О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 360
гр. София, 02.07.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр.д. № 1017/2019г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. П. А. от [населено място] срещу въззивно решение № 441 от 09.11.2018г., постановено по в.гр.д.№ 615/2018г. на Хасковския окръжен съд с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е отменил решение № 123 от 07.06.2018г. по гр.д. № 830/2018г. на Свиленградския районен съд и вместо него е признал за установено по отношение на касатора, че Д. П. Т. притежава правото на собственост върху избено помещение № 6 с площ от 5,73 кв.м., находящо се в сграда № 8, разположена в ПИ с идентификатор **** по КККР на [населено място], като принадлежност към намиращия се в същата сграда апартамент № 6 с идентификатор ****, с площ от 74,23 кв.м. и е осъдил същия да ? предаде владението върху имота на основание чл.108 ЗС.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че ищцата в първинстанционното производство Д. П. Т. се легитимира като собственик на апартамент № 6 и на процесното мазе № 6 по силата на договор за дарение, сключен нот.акт № 33/2007г., а ответникът А. П. А. се легитимира като собственик на апартамент № 24, ведно със същото мазе № 6 съгласно договор за покупко-продажба /нот.акт № 14/26.10.2011г./. Неговият праводател “К.-Д.” ЕООД е закупил имота през 2009г. от З. А. и А. А., които от своя страна са го придобили от държавата през 1975г. През 1976г. същите са закупили и съседното мазе № 16, като двете избени помещения са обединени в едно и се владеят от ответника, като вратата на мазе № 6 е зазидана. Мазетата в сградата са номерирани непоследователно и хаотично от №1 до № 33 и не е налице официално разпределение на прилежащите към всеки апартамент избени помещения в жилищния блок според номерацията. Използваната схема с номерация не е част от строителната документация на сградата, а е изготвена впоследствие с цел остойностяване и продажба на жилищата, ведно с мазетата, таваните и идеалните части. Според вещото лице-техническа експертиза посочването на едно и също избено помещение към апартаменти № 6 и № 24 вероятно се дължи на техническа грешка при изготвяне на документите за продажба от общината. От събраните по делото гласни доказателства е установено, че ищцата и нейните праводатели не са ползвали процесното избено помещение, като в края на 2016г. същата е започнала да се интересува от неговото разположение.
При тези фактически данни въззвният съд е приел, че ищцата се легитимира като собственик на процесното мазе с договора за дарение от 2007г., който е сключен две години преди продажбата му на праводателя на ответника “К.-Д.” ЕООД и че ответникът не е придобил правото на собственост върху него по давност, тъй като ищцата е предявила претенции към избеното помещение преди изтичането на срока по чл.79, ал.2 ЗС, което, заедно с инициирането на спор в тази насока на 07.11.2017г., представляват обстоятелства, които прекъсват и смущават владението на ответника. Посочено е също, че в полза на ответника не е изтекла и десет годишната давност, тъй като по делото не е установено по категоричен начин неговият праводател, респ. праводателите на дружеството да са осъществявали фактическа власт върху избеното помещение, както и че по делото не е установено по категоричен начин в сградата да има повече на брой избени помещения, отколкото са самостоятелните обекти, поради което ответникът не би могъл да придобие единственото избено помещение на ищцата по давност, независимо от обстоятелството, че към нейното жилището съществува прилежащо таванско помещение.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по въпросите: 1. Инициирането на извънсъдебен спор от страна на невладеещия собственик смущава ли владението и прекъсва ли придобивната давност и 2. Възможно ли е придобиването по давност на прилежащо избено помещение, ако собственикът на имота притежава друго прилежащо помещение, което обаче не е избено. Поддържа се, че решението е и очевидно неправилно.
Ответникът по жалбата Д. П. Т. не взема становище по нея.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение в обжалваната му част, тъй като са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Допустимостта на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал.1 на чл.280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение /чл.280, ал.2 ГПК/.
В случая поставените от касатора въпроси (вторият уточнен и конкретизиран съгласно указанията на ТР № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС), а именно: 1. Инициирането на извънсъдебен спор от страна на невладееция собственик смущава ли владението и прекъсва ли придобивната давност и 2. Възможно ли е придобиването по давност на прилежащо към жилище избено помещение, ако собственикът на имота притежава в същата сграда друго складово /таванско/ помещение, обуславят изхода на спора и са решени от въззивния съд в противоречие с представената от касатора практика на ВКС, І г.о. – Р № 262 по гр.д.№ 944/2011г., Р № 376 по гр.д.№ 260/2012г. и Р № 81 по гр.д.№ 5556/2013г., което налага допускане на обжалваното решение до касационна проверка по същество в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
С оглед допускането на въззивното решене до касационно обжалване на касатора следва да се укаже необходимостта от представяне на доказателства за внесена държавна такса за разглеждане на касационната му жалба в размер на 25 лв. /чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК/ по сметка на ВКС.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 441 от 09.11.2018г., постановено по в.гр.д.№ 615/2018г. на Хасковския окръжен съд.
У к а з в а на касатора в едноседмичен срок от съобщението да внесе държавна такса по с/ка на ВКС в размер на 25 лв. и да представи вносния документ по делото, като в противен случай касационната жалба ще бъде върната.
След изтичането на срока делото да се докладва за насрочване или прекратяване.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: