О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 121
С., 13.07.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение в закрито заседание на шести юли две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
като изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев ч. гр. дело № 2693 по описа за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Р. Б. И. от [населено място] срещу определение № 1017/23.03.2017 г. по в. ч. гр. д. № 1123/2017 г. на Софийския апелативен съд, с което е оставена без уважение жалбата на касационния жалбоподател срещу определение от 26.01.2017 г., постановено по гр. д. № 4397/2013 г. на Софийския градски съд.
Жалбоподателят твърди неправилност на обжалваното определение и иска неговата отмяна.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на ІІ г.о., след преценка на данните и доводите по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 276, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Преди да разгледа по същество жалбата, касационният съд следва да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК. Допускането на касационно обжалване предпоставя с въззивното определение да е разрешен правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в т. 1 – т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. В приложеното изложение на основанията за допускане на касационното обжалване на въззивното определение жалбоподателят твърди, че въззивният съд се е произнесъл по обуславящи изхода на спора въпроси: 1. Длъжен ли е съдът служебно да конституира като надлежна страна в исковото производство наследниците на ответник – задължителен другар, починал преди подаване на исковата молба и 2. В хипотезата на предявен иск по чл. 33, ал. 2 ЗС и при наличието на повече от един ответници – продавачи на идеални части от съсобствен недвижим имот, прехвърлили ги едновременно с едно и също правно основание, налице ли е задължително другарство в отношенията между тях, което да е предпоставка съдът служебно да конституира като надлежни страни в производството всички ответници – продавачи на идеални части от съсобствен недвижим имот. Поддържа се, че първият въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС, а вторият е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Производството по делото е образувано по предявени от частния жалбоподател искове с правна квалификация чл. 33, ал. 2 ЗС за изкупуване на 19/20 ид.ч. от недвижим имот, прехвърлени от първите тринадесет ответника на последния (четиринадесетия) от тях, без идеалните части да бъдат предложени на ищцата като съсобственик с 1/20 ид.ч. от него като видно от приложения на лист 198 от делото препис-извлечение от акт за смърт, ответницата В. Д. Д. е починала на 30.09.2012 г., а исковата молба е депозирана в съда на 28.03.2013 г.
С определение, постановено в открито съдебно заседание на 26.01.2017 г. при разглеждане на гр. д. № 4397/2013 г. на Софийския градски съд, производството е прекратено по отношение на конституираните по реда на чл. 227 ГПК наследници на В. Д. Д., при констатацията, че същата е била починала преди завеждане на делото.
За да постанови обжалваното определение, с което е потвърдено първоинстанционното определение, въззивният съд е споделил изводите на първоинстанционния съд, че поради липсата на правосубектност на посоченото като ответник лице, процесуално правоотношение с него не е могло да възникне, с оглед на което исканото приемство в процеса по отношение на нейните наследници не би могло да настъпи. Съгласно чл. 227 ГПК, когато страната умре, производството продължава с участието на нейния правоприемник. Цитираната разпоредба задължава съдът да конституира като страна в процеса наследниците на починал, само когато смъртта е настъпила след образуване на делото и това е така, защото само в този случай наследодателят би придобил качеството на страна в процеса. Актът на съда в тези случаи има декларативен ефект, тъй като наследниците встъпват в правното положение на наследодателя си по силата на закона както по отношение на правата и задълженията, на които той е бил носител, така и в съдебните спорове, по които е участвал като страна. Липсата на правосубектност влече недопустимост на предявения иск, която е начална, поради което не може да бъде санирана или преодоляна чрез процесуалните действия по чл. 129 или чл. 227 ГПК. Изложени са съображения, че тъй като правен спор с починало лице не може да съществува, по силата на чл. 27, ал. 1 ГПК страната трябва да е процесуално правоспособна, а такова е физическото лице от раждането до смъртта му. Наличието на процесуална правоспособност е предпоставка за възникването на качеството „страна по гражданско дело“, респективно за допустимост на гражданския процес, за която съдът следи служебно. Когато правоспособността по материалното право е отпаднала поради смъртта на физическото лице, настъпила преди предявяването на иска, към този момент отпада и процесуалната му правоспособност, т.е. то не може вече да бъде субект на процесуални правоотношения като страна. В такъв случай не намира приложение разпоредбата на чл. 227 ГПК за приемство в процеса, тъй като предпоставка за това е смъртта на физическо лице, по отношение на което вече е било валидно възникнало качеството на страна по гражданско дело. Изложени са и съпътстващи мотиви, че продавачите на идеални части от съсобствен имот не са необходими, а обикновени другари по иска, предявен срещу тях по чл. 33, ал. 2 ЗС, като уважаването на иска за изкупуване срещу някои от тях не препятства отхвърлянето срещу други и обратно.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че производството по частната касационна жалба следва да бъде спряно, доколкото въпросът за допустимостта на исковото производство в хипотезата, при която посоченият в исковата молба ответник е починал преди предявяването на иска е предмет на висящото тълкувателно дело № 1/2017 г. на гражданска и търговска колегия на ВКС, с оглед на което е налице предвиденото в чл.229, ал.1, т.7 ГПК основание за спиране /ТР № 8/2013 г. от 07.05.2014 г. по т.д.№ 8/13 г. на ОСГТК/. Постановеното в този смисъл определение е необжалваемо, съобразно задължителните постановки на т.2 от ТР № 8/ 2013 г. от 07.05.2014 г. на ОСГТК.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
С п и р а производството по ч. гр. дело № 2693/2017 г. по описа на ВКС, II г.о. до приключване на производството по тълкувателно дело № 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
Председател:
ЧЛЕНОВЕ: