О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 217
София 27.05. 2014 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести март, две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 1607/2014г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ц. Х. Г., Г. Х. Х., С. А. Н., П. А. П., [населено място], чрез пълномощника им адвокат Д. Г., срещу въззивно решение №2545 от 04.12.2013г. по гр. дело №1859/2013 г. на Варненския окръжен съд.
Касаторите считат, че следва да се допусне касационно обжалване на основание чл.280,ал.1,т.3 ГПК по следните въпроси : 1.Следва ли да се приеме, че на ползувателя е предоставено право на ползване с протокол на ИК на ОНС, ако в представения по делото е посочено, че се одобрява списък за предоставяне на земи по ПМС №1, а е предвидено, че само следва да се проучат възможностите за предоставяне на такова право и по делото няма данни за друг протокол за одобряване на списъка. 2.Следва ли да се приеме, че на ползувателя е предоставено правото на ползване, ако се представя само списък, в който фигурира името му за раздадени земи по ПМС №76, но без протокол за одобряване на списъка, какъвто е процесният случай.
Ответниците по касация С. П. К. и М. И. К. са депозирали становище по чл.287,ал.1 ГПК, в което сочат липса на предпоставките на чл.280,ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на решението.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С решение №78/06.06.2013г. по гр.д.№778/2012г. на ВКС, І г.о. е отменено решение № 1269/2012г. по гр.д.№1678/2011г. на Варненския окръжен съд в частта, с която е прекратено производството по положителен установителен иск по чл.124,ал.1 ГПК вр.§4к,ал.8,т.1 ПЗР ЗСПЗЗ и делото е върнато за произнасяне по съществото на спора.
С обжалваното решение е потвърдено решение № 2338/2011г. по гр.д.№ 6587/2010г. на Варненския районен съд, с което е отхвърлен иск по чл.108 ЗС в частта за признаване за установено, че Ц. Г., Г. Х., С. Н. и П. П. са собственици на реална част от 645 кв.м. от имот пл.№839 по КП на СО „М. рид, Бялата ч. и Дъбравата”, находящ се в землището на [населено място], кв.В. /подробно описан/.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че с решение от 10.12.2002г. на ОС”Земеделие”-Варна на ищците като наследници на Х. Х. е признато правото на собственост върху недвижим имот в кв.В., м.”М.”, находяща се в терен по §4 и съставляваща имот пл.№ 8017 по КП от 1956г., а по КП „Бялата чешма, Дъбравата и М. рид”, представляващ имот пл.№3512, включващ в себе си и имот №839. Имотът подлежи на възстановяване по реда на чл.28 ППЗСПЗЗ. Не е налице издадена заповед на кмета по §4к,ал.7 ЗСПЗЗ за окончателно възстановяване на имота на предишните собственици. Съдът е приел, че при възникналата конкуренция на права с ответниците, които се позовават на изкупуване на имота по реда на §4а ПЗР ЗПЗЗ, трябва да се изследва дали е налице трансформирано право на ползване в право на собственост поради изкупуване по посочения в закона ред. След преценка на събраните по делото доказателства – договор за наем от 1971г. между ГНС-Варна и С. К., протокол №4/1981г. на ИК на ОбНС и списък /арх.единица 92/, както и удостоверение №178/1981г., въззивният съд е приел, че на С. К. е било предоставено ползването земя-хавра с площ 0.8 дка в землището на [населено място], м.”Б. дере” при описани съседи. Удостоверението за ползване не е подписано от Председателя на ИК на ОбНС с оглед поставената пред подписа запетая, но е издадено от оправомощен заместник. Ето защо документът удостоверява факта, че в изпълнение на ПМС №1/1981г. на ответника надлежно е предоставено ползването на имота на посоченото основание. Установено е по делото, че през 1984г. в имота е изградена постройка, състояща се стая и кухня, електрифицирана и годна за сезонно ползване съгласно §1в,ал.3 ДР ППЗСПЗЗ. Налице е заплащане определената по надлежния ред цена в срока по §4а, ал.1 ПЗР ЗСПЗЗ.
Поставените от касатора въпроси не могат да обусловят допускане касационно обжалване на решението на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Това е така, защото са по съществото на спора дали ответниците са ползуватели на имота и с какви документи се легитимират, както и обосноваността на изводите на въззивния съд. Решаващите изводи на съда са изградени въз основа на обсъдените писмени доказателства, в т.ч. удостоверението на ИК на ОбНС, относно наличие предпоставките на §4а, ал.1 ПЗР ЗСПЗЗ за трансформиране правото на ползване в право на собственост. Даденото от въззивния съд разрешение за осъществен фактически състав на трансформирането правото на ползване в право на собственост, е основано на съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен материал и при разпределяне доказателствената тежест на страните в процеса съобразно процесуалните правила. Доводите, че изводите са необосновани, представляват касационни оплаквания и са общи основния за незаконосъобразност по чл.281, ал.3 ГПК. Последните обаче не могат да са основания за допустимост на касационната жалба, тъй като касаят нейната основателност по съществото на спора. При въведеното с ГПК/2007г./ само факултативно касационно обжалване на въззивните решения е необходимо да бъдат изпълнени и допълнителните изисквания за подбора на жалбите, които ще бъдат допуснати до разглеждането им по същество.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на решението.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №641 от 15.05.2009г. по гр. дело №2529/2008 г. на Варненския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: