О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 353
гр. София, 27.06.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети май две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр.д. № 665/2019г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. Г. Т. от [населено място] срещу въззивно решение № 379 от 06.11.2018г., постановено по гр.д.№ 593/2018г. на Пазарджишкия окръжен съд с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е потвърдил решение № 431 от 13.06.2018г. по гр.д. № 295/2017г. на Пещерския районен съд, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от Г. Г. Т. против Т. И. Т. иск с правна квалификация чл.108 ЗС за признаване за установено, че ищцата е собственик на 1/2 ид.част от първия етаж на жилищна сграда с идентификатор **** по КККР на [населено място] и за осъждане на ответника да ? предаде владението върху имота.
По делото е установено, че с нот.акт № 268/1967г. Т. И. Т. /дядо на ответника/ е отстъпил безвъзмездно на сина си И. Т. Т. и на дъщеря си Е. Т. Б. да построят заедно с него триетажна къща в собственото му дворно място, като Т. И. Т. построи процесния първи етаж, а останалите два етажа да се построят съответно от неговите син и дъщеря. С нот.акт № 91/1986г. Т. Т. е прехвърлил на ответника процесния етаж от жилищната сграда срещу задължение за гледане и издръжка. Този етаж е построен през 1965-1967г., частично вкопан в земята /от югозападната му страна/, и се състои от коридор, стая-кухня със светла височина 2,18 м., две жилищни стаи със светла височина 2,15 м., тъмно помещение и санитарно-битово помещение със светла височина 2,00 м., а над него са изградени три жилищни етажа, като първият от тях понастоящем е собственост на ищцата в първинстанционното производство Г. Г. Т. по силата на договор за дарение, сключен с нот.акт № 97/1996г. Останалите два жилищни етажа са собственост на трети лица, като последният е изграден по силата на учредено с нот.акт № 40/1986г. право на надстрояване.
При тези фактически данни въззивният съд е приел, че процесният етаж никога не е отговарял на нормативните изисквания за жилище, и по конкретно на тези действали към момента на построяването му (Строителни правила и норми за изграждане на населените места от 1959г./отм./, нито на действащите понастоящем (Закон за устройство на територията и Наредба № 7/2003г. за правила и норми за устройство на отделните територии). С оглед на това е прието, че етажът няма статут на самостоятелно жилище и на самостоятелен обект на правото на собственост, а представлява обслужващо помещение от типа на складово /избено/ помещение, поради което не е могъл да бъде предмет на прехвърлителна сделка, нито може да бъде придобит по давност, респ. че сключеният с нот.акт № 91/1986г. договор е нищожен на основание чл.26, ал.2, предл.1 ЗЗД. Тъй като помещението не е придадено към отделен обект на собственост от жилищната сграда, съдът е приел, че то представлява обща част по предназначение, но че предявеният иск е неоснователен, тъй като от данните по делото не е установено, че ищцата е собственик именно на 1/2 ид.част от процесния етаж, нито може да се установи точно на каква част е собственик. Прието е също, че тя не може да ревандикира цялата вещ, тъй като искът не е предявен срещу трето за съсобствеността лице, а срещу съсобственик, при което ищецът задължително следва да установи правата си на собственост в имота, като материална предпоставка за уважаване иска за собственост.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл.280, ал.1, т.3, евентуално на т.1 ГПК по въпроса: избените помещения в сграда, върху която е възникнала етажна собственост въз основа на учредено право на строеж от собственика на терена в полза на трети лица, които са проектирани като складова площ на жилищата в същата сграда, без да са придадени към отделните жилища с акта за учредяването на правото за строеж за тях, а са били преустроени и приспособени за ползването им като жилище от учредителя на правото за строеж, без да отговарят на нормативните изисквания за жилище, губят ли характеристиката си на избени /складови/ помещения към двете жилища, респ. възниква ли обикновена съсобственост в идеални части между съсобствениците на тези жилища, или те придобиват качеството на “общи” части на етажната собственост.
Ответникът по жалбата е подал писмен отговор, в който е изразил становище, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като са налице предпоставките по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК.
За да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение е необходимо с него да е разрешен правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал.1 на чл.280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение /чл.280, ал.2 ГПК/.
В случая, предвид посочените по-горе решаващи мотиви на въззивния съд за отхвърлянето на предявения иск, не би могло да се приеме, че поставеният от касатора въпрос сам по себе си има обуславящо за крайните изводи на съда значение, поради което този въпрос не може и да обуслови допустимостта на касационното обжалване. Независимо от това, касационното обжалване на въззивното решение следва да се допусне на основание чл.280, ал.2, предл.3 ГПК с оглед проверка на неговата правилност с решение по същество на подадената касационна жалба.
С оглед допускането на въззивното решене до касационно обжалване на касатора следва да се укаже необходимостта от представяне на доказателства за внесена държавна такса за разглеждане на касационната ? жалба в размер на 113, 29 лв. /чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК/ по сметка на ВКС.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Д о п у с к а касационно обжалване на решение № 379 от 06.11.2018г., постановено по гр.д.№ 593/2018г. на Пазарджишкия окръжен съд.
У к а з в а на касатора в едноседмичен срок от съобщението да внесе държавна такса по с/ка на ВКС в размер на 113,29 лв. и да представи вносния документ по делото, като в противен случай касационната жалба ще бъде върната.
След изтичането на срока делото да се докладва за насрочване или прекратяване.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: