О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 133
гр. София, 14.03.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр.д. № 3401/18г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Б. Б., Я. С. Б. и М. С. Г. срещу решение № 238 от 22.02.2018г., поправено с решение № 772 от 05.06.2018г., постановени по гр.д.№ 2564/2017г. на Пловдивския окръжен съд, ХІV с-в, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С решение № 1644 от 22.05.2017г. по гр.д.№ 18320/2014г. на Пловдивския районен съд, ХІІІ с-в, е оставена без уважение молбата на М. Б. Б., Я. С. Б. и М. С. Г. за поправка на очевидни фактически грешки в диспозитива на решение № 1248 от 12.04.2016г. по гр.д.№ 18320/2014 г. на Пловдивския районен съд по допускане на съдебна делба относно квотите на молителите, както и на съделителите Н. Й. Я., П. Н. Б., Р. Й. Ч., М. Й. К. и Й. Й. Б., също така и относно единния граждански номер и адреса на молителя Я. С. Б..
С решението, чиято поправка е поискана, е допусната съдебна делба на земеделски земи, възстановени по реда на ЗСПЗЗ на наследниците на Ч. Н. П., починал през 1954г., който е наследен от петте си деца. Молителите са преживяла съпруга и деца на починалия в хода на процеса С. Я. Б. /внук на общия наследодател/, който е получил по наследство 1/45 ид.част от имотите, както и още 119/360 ид.части от тях по силата на договор за покупко-продажба, сключен с нот.акт № 160/2014г. с част от другите наследници на общия наследодател. С оглед на това е прието, че той е притежавал 127/360 ид.части от имотите и всеки от неговите наследници притежава по 381/1080 ид.части, каквито квоти са им определени и в диспозитива на решението, като съделителят Я. С. Б. е посочен с ЕГН [ЕГН], какъвто единен граждански номер е посочен и на друг съделител със същите имена. Съделителите Н. Й. Я., П. Н. Б., Р. Й. Ч., М. Й. К. и Й. Й. Б. са преживяла съпруга и деца на един от четиримата низходящи на Р. Ч. Б. /дъщеря на общия на наследодател/, за които е прието, че са наследили по 9/500 ид.части от имотите.
С обжалваното решение въззивният съд е отменил първоинстанционното решение в частта, с която е оставена без уважение молбата на касаторите за поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението по допускане на делбата по отношение квотата на съделителката М. Б. Б. и вместо него е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в решението, като вместо постановеното, че е допусната до делба съделителката М. Б. Б. с квота 381/1080 ид.части, да се чете, че делбата се допуска по отношение на съделителите М. Б. Б., М. С. Г. и Я. С. Б. с ЕГН [ЕГН] с квоти по 1/135 ид.част.
Със същото решение въззивният съд е отменил първоинстанционното решение по чл.247 ГПК и в частта, с която е оставена без уважение молбата за поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението по отношение на съделителите М. С. Г. с ЕГН [ЕГН] и Я. С. Б. с ЕГН [ЕГН] и вместо него е допуснал поправка в диспозитива на решение № 1644 от 22.05.2017г. по гр.д.№ 18320/14г. на ПРС като го е допълнил, че се допуска делбата на процесните земеделски земи по отношение на съделителите М. С. Г. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] Я. С. Б. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], като е потвърдил решението в частта, с която е оставена без уважение молбата за поправка на очевидна фактическа грешка в решението относно квотите на съделителите Н. Й. Я., П. Н. Б., Р. Й. Ч., М. Й. К. и Й. Й. Б. от по 9/500 ид.части, на по 1/100 ид.част.
За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че в мотивите на решението по допускане на делбата е прието, че квотите на М. Б. Б., Я. С. Б. и М. С. Г. са по 1/135 ид.част, което не е отразено в неговия диспозитив и че в диспозитива неправилно са изключени от делбата М. С. Г. и Я. С. Б., а е допусната до делба само съделителката М. Б. Б. с обща квота 381/1080 ид.части. По отношение на квотите на останалите посочени по-горе съделители е прието, че липсва противоречие между мотиви и диспозитив на решението и не налице допусната очевидна фактическа грешка.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите сочат, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос /такъв не е формулиран/, който е от значение за точното прилагане на закона, като се позовават и на посочените в чл.280, ал.2 ГПК основания за допускане на касационно обжалване.
Ответниците по жалбата не са взели становище по нея.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като са налице предпоставките по чл.280, ал.2 ГПК.
За да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение е необходимо с него да е разрешен правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал.1 на чл.280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение /чл.280, ал.2 ГПК/. Съгласно дадените в ТР № 1/09г., ОСГТК на ВКС, т.1 разяснения задължение на касатора е да формулира обуславящия изхода на спора правен въпрос, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. В съответствие с диспозитивното начало в гражданския процес ВКС може единствено да конкретизира и уточни поставения от касатора правен въпрос, но не може да го извежда от съдържанието на изложението, респ. от касационната жалба. Непосочването на такъв въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване при условията на чл.280, ал.1 ГПК.
В случая касаторите не са формулирали обуславящ изхода на спора правен въпрос, поради което предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК не са налице. Независимо от това, касационното обжалване следва да бъде допуснато при условията на чл.280, ал.2, предл. 2 и 3 ГПК, тъй като е налице вероятност въззивното решение да е процесуално недопустимо в частта, с която е допълнено, че се допуска делбата на процесните земеделски земи и по отношение на съделителите М. С. Г. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] Я. С. Б. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], а в останалата му част поради неговата очевидна неправилност.
С оглед допускането на въззивното решене до касационно обжалване на касаторите следва да се укаже необходимостта от представяне на доказателства за внесена държавна такса за разглеждане на касационната им жалба в размер на по 25 лв. за всеки от тях /чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК/ по сметка на ВКС.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 238 от 22.02.2018г., поправено с решение № 772 от 05.06.2018г., постановени по гр.д.№ 2564/2017г. на Пловдивския окръжен съд.
У к а з в а на касаторите в едноседмичен срок от съобщението да внесат държавна такса по с/ка на ВКС в размер на по 25 лв. и да представят вносните документи по делото, като в противен случай касационната жалба ще бъде върната.
След изтичането на срока делото да се докладва за насрочване или прекратяване.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: