О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 293
С., 26.06.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 26.04.2017 две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 5275/2016 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№26067/08.09.2016г.,подадена от Д. В. В. и И. Т. Д.,чрез пълномощника им адвокат В. И. Т.,против решение №980/06.07.2016г. на Пловдивски окръжен съд,VІІ граждански състав,постановено по в гр.д. №155/2016г. по описа на същия съд,с което се обезсилва решение №3470/26.10.2015г. постановено по гр.д.№15027/2013г. по описа на Пловдивски районен съд-1.за осъждане на И. А. М., З. Т. М., Т. П. Т. и С. П. П., на основание чл.109 от ЗС, да премахнат изцяло 1 брой дърво от вида А., див орех, китайски ясен – листопадно дърво от сем. С., намиращо се непосредствено до оградата между имот с идентификатор 56784.523.114 и имот с идентификатор 56784.523.113 по кадастралната карта и кадастралните регистри на АГКК, действащи към 2009 г., като го изкоренят напълно и отстранят от имота си с идентификатор 56784.523.113 за своя сметка, 2. за заплащане солидарно на ищците Д. В. В. и И. Т. Д., сумата от 331лв. – обезщетение за причинените от дървото вреди върху ограда и метална стълба, изградени от тях в имот с идентификатор 56784.523.114,както и сумата от 1002,79лв. – разноски по делото и е отхвърлена исковата претенция за обезщетняване на причинените имуществени вреди до пълния заявен размер от 700 лева и 3.за отхвърляне предявените от ищците искове против ответника А. М. за осъждането му да премахне дървото от вида А., както й да им заплати солидарно с другите ответници сумата от 700лв. – обезщетение за причинените от дървото вреди,като делото се връща на Пловдивски районен съд за ново разглеждане от друг състав на съда с участието на задължителни необходими другари,притежаващи вещни права върху имот с идентификатор 56784.523.113 по кадастралната карта и кадастралните регистри на АГКК,действащи към 2009г.
В касационната жалба се правят оплаквания,че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушения на материалния,процесуалния закон и е необосновано,като се иска неговата отмяна.
Ответникът по касационната жалба Т. П. Т.,чрез пълномощника си адвокат С. Л. Б.,в депозирания по делото писмен отговор,счита че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и моли същото да не се допуска, по същество-счита жалбата за неоснователна,като претендира присъждане на разноски за настоящото производство.
Ответникът по касационната жалба М. И. Н.,чрез пълномощника си адвокат В. Г.,в писмения отговор на жалбата заявява,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и моли същото да не се допуска,а по същество счита че жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение,като претендира сторените разноски за настоящото производство.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е посочил,че от събраните по делото писмени доказателства е документално установено,че ищците са съсобственици при равни права от по Ѕ ид.ч. на ПИ с идентификатор 56784.523.114 по кадастралната карта и кадастралните регистри на АГКК, действащи към 2009 г., с площ от 248 кв. метра. Ответниците И. М. З. М.,Г. П., Ж. Л., Т. Т., Р. С., С. П. и [фирма] са съсобственици на съседния ПИ с идентификатор 56784.523.113, в който е пораснало процесното дърво от вида „А.“, „див орех”, „китайски ясен” и което дърво се претендира да бъде премахнато от тях ,тъй като пречи на ищците да осъществяват в пълен обем правото си на собственост,като с протоколно определение от 19.03.2015г. районният съд е прекратил производството по делото по отношение на ответниците Ж. Л.,Р. С., В. П., Г. П. и [фирма] , след като е одобрил постигната между тях и ищците съдебна спогодба, според която посочените ответници признават иска по чл.109 ЗС и са съгласни да се премахне изцяло чрез изкореняване дървото от вида А.,див орех,китайски ясен,намиращо се непосредствено до оградата между двата съседни имота ,но не поемат задължение да го премахнат със собствени сили и средства,след което постановил решение , с което осъдил останалите ответници без А. М., на основание чл.109 от Закона за собствеността, да премахнат за своя сметка дървото от вида А., див орех, китайски ясен, намиращо се непосредствено до оградата между имот с идентификатор 56784.523.114 и имот с идентификатор 56784.523.113 , както и да заплатят солидарно на ищците сумата от 331лв. – обезщетение за причинените от дървото вреди , върху оградата и металната стълба в имота им.Съдът е приел, че обжалваното първоинстанционно решение е недопустимо поради неучастието на всички необходими задължителни другари на страната на ответниците, тъй като уважаването на иска по чл. 109 ЗС за изкореняването на дървото прораснало в ПИ с идентификатор 56784.523.113, ще засегне правната сфера на всички лица, притежаващи вещни права върху съответния имот-както собственикът, така и носителите на ограничени вещни права, доколкото има за резултат промяна в обекта на вещното право предвид презумпцията на чл. 92 ЗС, според която приращенията принадлежат на собственика независимо от кого са извършени.В резултат на това съдът е стигнал до извода, че надлежни ответници в производството по предявен негаторен иск, с който се претендира премахване на трайно прикрепени към земята растения, сгради и други постройки и изобщо всичко, което по естествен начин или от действието на човека е трайно прикрепено към земята или постройката /чл. 110, ал. 1 ЗС/, са всички лица, които притежават вещни права върху земята – собственикът и носителите на ограничени вещни права,като се е позовал на задължителна практика на ВКС- Решение № 14 от 22.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4205/2015 г., II г. о., ГК.След като е констатирал,че в конкретния случай производството се е развило само с участието на част от съсобствениците на поземления имот, които са осъдени да изкоренят дървото и да заплатят на ищците обезщетение за причинените им вреди,а по отношение на останалите съсобственици производството по делото е било прекратено, съдът е приел, че първоинстанционното решение е недопустимо и подлежи на обезсилване, при което и съобразно постановките на т. 5 от ТР № 1 от 9.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК делото следва да се върне на първоинстанционния съд с указания за предприемане на необходимите съдопроизводствени действия за конституиране на всички задължителни другари на страната на ответника в лицето на всички титуляри на правото на собственост върху мястото.Съдът е посочил,че в настоящия случай производството по делото неправилно е било прекратено по отношение на част от необходимите задължителни другари, поради сключената между тях и ищците съдебна спогодба,тъй като изявлението на ответниците Ж. Л., Р. С., В. П., В. П., Г. П. и [фирма] ,че са съгласни да се премахне изцяло чрез изкореняване дървото,но не поемат задължение да го премахнат със собствени сили и средства, не представлява съдебна спогодба, а признание от страна на тези ответници ,че израсналото в съсобствения им имот дърво пречи на ищците да упражняват правото си на собственост върху ПИ 56784.523.114,като същевременно с така одобрената от съда спогодба търсеният в производството по чл.109, ал.1 ЗЗД правен ефект не е постигнат,тъй като тези ответници не са поели задължението да премахнат, като изкоренят със собствени сили и средства дървото и доколкото спорният предмет по делото не е бил изчерпан с така одобрената спогодба, съдът е следвало да продължи разглеждането на делото за неспогодената част с участието и на тези ответници , съгласно разпоредбата на чл.234,ал.3 от ГПК.Освен това,съдът е отбелязъл,че според разпоредбата на чл. 216,ал.2 от ГПК за сключване на спогодба по делото е необходимо съгласие на всички другари , каквото в настоящия случай не е било поискано и дадено от останалите ответници.В резултат на това съдът е стигнал до извода,че неучастието на всички съсобственици на ПИ с идентификатор 56784.523.113,като необходими задължителни другари по делото е основание за обезсилване на първостепенния съдебен акт и за връщане на делото на районния съд за извършване на следващите се процесуални действия по надлежно конституиране на страните.
В изложението са на основанията за допускане на касационно обжалване,приложено към касационната жалба,касаторите заявяват,че са налице основанията,предвидени в член 280,ал.1,т.3 ГПК,като съдът се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси,които са от значение за точното прилагане на закона,както и за развитието на правото/цитирам/:
„І.Недопустимо ли е решение по искове по член 109 ЗС и чл.45 ЗЗД постановено срещу част от съсобствениците на вещ,когато между ищците и останалата част от съсобствениците е сключена и одобрена спогодба по делото и производството по същото е прекратено по отношение на спогодилите се ответници?”
К. съд намира,че не е налице хипотезата на член 280,ал.1,т.3 ГПК,тъй като на този въпрос има дадено разрешение със задължителна практика на ВКС,в смисъл че решението постановено по предявен иск,с правно основание член 109 ЗС ,е недопустимо поради неучастието на всички задължителни другари на страната на ответниците-съгл. решение №14/22.02.2016г. по гр.д.№4205/2015г. по описа на ВКС,ІІго,на което в решаващите си мотиви се е позовал въззивният съд,като се е съобразил с тази задължителна съдебна практика на ВКС.Освен това,няма основание тази практика да бъде променяна или осъвременявана,с оглед приетото с т.4 на ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС.
В точка второ римско от изложението си касаторите поставят въпроси във връзка с постигната с част от ответниците спогодба,като /цитирам/:
„1.Премахване на вещ за своя сметка означава ли премахването й със собствени сили и средства,когато естеството на вещта изисква специални умения и техника?
2.Допустима и валидна ли е спогодба по искове по член 109 ЗС и член 45 ЗЗД,в която не се поема задължение за премахване на вещ със собствени средства,когато естеството на вещта изисква специални умения и техника?”
Преди всичко,съгласно приетото с т.1 на Тълкувателно решение №1/2009г. на ОСГТК на ВКС,касаторът е длъжен да формулира точно и ясно правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение,който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда.
Видно от изложеното с решаващите мотиви на обжалваното въззивно решение,цитирани по-горе,така формулираните от касаторите като правни въпроси са неотносими към последните,тъй като не са обусловили правните изводи на съда по делото.Това е така, защото със тях съдът приема, че изявленията на ответниците в настоящия случай,по така сключената спогодба представляват признание на иска от страна на последните,но съществременно не се постига ефекта на окончателно уреждане на отношенията между тях и ищците по претенцията по член 109 ЗС,както и законовото изискване при сключване на спогодба да е налице съгласие от всичи необходими задължителни другари,което в настоящия случай липсва.
В тази насока са и посочените от касаторите въпроси в точка трето римско от изложението им:относно условията за сключване на спогодба по делото на част от съсобствениците и дали е е необходимо изрично съгласие на останалите,когато те са участвали в това съдебно заседание,които също са неотносими към решаващите мотиви на обжалваното въззивно решение.
Липсата на формулиран от касатора правен въпрос по смисъла на ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС,както и посочването на неотносими такива,които не са обусловили правните изводи на съда по конкретното дело,само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение без да се обсъждат допълнителните основания за това.
На ответника по касационната жалба Т. П. Т. следва да се присъдят поисканите и направени в настоящото производство разноски по делото в размер на 500 лева,представляващи адвокатско възнаграждение,съгласно приложения списък по член 80 ГПК и договор за правна помощ от 7.11.2016г.
По отношение претендираните от ответницата М. И. Н. разноски по делото за настоящото касационно производство,същите следва да бъдат присъдени в размер на 500 лева,представляващи адвокатско възнаграждение,съгласно приложения договор за правна защита и съдействие от 24.11.2016г..
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №980/06.07.2016г. на Пловдивски окръжен съд,VІІ граждански състав,постановено по в.гр.д.№155/2016г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА Д. В. В. и И. Т. Д. да заплатят на Т. П. Т. сумата от 500 лева/петстотин лева/,как то и на М. И. Н. сумата от 500 лева/петстотин лева/,разноски по делото за настоящото касационно производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: