О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 66
гр. София, 03.04..2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети март две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 6889/2013 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 248 ГПК.
Образувано е по повод постъпила молба вх. № 279 от 13.01.2014 г. от В. В. К., чрез адв. П. З. с искане за изменение на определение № 335 от 19.12.2013 г. по гр. д. № 6889/ 2013 г. на ВКС, II г.о. в частта за разноските. С посоченото определение е оставена без разглеждане касационна жалба вх. № 99276 от 09.09.2013 г. на В. В. К. срещу въззивно решение от 11.07.2013 г. на Софийски градски съд, постановено по гр. д. № 16655/2011г. и е прекратено производството по касационното дело, като жалбоподателят е осъден да заплати на В. Г. П. и С. А. П. сумата от 300 лева и на А. Р. Б., Д. А. Б. и К. Р. В. сумата от 4500 лева разноски по делото на основание чл. 78, ал. 4 ГПК.
Ответниците по молбата В. Г. П. и С. А. П., чрез адв. Р. И. и Д. А. Б., А. Р. Б. и К. Р. В. чрез адв. К. Я. – М., поддържат в писмени становища, че същата е неоснователна и възразяват относно прекомерността на процесните адвокатски възнаграждения.
Настоящият състав на Върховния касационен съд, II г.о., констатира следното: подадената молба за изменение, респективно, намаляване на присъдените разноски е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и е частично основателна.
На 07.09.2013 г. е сключен договор за правна защита и съдействие от Д. А. Б., А. Р. Б. и К. Р. В., удостоверяващ изплатено възнаграждение в размер на 4500 лева за защита по иск по чл. 33, ал. 2 ЗС.
Съгласно чл. 36 ЗА и Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения размерът на адвокатското възнаграждение се определя на база защитавания материален интерес по делото.
Следва да се прави разлика между цена на иска и защитаван материален интерес по делото. Цената на иска се определя съгласно правилата на чл. 69 ГПК във вр. с чл. 70 ГПК, а защитаваният материален интерес се формира на база определената от съда продажна цена, по която следва да бъде изкупен процесната част от имота. В конкретния случай същият следва да бъде определен в размер на 34 227 лева, тъй като въззивният съд е допуснал изкупуване на процесния имот за сумата от 36 727 лева, като решението е обжалвано в частта над 2500 лева. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /редакция ДВ, бр. 2/2009 г./, минималното възнаграждение следва да бъде определено в размер на сумата от 1134, 54 лева.
С т. 3 от ТР № 6/2012 от 06.11.2013 г, по т.д. № 6/2012 г. на ОСГКТК на ВКС са дадени разяснения по приложението на чл. 78, ал. 5 ГПК. Съгласно цитираното ТР съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. Искането за намаляване на възнаграждението се предпоставя от въпроса за фактическата и правна сложност на делото, при разрешаването на който е необходимо да се прецени, налице ли е несъответствие между размера на възнаграждението и осъществената от процесуалния представител на страната защита. ВКС намира, че с оглед реализираната зашита от процесуалния представител на ответника по касация и фактическата и правна сложност на делото присъдения размер от 4500 лева е прекомерно висок и следва да бъде намален до размер от 2100 лева.
Д. на ответниците по молбата, че размерът на адвокатското възнаграждение е прекомерен, тъй като е заплатен за защита във всички инстанции е неоснователен.
Видно от представения договор за правна защита и съдействие от 07.09.2013 г., предметът на договора е осъществяване на правна защита и съдействие пред ВКС, а не за такава в трите инстанции. Освен това при прекратяване на касационното производство поради недопустимост на касационната жалба (какъвто е конкретният случай) ВКС не присъжда разноски за долните инстанции.
В останалата част, с която се иска намаляване на размера на адвокатското възнаграждение по сключения на 22.10.2013 г. договор за правна защита и съдействие от В. Г. П. и С. А. П., молбата е неоснователна, тъй като размерът на адвокатското възнаграждение възлизащ на сумата от 300 лв., е под законоустановения минимум определен в Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и не може да бъде намаляван.
По изложените съображения Върховният касационен съд, II г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
И з м е н я на основание чл. 248, ал. 1 ГПК вр, чл. 78, ал. 5 ГПК определение № 335 от 19.12.2013 г. по гр. д.№ 6889/2013 г. на ВКС, II г.о., в частта, с която В. В. К. е осъдена да заплати на А. Р. Б., Д. А. Б. и К. Р. В. 4500 /четири хиляди и петстотин/ лева разноски като:
О с ъ ж д а В. В. К. да заплати на А. Р. Б., Д. А. Б. и К. Р. В., разноски по производството по чл. 288 ГПК в размер на 2100 /две хиляди и сто/ лева.
О с т а в я б е з у в а ж е н и е молбата на В. В. К. за изменение на определение № 355 от 19.12.2013 г. по гр. д.№ 6889/2013 г. на ВКС, II г.о в останалата му част.
Определението подлежи на обжалване на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му пред друг състав на Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: