О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 398
гр. София, 10.07.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети юни две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 811/18г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. В. Н. и С. Л. Я. от [населено място] срещу въззивно решение № 28 от 23.02.2017г., постановено по в.гр.д.№ 535/16г. на Кюстендилския окръжен съд в частта, с която е потвърдено първоинстанцинното решение, с оплаквания за неправилност поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон – касационни основания по чл.281,т.2 и т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е потвърдил решение № 498 от 07.09.2016г. по гр.д.№ 1806/15г. на Кюстендилския районен съд в частта, с която по предявения от Р. А. П. иск с правна квалификация чл.109 ЗС касаторите са осъдени да премахнат две врати, поставени на стълбищната клетка на първия и втория етаж от двуетажна жилищна сграда с идентификатор 41112.503.872.1 по КККР на [населено място], находяща се в [населено място], [улица], както и определение от 06.10.16г. по същото дело, постановено по реда на чл.248 ГПК.
За да постанови решението си въззивният съд е посочил, че споделя фактическите и правни изводи в мотивите на първоинстанционното решение и препраща към тях като не намира за нужно да ги преповтаря.
С решението на първата инстанция е прието, че ищцата притежава първия етаж от двуетажната жилищна сграда, ведно с Ѕ ид.част от дворното място, в което е построена и Ѕ ид.част от тавана и от общите части на сградата, както и на две мазета, а ответниците са собственици на втория етаж, ведно с останалата Ѕ ид.част от тавана и от общите части на сградата. С решение по гр.д.№ 821/13г. на КРС е разпределено ползването на тавата между страните. Достъпът до жилището на първия етаж е с външно стълбище, а до втория етаж с вътрешно дървено стълбище, което служи и за достъп до тавана. На стълбищната клетка, без съгласието на ищцата, са монтирани две врати- едната на ниво първа етажна площадка, а другата пред втория жилищен етаж, за които е прието, че създават пречки на ищцата да ползва пълноценно имота си, тъй като няма реална възможност за безпрепятствен достъп до тавана. Възражението на ответниците, че не те са поставили вратите, е прието за правноирелевантно, тъй като пасивно материално легитимирани по иска могат да бъдат и лица, които не са извършили пряко нарушението, но поддържат противоправното състояние.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите сочат, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпросите: 1.Формалното препращане към мотивите на първоинстанционния съд освобождава ли въззивната инстанция да изложи собствени мотиви, от които да се установи обсъдила ли е и анализирала ли е относимите към правния спор доказателства, както и твърденията доводите и възраженията на странните и 2. За уважаване на претенция с правно основание чл.109 ЗС необхдимо ли е във всеки отделен случай да се изследва и установи връзката между посочените от ищеца неоснователни действия на ответника и конкретните пречки, които те създават на правото на собственост на ищеца.
Ответникът по жалбата счита, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение, тъй като са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Съгласно тази разпоредба, в приложимата редакция преди изменението, обн. ДВ, бр.86/17г. с оглед датата на подаване на касационната жалба –03.04.17г. и § 74 ПЗР ЗИДГПК, на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС; решаван противоречиво от съдилищата; от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Следователно допускането на касационно обжалване предпоставя с въззивното решение да е разрешен правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в цитираната разпоредба.
В случая първият поставен от касаторите правен въпрос е с обуславящо изхода на спора значение и същият е решен в противоречие с посочената от касаторите практика на ВКС – Р № 12 от 16.02.2016г. по гр.д.№ 2184/15г., ІІІ г.о., Р № 283 по гр.д.№ 1609/14г., ІV г.о и др., поради което обжалваното решение следва да се допусне до касационен контрол. Отговор на втория поставен въпрос следва да бъде даден с решението по същество на подадената касационна жалба.
На касаторите следва да се укаже необходимостта от представяне на доказателства за внесена държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 40,40 лв. /чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК/ по сметка на ВКС.
Предвид изложеното Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 28 от 23.02.2017г., постановено по в.гр.д.№ 535/16г. на Кюстендилския окръжен съд в частта, с която е потвърдено първоинстанцинното решение.
У к а з в а на касаторите в едноседмичен срок от съобщението да внесат държавна такса по с/ка на ВКС в размер на 40,40 лв. и да представят вносните документи по делото, като при неизпълнение касационната жалба ще бъде върната.
След изтичането на срока делото да се докладва за насрочването му в открито заседание или за прекратяване.
О п р е д е л е н и е т о е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: