага намеса в правната й сфера чрез уважаване на негаторния иск /включително и поради усвояването на незначителна част от общите части на сградата/. Не се установява и наличието на инцидент с ищцата Г. при осъществяване достъпа до собственото й жилище, дължащ се на механизма на монтиране и посоката на отваряне на входната врата на съседния апартамент. Достъпът до жилището на касаторите не е нарушен и в него може да се влиза и излиза свободно. Намираща се в отворено положение, монтираната врата може би създава временно затруднение за спокойното отваряне на входната врата на жилището на ищците, но това е преодолимо, чрез заобикаляне, като евентуалното затруднение отпада при затваряне на входната врата на жилището на ответницата. Създаденото препятстване на ищците необезпокоявано да ползват собствения си имот, да имат достъп до него, и да могат спокойно да преминават през общите части на жилищната сграда /усвоени в нарушение на ЗУЕС от ответницата/, не надхвърля законните ограничения на собствеността, установени в чл. 50 и сл. ЗС. Не следва да се обсъжда представеното решение на Общото събрание на собствениците на етажната собственост от 29.02.2016 г., тъй като то не се ползва с изпълнителна сила, доколкото липсват доказателства за обявяването му по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС и за изтичане на срока по чл. 38, ал. 1 ЗУЕС. Ищците не твърдят да е нарушено правото им на ползване на усвоените общи части, а претендират ограничаване възможността да упражняват правото си на собственост върху самостоятелен обект в сградата. Дори да търсят защита на правото си да ползват общите части на сградата, следва да установят, че ответницата им пречи да ползват такава част от общите части, съответстваща на дела им на собственост в тях, в случая такива доказателства по делото не са ангажирани.
Настоящият съдебен състав намира, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане касационно обжалване на решението.
Поставеният материалноправен въпрос за приложимостта и обхвата на чл. 50 ЗС, както и основателността на иска по чл. 109 ЗС в хипотеза на осъществяване на такова поведение от ответника, с което се поражда опасност от нарушение правото на собственост и се създава трайно смущаващо въздействие за ползването на съседен имот, е значим за изхода на делото и е обусловил решаващата воля на съда. Касационно обжалване следва да се допусне в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за проверка съответствието на даденото от въззивния съд разрешение по приложението на чл. 50 ЗС -доколко промяната, извършена в съседно жилище в сграда-ЕС, засягаща начина на отваряне на външната входна врата, ограничава правото на собственост на съседите, създава пречки за използване на собствените им имоти, по – големи от обикновените, с посочената от касатора практика на ВКС, вкл. решение № 625/03.12.2010 г. по гр. д. № 1426/2009 г. по описа на ВКС, I г. о. С него е възприета тезата, че съгласно ТР №31/1984г. защитата с иска по чл. 109 ЗС е допустима както при нарушено право на собственост, така и при състояния, от които възникват заплашване и опасност от вредно и смущаващо въздействие върху вещта на потърсилия правна защита и упражняването от същия право на собственост.
С оглед горното следва да се приеме, че е налице хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане касационно обжалване на решението. На касаторите следва да се укаже да внесат по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на общо 80 лева /осемдесет лева/ – по 40 лева /четиридесет лева/ за всеки от касаторите.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 160 от 12.06.2017 г. по в. гр. д. № 216/2017 г. по описа на Окръжен съд – Перник.
УКАЗВА на касаторите М. С. Г. и А. М. В. да внесат в едноседмичен срок от съобщението държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба, в размер на общо 80 лева и да представят вносен документ. В противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
След изтичане на дадения срок делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание или за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: