О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 435
София 30.11.2016 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми септември, две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: ПЛАМЕН СТОЕВ
Членове: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдия Първанова. гр. дело № 2669/2016 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. И. К., Д. И. К. и М. И. Д., всички от [населено място], чрез процесуалния им представител адвокат Н. А., срещу въззивно решение № 237/18.02.2016г. по гр. дело № 34/2016г. на П. окръжен съд.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се сочи, че с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни и материалноправни въпроси в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК – основания за допускане на касационно обжалване. Въпросите, уточнени и конкретизирани съгласно т.1 от ТР №1/19.02.2010г., по тълк.д. №1/2009г., ОСГТК на ВКС, се свеждат до това трябва ли съсобственикът, който упражнява фактическа власт върху целия съсобствен имот да манифестира пред другите съсобственици промяна в намерението си да свои и техните части, за да се приеме, че е владелец на целия имот, трябва ли той да докаже, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си; длъжен ли е въззивният съд като инстанция по същество при формиране на своите изводи по спорните въпроси на делото да изследва в пълнота всички събрани по делото доказателства, отнасящи се до правнозначимите за основателността на иска факти, с изрично посочване въз основа на какви доказателства ги е направил; допустимо ли е придобиване по давност на част от дворно място, в което има постройки в режим на етажна собственост с отделни собственици. Сочи се, че даденото разрешение на правните въпроси противоречи на практиката на ВКС – ТР№1/2012г., ОСГК и на решения №140/2006г., І г.о., № 223/2006г., , І г.о., №176/2010г., ІІІ г.о., №355/2010г., ІІ г.о.,№394/2005г.,ІV г.о. и №477/2010г., ІІ г.о., №164/2010г. Іг.о., №297/2014г., І г.о., които се прилагат.
Ответниците по касационната жалба В. Андонова К., А. К. А., С. К. А., В. Д. А. и С. Б. А. я оспорват в писмено становище.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и отговаря на изискванията на чл.284 ГПК.
С обжалваното решение е потвърдено решение от 28.10.2015г. по гр.д.№17824/2014г. на Пловдивския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от И. И. К., Д. И. К. и М. И. Д. против В. Андонова К., А. К. А., С. К. А., В. Д. А. и С. Б. А. иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено, че ищците са собственици на ? ид. част от УПИ ІІ-142 от кв.17 по плана на [населено място] поле, [община], с площ от 1224кв.м.
Въззивният съд е приел, че решението на районния съд е валидно, допустимо и законосъобразно. За необосновани и неподкрепени от доказателствата по делото са приети изводите, че още през 1966г. между имотите УПИ ІІ-142 и X.-139 била построена ограда като израз на промяната на субективното отношение на ответниците спрямо процесния имот и манифестирането на тази промяна за своене на процесния имот от страна на ответниците и техния наследодател. За правилен обаче е приет крайният извод на районния съд, че ответниците са придобили имота по давност, но по различни съображения. Когато при установяване на фактическа власт върху имота съсобствениците са постигнали съгласие за неформално разпределение на собствеността върху съсобствените имоти (т.нар. неформална делба), фактическата власт която установява всеки от съсобствениците върху съсобствения имот представлява владение, включващ анимус за своене на идеалните части на съсобственика и в този случай не е необходимо манифестиране на промяна на намерението.Давността започва да тече от първоначалното установяване на фактическата власт. При преценка дали сънаследник в установил владение върху сънаследствен имот следва да се вземе предвид и наличието на уговорки между сънаследника и наследодателя, приживе на наследодателя, за предаване на владението.
Точно такъв е и процесния случай, защото от свидетелските показания по делото се установява, че още към момента на придобиване на процесния имот през 1966г. между наследодателите на ищците О. К. и наследодателя на ответниците А. К. /съсобственици на процесния УПИ ІІ-142 и на съседния X.-139/ е съществувало разбирателство УПИ ІІ-142 да остане за жилищните нужди и да се ползва от наследниците на А. К. /ответниците/, а имот X.-139 да остане в собственост и да се ползва за жилищните нужди на наследниците на О. К. /ищците/. Налице е неформална делба, по силата на която наследниците на А. К. /ответниците/ са започнали да упражняват владение върху процесния имот още от 1966г. Оттогава ответниците владеят имота необезпокоявани до 2014г., когато са се сдобили с нотариален акт по обстоятелствена проверка и са придобили имота по давност без да е необходимо да манифестират промяна в намерението. Тези изводи на съда не се разколебават от установеното по делото, че част от оранжериите на наследодателя на ищците И. К. са навлизали в процесния имот и страните са можели да преминават през портичка в оградата между двата имота, доколкото се касае за търпими действия, които не смущават владението.
Поставените в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК процесуални въпроси са значими за изхода на делото. Касационно обжалване следва да се допусне в хипотезата на чл.280,ал.1,т.2 ГПК /с оглед посочената незадължителна практика на ВКС/ за задължението на въззивния съд като инстанция по същество при формиране на своите изводи по спорните въпроси на делото да изследва в пълнота всички събрани по делото доказателства, отнасящи се до правнозначимите за основателността на иска факти с изрично посочване въз основа на какви доказателства ги е направил. Даденото разрешение на релевантния за делото процесуален въпрос по отношение на посочените от касатора доказателства /нотариален акт №34/1966г. и нотариален акт№193/1966г./ не е в съответствие с посочената от касаторите незадължителна практика на ВКС. Останалите въпроси, касаещи завладяване частите на съсобствениците, не могат самостоятелно да обусловят допускане касационно обжалване на решението и ще бъдат разгледани предвид отговора на релевантния за делото процесуален въпрос.
С оглед горното следва да се приеме, че е налице хипотезата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане касационно обжалване на решението.На касатора следва да се укаже да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 50 лева.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 237/18.02.2016г. по гр. дело № 34/2016г. на П. окръжен съд.
УКАЗВА на И. И. К., Д. И. К. и М. И. Д. в едноседмичен срок от съобщението да внесат държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба в размер на 50 лева и да представят вносен документ. В противен случай производството ще бъде прекратено.
След изтичане на срока делото да се докладва за прекратяване или насрочване в открито заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: