О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 470
С., 26.09.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 12.09.2018 две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 942/2018 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№5027/20.12.2017г.,подадена от В. С. И. и И. С. И.,чрез пълномощника им адвокат Ж. Ч.,против решение от 14.11.2017г. на Разградски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№169/2017г. по описа на същия съд,с което се обезсилва решение №61/21.04.201г.,постановено по гр.д.№358/2016г. по описа на Районен съд,гр.К.-за отхвърляне на предявения от Ю. М. и Г. Ч. иск с правно основание член 76 ЗН за обявяване на относителната недействителност на сделката,оформена с нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти №128,том №4,рег.№4176,дело № 451/26.09.2012г. на нотариус рег №573 на Нотариалната камара,среще В. С. И. и И. А. И.,Ш. Х. Ш. и Н. Н. Ш.,в частта за горницата над претендираните от ищците 2/6 идеални части,като отменя с останалата му обжалвана част решение №61/21.04.2017г. постановено по гр.д.№358/2016г. по описа на РС Кубрат и вместо него е постановено:
-приема за установено по отношение на В. С. И., И. А. И.,Ш. Х. Ш. и Н. Н. Ш.,че Ю. М. и Г. Ч.,са собственици общо на 2/6 идеални части на описаните в решението поземлени имоти,
-отменя констативен нотариален акт №62,том 8,рег.№08998/23.12.2009г. по нот.дело №981/2009г. на нотариус с рег.№004 по регистъра на нотариалната камара до размера на 2/6 идеални части от описаните имоти,
-обявява за недействителен по отношение на Ю. М. и Г. Ч.,на основание член 76 ЗН, сключеният договор за покупко-продажба между В. С. И. и И. А. И.,като продавачи и Ш. Х. Ш. и Н. Н. Ш.,като купувачи,с нотариален акт №128,т. №4,рег. № 4176,дело №451/26.09.2012г. на нотариус с рег.№573 на нотариалната камара,до размера от 2/6 идеални части,като са присъдени разноски по делото.
В касационната жалба се правят оплаквания,че въззивното решение е неправилно,поради нарушение на материалния закон,съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост,като се иска неговата отмяна.
Ответниците по касационната жалба Ю. М. и Г. Ч.,чрез пълномощника са адвокат Е. С.,в депозирания писмен отговор на жалбата,считат че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и молят същото да не се допуска,а по същество-считат жалба за неоснователна,като претендират присъждане на разноски за настоящата касационна инстанция.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че по предявените искове с правно основание член 124,ал.1 ГПК и член 76 ЗН,ищците са основали активната си материалноправна легитимация на 2/6 идеални части от спорните имоти на наследствено правоприемство на общия наследодател С. Я. А.-поч.24.05.1967г. и на неговата съпруга А. А. А.-поч.13.06.1988г.,родители на майка им Х. Т.-поч.17.06.1995г. и сестра на ответницата В. И.,съответно ищците и ответницата В. И. са законни наследници на А. С. Я.-поч.08.01.1999г.,който е брат на Х. Т. и на В. И.,с твърдение че са собственици на общо 2/6 идеални части от процесните наследствени имоти,за които ответницата В. И. се снабдила с констативен нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка №62 от 23.12.2009г.,като впоследствие,заедно със съпруга си И. И. са ги прехвърлили с договор за покупко-продажба на третия ответник Ш. Ш., по време на брака му с четвъртата ответница Н. Ш..Съдът е посочил,че в отговора на исковата молба ответниците В. И. и И. И.,твърдят че исковете са неоснователни,тъй като майката на ищците се е изселила в Турция през 1976г.,приживе до смъртта й през 1995г. не е предявяла претенции към имотите,нито след това нейните дъщери-настоящите ищци са се интересували от тези процесни имоти,които единствено първите двама ответници обработвали и ползвали.След анализ на представените доказателства по делото,съдът е приел,че ищците се легитимират като наследници на общо 3/8 идеални част от наследството на С. Я.,А. А. и А. Я.,като липсват данни да са се отказали от наследството им,както и от наследството на майка им Х. Ч.,като спорно между страните е обстоятелството дали обективно е възможно В. И. и И. И. да манифестират пред тях промяната на намерението си своене на техните идеални части от съсобствеността,съгласно приетото в Тълкувателно решение №1/2012г. на ОСГК на ВКС,за което съдът е приел,че не е налице обективна невъзможност за демонстриране на това тяхно намерение,като се е позовал на показанията на свидетелката Й. М.,установяващи че местожителството на ищците в чужбина е било известно на ответниците В. И. и И. И..Съдът е стигнал до извода,че неправилно първоинстанционният съд е приел,че ищците са изгубили собствеността си върху процесните имоти,а ответниците В. и И. И. са ги придобили по давност,поради което исковете са основателни до размер на 2/6 идеални части от претендираните спорни имоти,съответно следва да се отмени на основание член 537,ал.2 ГПК издадения констативен нотариален акт №62/2009г. до размера на 2/6 идеални части.Във връзка с иска по член 76 ЗН,след като се е позовал на приетото с ТР №1/2004г. на ОСГК на ВКС,съдът е стигнал до извода,че сключеният между ответниците договор за покупко-продажба на процесните имоти не може да се противопостави на ищците в качеството им на сънаследници,които не са разпоредили с дела си,поради което е приел заявената претенция за основателна до размер на 2/6 идеални части.По отношение на допустимостта на иска по член 76 ЗН,съдът е приел,че като е отхвърлил тази искова претенция над претендираните от ищците 2/6 идеални части първоинстанционният съд се е произнесъл свръхпетитум,поради което решението в тази му част следва да се обезсили.
В изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване,касаторите заявяват,че е налице хипотезата на член 280,ал.1,т.1 ГПК,като съдът се е произнесъл по правния въпрос: задължителен елемент ли е от състава на придобивната давност демонстрирането на промяна в намерението,с което един от съсобствениците упражнява фактическата власт върху частите на останалите от съсобствената вещ,когато това е обективно невъможно,разрешен в противоречие с приетото с Тълкувателно решение №1/06.08.2012г. на ОСГК на ВКС и решение №214/28.10.2015г. по гр.д.№1919/2015г. по описа на ВКС,Іго.
С оглед изложеното с решаващите мотиви на обжалваното въззивно решение и формулираният от касаторите правен въпрос,разрешен с въззивното решение,касационният съд намира,че е налице основанието ,предвидено в член 280,ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 14.11.2017г. на Разградски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№169/2017г. по описа на същия съд.
ОСТАВЯ без движение касационната жалба.
Да се изпрати съобщение до касаторите В. И. и И. И.,лично и чрез пълномощника им адвокат Ж. Ч.,в едноседмичен срок от получаването му да внесат по сметка на ВКС сумата от 145 лева,съгласно член 18,ал.2,т.2 от Тарифата за държавни такси,събирани от съдилищата и представят документ по делото за внасянето й,като в противен случай жалбата ще им бъде върната.
ДЕЛОТО да се докладва след изтичане на срока.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: